Годината на „жилавите“ лихви

Автор: Цветелина Соколова

Годината е 2023, месецът ноември. Лихвата по жилищен кредит в Берлин е 4,5 – 4,7%, в Бостън, Масачузетс – 7 – 8%, а в София – 2,6%... Всички се питат как е възможно. А по-важният въпрос е дали всичко е наред в тази на пръв поглед невъзможна ситуация. Преди десетина години кредитополучателите не можеха да си мечтаят за нещо подобно, а дори и най-популистки настроените политици нямаха достатъчно въображение да си го представят. 

Но е факт. 2023-та се оказа годината на „жилавите“ лихви в България. Ефективната годишна лихва по левовите жилищни кредити за домакинствата на практика не е мръднала от януари до края на септември, сочи статистиката на БНБ. При кредитите за потребление тенденцията е същата – замръзнали са в диапазона 8 – 9%. Ако в сметката се включат и таксите, цената се качва до около 2,9% за ипотечните заеми и 9 – 9,5% за потребителските. 

При фирмите ситуацията е малко по-различна. При новите кредити в левове от началото на годината има известно покачване, с около 1 пр. пункт, на 4,4%. В евро разликата е по-значителна – от 4,14% на 6,14%. 

Към момента България е една от страните с най-ниски лихви по новите кредити в ЕС, сочи обзорът на кредитния пазар към септември 2023 г. на „Кредитланд“ (виж графиката). Домакинствата в България се финансират по-евтино от държавата и това е абсурдно, коментира финансистът Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на „Елана финансов холдинг“, по време на форума „Експо Моите пари“. Държавата плаща приблизително 5% лихва по ДЦК, около 5% беше и доходността по облигациите, които България емитира на външните пазари на 6 ноември, когато набра 2,3 млрд. евро нов дълг. А получател на ипотечен кредит го взема с лихва 2,6 – 2,7%. Според представители на УниКредит Булбанк лихвите по новите ипотечни заеми ще се увеличат до 3,5% през 2024 и 3,7% през 2025 г., но с уточнението, че именно лихвите по левовите кредити на домакинствата са се оказали „страшно жилави“ и устойчиви на всички прогнози. 

По-плавно или по-рязко поскъпване на кредита

Според повечето банкери ситуацията в България следва нормалната пазарна логика, но с по-бавни темпове. Спорът е именно в това – как да се случи поскъпването на кредита, по-рязко или по-плавно. Очаквано, банкерите предпочитат втория вариант, а експерти призовават БНБ към по-резки действия. 

Самата централна банка е големият отсъстващ от дебата, оставайки в изчаквателна позиция въпреки заявките на старото ръководство, че се готви ново вдигане на задължителните минимални резерви (ЗМР) на банките от 12% на 15%. Резервите са един от малкото инструменти на БНБ за водене на някаква форма на парична политика в условията на валутен борд. Повишаването им би следвало да доведе до изземване на ликвидност от банките, което да ги принуди да вдигнат лихвите както по депозитите, така и по кредитите. В средата на 2023 г. БНБ вече вдигна веднъж резервите и иззе към 3 млрд. лв. ликвидност, но това се оказа недостатъчно.

Аргументи и в двете посоки бяха разменени на финансов форум през есента, организиран от телевизиите „Блумбърг България“ и „България он ер“, между председателя на Асоциацията на банките Петя Димитрова, която е главен изпълнителен директор на Пощенска банка, и доскорошния подуправител на централната банка Калин Христов, откровен привърженик на по-рязкото изземване на ликвидност от банковия сектор.ДЦК за дребните спестители

Забавеното оскъпяване на кредитите се случва за сметка на спестителите, които плащат цената на проинфлационната политика. Според председателя на Надзорния съвет на ПроКредит Банк Петър Славов основната причина за свръхликвидността на банките в България в условията на нулеви (ефективно отрицателни) лихви по влоговете е психологическа – комфортът на хората да държат парите си в банка и безизходицата откъм инвестиционни алтернативи. Само за последната година спестяванията на домакинствата са нараснали с около 7 млрд. лв. (10,5%) до 76,5 млрд. лв. Затова все повече финансисти, особено в небанковия сектор, надигат глас за отваряне на пазара на ДЦК към дребните инвеститори, физически лица, което има шанс да върне баланса. Населението държи 70 – 80 млрд. лв. на депозит при нулева лихва, при положение че може да си купи ДЦК с лихва 5%. Може би БНБ трябва да емитира ДЦК за граждани, което да доведе до балансиране на лихвите, а това ще е и от полза за фиска на страната, смята Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на „Елана финансов холдинг“. Затова е нужна промяна на условията, защото сега таксите при предлагането на ДЦК изяждат доходността, когато става въпрос за малки обеми.Димитрова обърна внимание, че нивото на ЗМР в България от 12% е значително по-високо от това в еврозоната – 1%, което според нея означава, че на 1 януари 2025 г., когато правителството очаква България да въведе еврото, в банковата система у нас ще остане огромна ликвидност, която ще има съществен ефект върху лихвите. Това, че след 15 месеца страната вероятно ще бъде в друга ситуация, не може да е оправдание да не се действа тук и сега, е отговорът на Христов. Според него отнемането на ликвидност чрез вдигане на минималните резерви няма алтернатива и посочи, че вече се говори за повишаване на задължителните резерви в еврозоната от 1% на 4%. Към 30 септември печалбата на банковата система е 2,7 млрд. лв., което е с 80% (1,2 млрд. лв.) повече в сравнение със същия месец на миналата година, която също бе рекордна за финансовия резултат на системата. Българският банков сектор е по-ликвиден в сравнение с повечето водещи страни в ЕС, данните за капиталовата адекватност също са много добри.

Това посочва и Петя Димитрова – именно по-бавното увеличение на лихвите в България е причина за ниските нива на лошите кредити в сектора (средно под 5%, а при големите банки и под 2%).

Прогнозите

Според Петър Славов, председател на Надзорния съвет на „ПроКредит Банк“, обаче забавянето на повишаването на лихвите в България означава и по-късно излизане от икономическата ситуация на забавен растеж и относително висока инфлация. „Следващите години ще сме в ситуация на ниски или отрицателни икономически растежи, на високи лихвени нива, на относително висока инфлация. Вероятно ще стигнем до 2% инфлация, но не знам дали ще остане някой да го види“, казва Славов.

Има обаче и по-оптимистична гледна точка. „Нормализиране на лихвите по ипотечните кредити ще има през следващите една-две години и, ако трябва да се говори в числа, те може да достигнат равнище от 3,5%. Разбира се, това предполага повишаване на разходите по обслужване на ипотеките, но в никакъв случай не застрашава качеството на кредитните портфейли и кредитоспособността на банковите клиенти“, прогнозира главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов по време на банково-финансов форум.

Според експерта в момента има „нормализиране“ на лихвените условия за корпоративния сектор. Лихвите по потребителските кредити, които според Павлов традиционно не могат да се определят като ниски в сравнителен план, са на равнището, около което трябва да бъдат, като изостава единствено скоростта на нормализиране на ипотечните кредити. 

Засега прогнозите и на ЕЦБ, и на ФЕД, и на МВФ са, че високите лихви ще се задържат още дълго време, защото сравнително високата инфлация няма да си отиде скоро. 

Според Калин Христов една от ключовите причини за глобалния инфлационен цикъл в света през последните три години са „масивните грешки на фискалната и паричната политика“. „Централните банки реагираха безотговорно, в резултат на което в момента имаме най-бързото повишение на лихвените проценти в последните 100 години“, твърди икономистът. Според него инфлацията няма да отмине скоро, а през зимата ще има нова инфлационна вълна, подсилена от цените на суровините.„Знаем, че светът е в глобален инфлационен цикъл, който протича вече трета година поради структурна промяна в световната икономика и свиването на работната сила, дезинтеграцията в световната търговия и енергийния преход. След войната в Украйна имаме геополитическия фактор, който допълнително разкъсва световната икономика и търговия, като се формират икономически блокове, които все повече воюват икономически помежду си“, казва Христов и като проинфлационен фактор сочи прибирането на производства от Китай в Европа и САЩ. Очевидно е, че тази година България не се справи успешно с проинфлационната политика. Надеждите това да се случи с подходящите мерки остават за 2024 г. Но продължава да стои въпросът колко „жилави“ ще се окажат и занапред лихвите в България.