Социалните разходи и здравето на бюджета

Текстът е публикуван в бр. 11 (39) на сп. Business Global.

Автор: Георги Ганев

Могат ли социалните разходи да продънят държавния бюджет? Този въпрос придобива нарастваща актуалност и вече не може да бъде заобикалян. Голяма част от критиките към предложения бюджет за 2024 произхождат от твърдението, че социалните разходи нарастват по-бързо от няколко важни макроикономически показателя (например БВП или общия размер на самия бюджет), че това е неустойчиво и може да доведе до срив в бъдеще. Отговорът на въпроса за това дали социалните разходи могат да продънят бюджета, би трябвало да се търси едновременно на две места: в теоретичното основание за твърдението и в конкретната действителност на България днес.

На теория и на практика

Нека погледнем теорията и емпирията поред. На теория раздуване на бюджетни разходи с изрично социални цели със сигурност може, потенциално, да доведе до сериозни фискални проблеми и в крайна сметка, до неудържимост на бюджета и съответстваща му криза, като например тази в средата на 1990-те. Не че тогава тя беше причинена от социални разходи, причините бяха други, но неудържимостта си беше там.

Съчетано с наблюдението, че социалните разходи в България се увеличават със сравнително бързи темпове през последните години, теоретичното допускане на възможността това да доведе до неудържимост на публичните финанси става основателна причина за опасения и предупреждения. И така трябва да бъде. При планирането на публичните финанси е препоръчително да се греши в посока твърде малко, отколкото твърде много риск.

Въпреки това притесненията и разумната предпазливост не бива да прерастват в страх или паника. Те биха спечелили, ако се основават на хладнокръвно наблюдение на всички съпътстващи факти и на адекватни изчисления. 

Необходимостта теоретичните постановки да стъпват на измерената действителност, за да формират съответни решения и действия, води към въпроса за емпиричните данни за социалните разходи в България. За тази цел първо е нужно да се определи какво се има предвид, когато се говори за социални разходи. Съвсем тясно погледнато, тази категория би включвала единствено плащания за социално осигуряване, социално подпомагане и донякъде за здравеопазване. По-широко погледнато, тук могат да се включат и заплатите в публичния сектор (често наричани с по-претенциозното „политика по доходите“), както и поне някаква част от други разходи, като например образование и субсидии.

Социалните разходи растат с 0,15 пр.п. годишно

Ако се възприеме по-тесният подход, за последните 20 години социалните разходи са нараснали с около 3 процентни пункта от брутния вътрешен продукт на България – от около 13 на около 16 процента. Увеличението не е постъпателно и непрекъснато, а на вълни на покачвания и спадове. Най-големите увеличения на социалните разходи са в периодите 2008 – 2010, 2012 – 2014, 2019 – 2021 г. За последните две години тенденцията е към лек спад. Общо взето за две десетилетия социалните разходи като процент от БВП нарастват с около 0,15 процентни пункта на година.

Ако се възприеме по-широкият подход във вариант с включване на заплатите в публичния сектор, увеличението през последните двадесет години е два пъти по-голямо – от около 19 на около 25 процента от БВП. И при този вариант ръстът не е непрекъснат, а на вълни, като общият му размер сериозно насочва вниманието като към източник на потенциална опасност, защото говорим не за пенсии и здравни плащания, а за ръст на заплатите в публичния сектор. Но и в този случай става въпрос за около 0,3 процентни пункта на година.

Дали това дългосрочно увеличение е много, или не, е въпрос на субективна преценка за всеки наблюдател и анализатор. Но е ясно, че то до момента не е довело до проблеми за фискалната позиция на страната.

Дали подобни проблеми ще се случат, ако тенденцията продължи, и в какъв времеви хоризонт могат да се очакват, много зависи от развитието на други фактори, като например динамиката на общата стопанска активност, на заетостта, на реалните доходи. Ключовата червена лампа в това отношение би било увеличение на задлъжнялостта на държавата. В крайна сметка криза на държавните финанси настъпва тогава, когато държавата не е в състояние да взема назаем и едновременно не е в състояние да финансира разходите си с текущите приходи. Тази несъстоятелност се получава в резултат на натрупване на дълг, който всички потенциални заематели на държавата преценяват като достатъчно голям, за да направи съмнението в способността той да бъде обслужен според обещаното.

Като процент от БВП нетната дългова позиция на българската държава е приблизително непроменена през последното десетилетие, при това въпреки значителните кризисни за държавните финанси епизоди с фалита на КТБ и с ковид пандемията и затварянето на икономиката. Това означава две неща. Първото е, че очевидно държавата успява да събере значителни приходи и съответно да не изпуска дълга от контрол въпреки повишението в социалните разходи. Тук е важно да се подчертае, че това увеличено събиране на приходи може да се види и като проблем, но не пред устойчивостта на публичните финанси, а пред икономическото развитие, доколкото събирането на ресурси от държавата ги отнема от частния сектор.

Втори важен за отбелязване факт във връзка с липсата на увеличение на нетната публична задлъжнялост е, че то в определена степен се дължи и на намаляване на други, несоциални разходни пера на бюджета. Основно това са разходите за текуща издръжка и за държавно капиталообразуване. Към тези две по-дългосрочни разходни намаления трябва да се добави и резкият спад през 2023 г. в разходите за субсидии след рекордния им скок през предходните три години във връзка с ковид мерките и после с компенсациите за бизнесите за цената на тока на свободния пазар. Отново трябва да се подчертае, че тук фокусът не е доколко тези разходни намаления са желателни или полезни общо за икономиката, а доколко те означават, че публичните финанси могат да бъдат държани под контрол.

Казаното дотук, и като теория, и като емпирия, дава основания за няколко сравнително добре информирани извода. Социалните разходи в България като процент от БВП са се увеличавали през последните двадесет години и е възможно да продължат да се увеличават в средносрочен хоризонт, макар тази перспектива да не е напълно сигурна. Това означава, че има някаква теоретична вероятност те потенциално да доведат до бюджетни проблеми, и това в нито един момент не бива да се забравя или пренебрегва.

Ръстът не е толкова голям, че да изпуснем дефицита 

Същевременно споменатата тенденция за увеличение на социалните разходи не е особено висока и няма как сама по себе си в близките години да доведе до неудържими бюджетни дефицити. Натиск в посока по-високи дефицити би се получил, ако увеличението на социалните разходи съвпадне в идните години с появата на кризисни процеси в икономиката, със съответен спад на стопанската активност и оттам на държавните приходи. При планирането на социалните разходи би било съвсем разумно този риск да се взема под внимание.

От поне десетилетие насам социалните разходи растат, докато нетната задлъжнялост на държавата остава непроменена на много ниски (в международно сравнение) нива. Това означава, че социалните разходи досега не са довели до заплаха за управляемостта на публичните финанси.

И накрая, макар и може би не последно по важност, фактът, че до момента България е успяла да увеличи умерено социалните разходи, без това да застраши общата управляемост на държавните финанси, не означава непременно, че това увеличение е безпроблемно. И структурата, и обхватът на тези разходи оставят много какво да се желае от гледна точка на обществената ефективност на всеки похарчен лев независимо дали се цели поддържане на жизнен стандарт на пенсионерите, подпомагане на нуждаещи се хора, някакъв демографски резултат, или намаляване на неравенството в доходите. Със сигурност значително могат да се оптимизират заплатите в публичния сектор – и като брой, и като размер. При подходящи реформи във всички тези и други области е напълно възможно да се окаже, че със същите пари и без тяхното увеличение като процент от БВП може да се постигне значително по-голям социален резултат. Непрестанното търсене на реформи в тази посока би било полезно независимо дали сегашното положение застрашава, или не устойчивостта на публичните финанси.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!