Символично: Зам.-министърът на икономиката Александър Манолев, депутатът от ГЕРБ Делян Добрев и зам.-шефът на ИАНМСП Александър Минев (от ляво на дясно) удрят камбанката за начало на търговията на БФБ в чест на старта на ваучерната схема
Имате частна компания и сте обмисляли възможността да излезете на фондовата борса, за да наберете бързо капитал, разделяйки се с част от собствеността върху нейните акции? Ако разходите за процедурата по първично публично предлагане са ви спирали, сега те вече не са проблем.
От началото на септември Министерството на икономиката стартира програма, в която чрез Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) на фирмите ще бъдат предоставени ваучери в размер на 50 000 лв., с които те да покрият своите разходи по пътя към публичния статут. Разбира се, има и условия, които трябва да се изпълнят.
„Радостен съм да отбележа, че програмата е нещо уникално не само за България, а и за ЕС“, казва миналия петък по време на церемонията за представяне на инициативата Иван Такев, изп. директор на Българската фондова борса (БФБ). „Всъщност в момента на европейско ниво се обсъжда стартирането на подобни програми като мярка, насочена към стимулиране на малкия и средния бизнес. Ние в някаква степен изпреварихме политиките, които се определят на ниво ЕС“, отбелязва той.
„Програмата е така ориентирана, че да бъде инструмент в ръцете на инвестиционните посредници за привличане на малки и средни емитенти“, посочва Васил Големански, председател на съвета на директорите на БФБ. „Дейностите, свързани с разходите за IPO, трябва да минават през инвестиционните посредници, защото ние считаме, че те са активните промоутъри на капиталовия пазар сред малкия и средния бизнес“, допълва той.
Тук е и основният риск. Програмата няма да успее, ако инвестиционните посредници не са достатъчно активни, за да откроят перспективните фирми, да ги запознаят с възможността да кандидатстват по програмата, да ги убедят да участват, да им подготвят качествени проекти и разбира се, да привлекат интереса на инвеститорите.
Което не е лесно. Големият проблем е, че малките фирми не разбират смисъла от финансиране през фондовата борса. Повечето от тях дори не знаят, че съществува като възможност за капиталово набиране на средства или получаване на пазарна оценка на компанията. А разходите са си разходи – за 50 000 лв., които са достатъчни за организиране на първично публично предлагане, може да се купят нови автомобили или машини.
„По-малките компании се плашат на първо място от разходите, които разглеждат като алтернатива на ниските лихви по банкови кредити сега“, казва Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в инвестиционния посредник „ЕЛАНА Трейдинг“. „Това, разбира се, не е правилно, защото капиталът от борсата не е равен на дълг. Ползите от публичния статут трябва да се приравняват с рекламата и с възможността да се спечелят нови търговски партньори, защото те ще могат да се запознаят в детайли с компанията“, допълва той.
„Поемането на ангажимент за публичност се възприема и като издаване на тайните на бизнеса или намеса в управлението от миноритарните инвеститори. Тези митове също ще се развенчаят от практиката, когато повече малки и средни предприятия се възползват от ваучерната схема за покриване на разходите при набиране на капитал. Борсата е начинът, по който компаниите ще бъдат оценени по-високо. Благодарение на набрания капитал и въвеждането на добри управленски практики ще се развие корпоративният модел на тези компании, така че да им позволи да се разрастват по ефективен начин“, смята Цачев.
Сключването на договор за консултантски услуги с инвестиционен посредник е условие за кандидатстване по програмата. В противен случай може да се окаже, че много фирми ще се подредят на опашка за ваучерите, ще заемат позиции и едва след това ще тръгнат да търсят посредник, което ще забави процеса.
Основният риск е за фирмата кандидат. Ваучерът се изплаща на посредника след успешно IPO, но фирмата трябва преди това да плати направените разходи. Възможно е да се договори с инвестиционния посредник част от плащанията да се отложат, но е ясно, че ако процедурата не успее, компанията ще трябва да плати всичко от своята каса. Но и двете страни имат интерес за успешно IPO, така че не биха започнали процеса, ако нямат сериозни намерения.
„Баща“ на програмата е депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, който през пролетта на 2016 г. лансира идеята за нея. И въпреки че изпълнението ѝ се забави повече от две години, тя е добър пример за междуинституционално сътрудничество и кооперация с инвестиционния бранш, които могат да повишат интереса към българския капиталов пазар. Парите не са от държавния бюджет, а идват по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Средствата по програмата са в размер на 4 млн. лв., като в първата ѝ фаза ще бъдат използвани 1,66 млн. лева. „За първи път в историята на оперативните програми се използват грантови средства, за да се помогне на компаниите да наберат капитал“, отбелязва Делян Добрев.
Финансирането по програмата ще става само в случай че компанията успее да набере поне 500 000 лв. капитал (вижте по-подробно условията по програмата на стр. 22). Затова ефектът от похарчените „безплатни“ пари от ЕС ще е поне 10 пъти по-голям. Добрев е оптимист: „Според мен този мултипликатор няма да бъде 10, по-скоро ще бъде в рамките на от 30 до 50 пъти повече средства, набрани от пазара, отколкото тези, които се отпускат от програмата“. Депутатът посочва, че на фона на размера на цялата оперативна програма предоставеният ресурс ще е около 0,1% от всичките пари по ОПИК за България за този програмен период.
При добро развитие на програмата на БФБ, в първия ѝ етап може да излязат десетки нови компании, което е огромно количество на фона на листванията през последните години, които са средно по едно годишно.
Българският капиталов пазар изостава сериозно в развитието си в сравнение с другите държави. „Ако в Европа капиталовият пазар по оценка е 100% от БВП на държавите, а в Източна Европа е 50%, в България е 8%. Ние сме много далеч дори от последните в ЕС и трябва да положим усилия, за да ги настигнем. Нямаме време за губене“, казва Делян Добрев. Той прогнозира, че ако приемът на документи започне в началото на септември, какъвто е планът, първите подпомогнати от ОПИК компании могат да излязат на капиталовия пазар до края на годината.
Но има и една дребна подробност – по документи схемата е обявена за емитиране на ценни книжа – акции и облигации. Което означава, че компанията може да издаде емисия облигации, която да листне на борсата, за да се финансира, без да увеличава капитала си и да става публично дружество.
Механизъм и срокове на изпълнение на ваучерната схема
Предприятията-кандидати подават заявление за получаване на ваучер по електронен път през сайта на ИАНМСП (https://www.sme.government.bg/), като в срок от 10 работни дни от постъпване на формулярите за участие агенцията извършва оценка по реда на тяхното постъпване.
Първите 30 одобрени кандидати получават ваучер за предоставяне на консултантски услуги от лицензираните инвестиционни посредници към КФН, но се съставя и резервен списък от одобрените след тях.
Приемът ще продължи 24 месеца от обявяването му. При изчерпване на заделения ресурс своевременно ще бъде подписан нов договор за предоставяне на допълнителни средства за инициативата.
В срок от 10 работни дни от подаването на всяко предложение екипът за управление на проекта извършва оценка по реда на постъпване на заявленията за участие.
Одобрените кандидати ще получат ваучер за използване на консултантски услуги от лицензираните инвестиционни посредници към КФН. В случай че бъдат получени повече от 30 проектни предложения, се съставя резервен списък.
Максималната продължителност на изпълнение на дейностите (услугите) по ваучера е не повече 9 месеца след издаването му. Стойността на ваучера се изплаща само при осъществяването на успешна емисия – набиране на поне 500 000 лв. чрез първично публично предлагане чрез фондовата борса или чрез метода букбилдинг (инвеститорите предлагат поръчки, а компанията определя при каква цена да бъдат изпълнени при предварително обявени граници, бел.ред.).
Инвестиционният посредник докладва и отчита изпълнението на услугите в съответните отчетни форми и документи, указани от ИАНМСП в пакета документи за кандидатстване и изпълнение, публикувани при обявяването на ваучерната схема.
След приключване на публичното предлагане емисията следва да бъде регистрирана на някой от пазарите, организирани от БФБ.
След представяне на искане за плащане и отчетните документи, доказващи изпълнението на дейностите по ваучера, ИАНМСП извършва документална проверка в срок от 5 работни дни и след това изплаща сумата.
Допустими кандидати
Микро-, малки или средни предприятия, които развиват своята основна икономическа дейност в една от групите дейности:
Високотехнологични и средно високотехнологични промишлени производства:
С20 „Производство на химични продукти“
C21 „Производство на лекарствени вещества и продукти“
C26 „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти“
С27 „Производство на електрически съоръжения“
С28 „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“
С29 „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“
С30 „Производство на превозни средства, без автомобили“
Интензивни на знание услуги:
J58 „Издателска дейност“
J59 „Производството на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“
J60 „Радио- и телевизионна дейност“
J61 „Далекосъобщения“
J62 „Дейности в областта на информационните технологии“
J63 „Информационни услуги“
М72 „Научноизследователска и развойна дейност“
Нискотехнологични и средно нискотехнологични промишлени производства:
С10 „Производство на хранителни продукти“
С11 „Производство на напитки“
С13 „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“
С14 „Производство на облекло“
С15 „Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“
С16 „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“
С17 „Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон“
С18 „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“
С19 „Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти“
С22 „Производство на изделия от каучук и пластмаси“
С23 „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“
С24 „Производство на основни метали“
С25 „Производство на метални изделия, без машини и оборудване“
С31 „Производство на мебели“
С32 „Производство, некласифицирано другаде“
С33 „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване
Текстът е публикуван в брой 29 /2018 г. на списание "Икономист" от 20 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
