ИНВЕСТИЦИЯ: На 28 юни министърът на икономиката Емил Караниколов, собственикът на odelo Farba Lighting Group Ахмет Байрактар и кметове направиха първа копка на завода за задни светлини за автомобили на компанията край Пловдив
Само преди седмица беше направена първата копка на бъдещ завод за производство на задни светлини на Mercedes-Benz край пловдивското градче Куклeн. Ако проектът за €37 млн. е успешен, инвеститорът – турската компания odelo Farba Lighting Group, смята да изгради още два завода в района на „Тракия икономическа зона“, като се очаква те да заработят до 2023 г. Новото предприятие, а и плановете за разширяване на турската компания демонстрират силния интерес към един бизнес, който се радва на бурно развитие през последното десетилетие в България – производството на компоненти за автомобилната индустрия.
Въпреки че в България няма производство на леки коли, в местните предприятия се произвежда почти цялата гама от авточасти, които се вграждат в моделите на най-големите световни производители. През последните години почти не минава месец, през който да не бъде обявена поредната чуждестранна инвестиция в сектора – в началото на май германската Leoni заяви, че ще изгради в Плевен новия си завод за електрически системи и кабели за автомобили. Инвестицията за €32 млн. ще осигури над 2000 работни места в региона.
Около 130 са автомобилните компании, функциониращи на територията на България, които произвеждат компоненти и части за добре познати на автомобилния пазар международни брандове, показва последният годишен доклад на Colliers за 2017 г., направен съвместно с Automotive Cluster Bulgaria и PriceWaterhouseCoopers (виж графиката). Приходите в автомобилната индустрия, генерирани през 2016 г., са близо €2,5 млрд. и съставляват над 4% от брутния вътрешен продукт на България.
Портфолиото на заводите е разнообразно - в страната се произвеждат лагери, кабели, климатични системи, горивни, въздушни и маслени филтри, акумулатори, зъбни колела, втулки, пружини, автомобилни алтернатори, стартери, бутала, бутални пръстени и болтове, лостове за мигачи и чистачки, цели модули на волани, уплътнителни системи, газови инжекционни системи и модули, алармени системи, електрически инсталации, сензори за въздушни възглавници, тапицерии за автомобилни седалки и други.
Продукцията се вгражда в модели на марки като Аudi, Mercedes-Benz, BMW, Mini, Porsche, Bentley, Lamborghini, Ford, Nissan, Seat, Alfa Romeo, Volkswagen, Volvo, Renault, Mitsubishi, Skoda, Fiat, както и за Tesla. Само за пример – над 90% от сензорите на въздушните възглавници в европейските автомобили са произведени в България.
Във всички региони на страната има разположени автомобилни компании, но концентрацията им е по-висока в Южна България. Компаниите все повече насочват изграждането на своите центрове в новите индустриални зони като „Божурище“ и „Тракия икономическа зона“ заради удобната инфраструктура и достъпа до човешки ресурси. Като зони с възможности за висока степен на растеж и развитие за автомобилния бранш експертите от Colliers и Automotive Cluster Bulgaria посочват районите около Видин, Пловдив, както и Стара Загора, където вече се работи по обособяването на Индустриална зона „Загоре“.
Броят на заетите в сектора вече надхвърля 37 000 души. Над 50% от компаниите имат повече от 250 служители, като една трета от тях са с по над 1000. Числата са категорични – през 2000 г. заетите в този сектор в страната са били малко над 5000 души – почти толкова, колкото е увеличението на персонала в индустрията само за 2017 г.
Иновации и развойна дейност Перспективите пред вече установените компании са добри, показва последното проучване. Над 10% от включените в изследването компании имат вече изградени повече от един завод на територията на страната, като повече от 80% планират да разширят бизнеса си. Заедно с производството голяма част от компаниите извършват и развойна дейност в българските си предприятия, като там разработват и нови продукти. При над 40% от включените в изследването на Colliers компании е застъпена и научноизследователската и развойната дейност в областта, фокусирана върху разработването на системен и приложен софтуер, автоматизация на процесите, изследвания за намаляване на теглото на произвежданите елементи, с цел понижаване на позволените нива на емисиите в автомобилната индустрия, и други.
Като примери за успешно развити развойни центрове в автомобилната индустрия на територията на България от Colliers посочват aмериканските компании Visteon и Sensata Technologies, както и германската Behr-Hella Thermocontrol (BHTC). Технологичният център на Visteon наброява повече от 680 служители, които са ангажирани със създаването на много и различни иновативни решения в областта на автомобилните инфотейнмънт системи и дисплеи в глобален мащаб.
Sensata Technologies, чието производство на сензори за налягане и високотемпературни сензори е базирано в Ботевград и Пловдив, има собствен бизнес център в София, който включва и високотехнологична тестова лаборатория, в която работят над 100 висококвалифицирани инженери и техници в областта на тестовете за издръжливост, развойната дейност и разработването на оборудване за технологиите за автомобилни сензори. В Божурище BHTC, освен че изгражда предприятие за производство на панели за обслужване и управление на климатични инсталации за автомобили, създава към него развоен център за иновации, който е един от петте световни центъра на компанията.
Защо се инвестира в България Все пак какво привлича инвестициите в автомобилния сектор в България? Водещи сред основните 10 причини, които компаниите посочват, са географското разположение на страната, ниските разходи за труд, ниският корпоративен данък, както и цената на електроенергията за предприятията. Не е тайна, че България има най-ниски средногодишни разходи за заплата в автомобилния сектор сред страните от Централна и Източна Европа.
По данни на Националния статистически институт средната месечна заплата за първото тримесечие на 2018 г. в преработвателната промишленост, където попада и автосекторът, е в 971 лева. По данни на Евростат България има най-ниското почасово възнаграждение в производството от 7,20 лева. За сравнение съпоставимото възнаграждение в Румъния е 9,20 лв. на час, а в Латвия, Литва, Унгария, Полша, Хърватия и Чехия то е между 13 и 19 лева на час. Според проучване на Евростат през периода 2014 – 2015 г. средната годишна заплата в автомобилната индустрия в България са €5700, докато в Румъния те са €9700. За сравнение, в Германия годишните доходи в бранша достигат €76 700.
Но ниските разходи за труд са нож с две остриета – въпреки че през последните години те доведоха до успеха на инвестициите в този бранш, нивото им от около €500 на месец не предразполага за привличането на кадри от други държави. Като се съчетае това с лошата демография – намаляването на броя на активното население и продължаващия процес на изтичане на работна сила в чужбина, не след дълго време компаниите ще бъдат изправени пред все по-сериозен недостиг на служители, който ще блокира плановете им за разширяване на инвестициите.
Страните от „Най-нова Европа“ – Западните Балкани, могат да се окажат по-привлекателни за инвестиции, но за съжаление, негативните процеси, които текат в България, като обезлюдяване и емиграция са присъщи и за тях. А в Китай заплатите в производствения сектор са по-високи, отколкото в България. Но поне засега секторът все още влиза в медиите с положителни новини.
Материалът е част от специализираното приложение "Машиностроене" към новия брой на "Икономист" Текстът е публикуван в брой 27/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
