ЕВОЛЮЦИЯ: По време на социализма ХЕС работеше основно за "Балканкар", сега осигурява
хидравлични цилиндри за компании като Palfinger, Sandvik и "Ростселмаш"
Когато в края на 2008 година международната криза връхлетя, машиностроенето бе сред браншовете, които пострадаха най-много. Тъй като отрасълът е експортно ориентиран, за по-малко от половин година продажбите паднаха близо три пъти. Предприятията в сектора влязоха в режим на оцеляване, опитвайки се да задържат главите над водата. Но ако използваме старото клише, кризата се оказа възможност – за повишаване на ефективността.
Усилията на мениджмънта бяха насочени към запазване на хората, поради което минахме на намалено работно време, по-къса работна седмица, търсихме и намерихме всички резерви, за да задържим ситуацията, но се наложи и да съкратим персонал, за да оцелеят предприятията, спомня си Васил Велев. Освен изпълнителен директор на „Стара планина холд“, който е мажоритарен собственик на две от най-големите български машиностроителни предприятия – „М+С Хидравлик“ (Казанлък) и "Хидравлични елементи и системи" (ХЕС) (Ямбол), той е и председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), една от четирите национално представителни организации на работодателите в България.
Както „Стара планина холд“, така и „М+С“ и ХЕС са публични компании, като историята им започва още по времето на т.нар. социализъм. „M+С“ произвежда основно хидравлични мотори и кормилни сервоуправления, а ХЕС е специлизирана в хидравличните цилиндри. Техни продукти се използват в цял свят в селскостопанската и пътностроителната техника, транспорта, корабите.
„Други държави подпомогнаха бизнеса си по време на кризата за запазване на човешките ресурси, включително и чрез споразумение на национално равнище за намаляване на заплатите. Нещо, което ние със синдикатите не успяхме да постигнем. Даже в тази година на най-жестока криза доходите нараснаха“, отчита той.
Българското машиностроене е един от най-конкурентоспособните отрасли на икономиката. Почти цялата неговата продукция се изнася, като тази година се очаква експортът да надвиши 9 млрд. лева. Но кризата е направила по-ефективни предприятия като „М+С Хидравлик“ и ХЕС. В тях вече са направени всички необходими реформи, които са били отлагани, защото предприятията не са усещали опасност преди това.
Задръствания "затапват" Индустриална зона "Божурище"
Разположената в близост до столицата Индустриална зона „Божурище“ расте с бързи темпове, но инфраструктурата около нея изостава в развитието си.
„Управата на Индустриална зона „Божурище“ в лицето на „Национална компания индустриални зони“ винаги ни е помагала в годините на планиране и строеж. Все пак имаме идеи, които биха подобрили условията за придвижване до зоната, но ще имаме нужда от силна подкрепа за това и от страната на Община Божурище и от страна на Столична община“, казва Ивайло Димитров, управител на „Мултивак България Продакшън“. Компанията, която е част от германската Multivac Group, в началото на юни откри първия си производствен център в Източна Европа. Инвестицията за €18,8 млн. в момента дава заетост на 90 души, като плановете са броят на персонала да бъде увеличен двойно до края на 2019 г.
В предприятието в Божурище Multivac произвежда произвежда части и детайли за вакуум-опаковъчни машини. Цялата продукция се влага в по-големи машинни детайли и станции в производствените предприятия в Австрия и в Германия.
„Пътната артерия, свързваща София и Божурище, е натоварена до краен предел и следва спешно да бъде изграден алтернативен път с директен достъп до зоната и надлез, който да преодолява натоварването по време на честите преминавания на влакове на БДЖ. Бяхме информирани за такъв проект и се надяваме да се реализира час по-скоро“, обяснява Димитров.
„Бихме искали метрото да излезе над земята от метростанция "Сливница" и да се включи в жп линията София - Банкя със спирка в Индустриална зона "Божурище", добавя той. От изключителна важност е да бъде разширен и Околовръстния път от Бояна до Западната дъга на Околовръстното шосе, за да се реши проблемът със задръстванията в района на Овча купел и Суходол.
"Обсъждали сме с НКИЗ и изграждането на детска градина, парк за отдих с ресторанти и спортно игрище в зоната. Надяваме се тя да се урбанизира, за да може нашите колеги да имат средата, която имаха в "Младост 4", в "Бизнес парк София". С такива мерки бихме могли да привлечем наистина талантливи кадри за иначе супермодерния ни завод в Божурище“, заключава Димитров.
Конкурентните предимства на изцяло българските предприятия от машиностроенето са в гъвкавостта и адаптивността им към пазара и към изискванията на клиентите. И двете предприятия в групата на „Стара планина“ са силни в по-дребните серии и в продуктите, които са съобразени с потребностите на конкретните клиенти.
За да имат гъвкавост компаниите са въвели интелигентна ERP система. Благодарение на нея двете фирми са постигнали и синергия в създаването на нов, по-високо технологичен продукт – аксиално-бутални двигатели, които отскоро се предлагат на пазара.
„Ако се върнем назад във времето, основният проблем беше преориентацията от източните пазари на световните. „М+С“ правеше сервоуправления главно за страните от бившия соцлагер, докато сега прави повече хидравлични мотори за целия свят, продава в над 40 държави на петте континента. ХЕС e осигурявала компоненти главно за „Балканкар“, сега работи за производители на оригинално оборудване като Palfinger, „Ростселмаш“, Sandvik, отчита трансформацията Велев.
Отново за образованието Всеобщият проблем с намирането на кадри е особено изострен в машиностроенето, въпреки че за отрасъла заплатите са с една трета по-високи от средните – над 1300-1400 лева. „В машиностроенето в България са заети над 100 000 души, това е отрасълът, който храни България. Не е популярен в обществото като туризма и ИТ сектора, но най-голямата формирана добавена стойност е в машиностроенето“, обяснява шефът на АИКБ. Асоциацията е изчислила, че в това професионално направление в средното образование е необходимо да има кадри от порядъка на 3100 души годишно, а план-приемът е за 1500.
Подобна е картината и във висшето образование, където накрая не остават кандидати за машиностроенето. Младите хора се насочват към специалности с добре звучащи имена и след това не намират работа за това, което са учили, защото няма достатъчно информация за търсенето на пазара, а приемът за висшисти е повече, отколкото са абсолвентите.
От друга страна, обучението по математика не е „слабото“, а направо „болното“ място на българското начално и средно образование. Повечето ученици с добри познания по точните науки се насочват към към информационните технологии, а за инженерните специалности има недостиг. Към тези проблеми се наслагват с много голяма сила и демографските тенденции. На 100 души, които навършват пенсионна възраст, 18 години навършват едва 63. Нетната миграция също е отрицателна. По различни линии големите предприятия се опитват да решават проблема с кадрите чрез връзка с професионалните училища, колежи и университети. Но това не оправя нещата.
„На входа имаме кандидати, които нямат нужната квалификация и са в недостатъчно количество, за да се направи какъвто и да е подбор. Не само че трябва да се обучават при нас, но проблемът е, че започват и да не достигат“, казва Васил Велев.
Затова и компании като „М+С Хидравлик“ и ХЕС сериозно обмислят възможностите за внос на работници от трети страни, главно от българските малцинства в Молдова и Украйна, но и от страни като Виетнам. Промени в законодателството, които влязоха в сила през миналия месец, облекчават трудовата имиграция. Но процедурата остава по-тежка от гледна точка на административни процедури и цена, отколкото е в други страни. Например, ако за един украинец е достатъчна една седмица и такса от €30, за да замине за Полша, за да дойде в България с трудова виза му трябват от порядъка на 3 месеца и €300 за такси.
„Държавата трябва да довърши този процес и да облекчи трудовата имиграция, защото няма как без това да се справим. Просто ще се свием до размера на човешките ресурси. Да, ще увеличаваме ефективността и автоматизацията на труда, правим механизация и роботизация. Производителността се качва в пъти. Но това не става от днес за утре, а стъпка по стъпка. Но темпът, с който обезлюдяваме и губим човешки ресурси, е много по-бърз от темпа, с който въобще е възможно да се повиши ефективността и производителността“, категоричен е Велев. Това, според него, ще има продължителен негативен ефект изразяващ се в по-малко данъци в бюджета и по-нисък стандарт в държавата.
Според представители на сектора управляващите трябва да подпомагат, да извършват посреднически услуги. „Доскоро държавата осигуряваше за чуждите инвеститори български персонал. Сега трябва да прави обратното – по поръчка на български компании да осигурява персонал от трети страни“, заключи Велев.
Материалът е част от специализираното приложение "Машиностроене" към новия брой на "Икономист" Текстът е публикуван в брой 27/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
