Платежна революция

Автор: Цветелина Соколова 

Истинска тиха революция в плащанията през банки се случи в България през последните една-две години. От всички иновации най-видимо за крайния клиент е почти повсеместното въвеждане на незабавните плащания в левове (Blink). Другият голям успех е огромният ръст на мобилните и онлайн разплащания, вече и при физическите лица след пандемията. По всичко изглежда, че банките и финтех компаниите ще успеят да постигнат онова, с което държавата се мъчи, без особени успехи, вече десетилетие – да се върви към безкешово общество в скандинавски стил с цел постепенно, но сигурно изтласкване на сивата икономика.

Незабавни Blink плащания

На 22 ноември 2021 г. в 10 часа 14 минути и 13 секунди бе осъществено първото blink плащане в България, направено от Tbi Bank. Оттогава изминаха две години. „Днес вече отчитаме, че чрез услугата blink на „Борика“ АД над 90% от клиентските платежни сметки в страната са достижими за незабавни плащания в левове, които се изпълняват в рамките на 10 секунди – 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. На тази основа занапред се очаква да бъдат внедрени редица иновации, според нуждите на клиентите, като P2P преводи по мобилен номер и разплащания с търговци“, коментира подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов в бюлетина на Асоциацията на банките в България.

По данни на „Борика“ в момента всички банки и платежни институции в България са осигурили на своите клиенти възможност за получаване на незабавен превод, а над 60% от тях предлагат услугата за изпращане, като се очаква и другите финансови институции да се включат скоро. Това означава достъпност до всички над 13 милиона сметки в България.

И въпреки че тази услуга започва да се развива по-късно в България, това се случва доста бързо – делът на незабавните плащания в страната вече е над 20% при 15 на сто средно в Европа.  

Предстои надграждане на Blink, за да обхване тя все повече плащания в брой, така че България неусетно да се доближи до мечтаната цел за безкешова икономика, и то по естествен път, а не чрез административна регулация. Целта е да се даде възможност на повече видове регулярни и по-дребни плащания да минават през централизираната система Blink API Gateway, като услуги на самообслужване, транспортни услуги и др. След промените в Закона за корпоративното подоходно облагане на дневен ред е и дигитализация на ваучерите за храна от началото на 2024 г. – ползвателите им са около 700 000 служители в над 20 000 фирми в страната.

България е доста напред и по отношение на проекта за присъединяване на оперираната от „Борика“ платежна система BISERA7-EUR към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS. Това ще даде възможност на банките у нас да предлагат и незабавни преводи в евро. Според обяснението на подуправителя на БНБ Петър Чобанов централната банка и „Борика“ са напът да постигнат в следващите месеци пълна достижимост за изпълнение на клиентски SEPA кредитни преводи в евро до над 4800 доставчици на платежни услуги във всички страни от Единната зона за плащания в евро. Ще се прилага предплатен модел с непрекъснат сетълмент, с което ще се намали и времето за извършване на кредитните преводи в евро. „С други думи, ще можем да заявим, че по отношение на кредитните преводи ефективно ще влезем в еврозоната по-рано от индикативната дата 1 януари 2025 г.“, казва Петър Чобанов.

Мобилни и онлайн плащания

Незабавните плащания не биха били възможни без осезаемия напредък в мобилното и онлайн банкирането. БНБ публикува със закъснение данните за разплащанията, но ако се съди по прогреса през 2022 г., може да се очаква, че и през 2023-та България ще отбележи успех в преминаването към безналични плащания.

През 2022 г. има една трета увеличение на броя на плащания с карти, издадени в България, в сравнение с 2021 г. – от 230 милиона до над 300 милиона плащания. А увеличението на плащанията с електронни пари за 2022 г. в сравнение с 2021-ва, отново като брой, е с над 40 процента.

Расте стойността на картовите плащания, инициирани чрез виртуални ПОС терминали – от 4,1 млрд. лв. през 2021 г. на 6,2 млрд. през 2022 г.q или с над 50 на сто. С над 30% пък е ръстът при стойността на кредитните преводи, инициирани електронно (чрез каналите за електронно и мобилно банкиране) – от около 600 млрд. лв. на близо 800 млрд. лв. 

Според Чобанов тези данни показват здравословното развитие на финансовия сектор в България и промяната в потребителската нагласа за по-голямо използване на дигитални канали за разплащания.

Платежна инфраструктура

В последната година България има значим напредък и по отношение на големите модернизационни проекти при плащанията. Те може да са невидими за крайния клиент, но са важен елемент от платежната инфраструктура и банковите услуги на бъдещето, както и от целта на страната за пълна интеграция в Евросистемата.

Безспорно голям успех е миграцията към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата, която БНБ реализира през март 2023 г. заедно с банките, „Борика“ и Централния депозитар. Новата платформа дава достъп едновременно до няколко услуги – паричен сетълмент в евро в реално време, сетълмент на ценни книжа в евро и достъп до незабавни плащания в евро. 

Българските депозитари мигрираха успешно през септември към платформата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities, в която участват депозитари от 23 европейски страни. Благодарение на това българските ценни книжа имат по-добра достъпност за инвеститорите от Европейския съюз.

В началото на октомври пък бе финализиран ключовият за еврозоната проект за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Основната цел е прилагане на SEPA стандартите по отношение на изпълнението и обработката на бюджетните плащания в левове в страната, което в крайна сметка доведе до цялостно оптимизиране и ускоряване на процеса на банково обслужване на бюджета. 

Сериозни промени предстоят и по отношение на т. нар. отворено банкиране, въведено с втората директива за платежните услуги (Директива 2015/2366, PSD2) и превърнало се в ежедневие за много потребители и бизнес клиенти. То даде възможност да се появят иновативни продукти като агрегиране на данни за сметки и централизирано иницииране на плащания от сметки при множество различни доставчици на платежни услуги.

Скоро се очаква надграждане на регулаторната рамка – PSD3, което да прецизира разпоредбите относно лицензирането и надзора на платежните институции. Друга голяма цел на изменението е да се предостави директен достъп на небанковите доставчици на платежни услуги до всички платежни системи в Европейския съюз.

Според Маркус Метшитцер от Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари“ в Европейската комисия целите на PSD2 са изпълнени – има намаление в измамите и растеж в отвореното банкиране. Следваща стъпка в ограничаването на измамите е цел и на следващия регулаторен пакет PSD3, за който Метшитцер прогнозира, цитиран от Investor.bg, че ще се приеме преди лятото на 2024 г.