Sn
МОДЕЛ: Състоянието на НЕК ясно показва недъзите на управлението на държавни фирми в енергетиката
Преди дни икономисти от БАН предупредиха, че десет години след последната икономическа криза България продължава да трупа макроикономически дисбаланси, като посочиха, че държавните предприятия са заплаха за икономическата стабилност. Според експертите предприятията са нереформирани и неефективни. Начело на тях трябва да стоят професионалисти, а не политици, посочи доц. Даниела Бобева, част от екипа, изготвил доклада, озаглавен "Десет години от началото на глобалната финансово-икономическа криза – поуки и необходими реформи".
Държавните предприятия са изключително чувствителна тема и са обект не само на изследванията на БАН. Задълбочените прегледи на макроикономическите дисбаланси на Европейската комисия редовно посочват финансовите резултати на дружествата като източник на несигурност и риск за публичните финанси. Според данни на Министерството на финансите към средата на м.г. задълженията на фирмите, в които държавата притежава най-малко 50% от капитала и упражнява контрол, възлизат на почти 17% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Един от проблемите при тези фирми са съмненията за липса на експертност и оттам ниска ефективност. Не е тайна, че ръководителите им в голямата си част са назначени без конкурс и с партийна подкрепа. Това води до назначения и надолу по стълбицата на близки до управляващите кадри на по-ниски нива.
На пръв поглед данните от годишните отчети за 2017 година са положителни. Като изключим държавните болници, приходите на 30-те най-големи държавни търговски дружества възлизат на 10,4 млрд. лв. (виж таблицата на стр. 32), което прави 10,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за м.г. В сравнение с 2016 г. показателят се е увеличил с 9,3%, изпреварвайки почти тройно ръста на икономиката за годината. Съвкупната печалба на първенците е 316,4 млн. лв., което е с 60% повече, отколкото реализирания през 2016 г. финансов резултат. И въпреки това коефициентът на рентабилност (нетна печалба спрямо приходи) на държавния „бизнес“ остава доста нисък – едва 3% през 2017 г. при малко над 2% за 2016 г.
След почти три десетилетия промени държавата остава хегемон в няколко стратегически отрасъла – енергопреносната и транзитна газова инфраструктура, пристанищната инфраструктура, летищата, горския фонд, т.нар. военнопромишлен комплекс, напоителните системи и регионалното водоснабдяване, като държи сериозен дял и от енергийното производство благодарение на емблематични предприятия като АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Държавно е доста доходоносното предприятие, което осигурява аеронавигационно обслужване на територията на страната – РВД.
Проблемната енергетика
И все пак най-големите мастодонти са в сектор „Енергетика“, който с перманентните си кризи е симптоматичен за ефекта от държавното управление. Облечен в тежка регулаторна рамка, отрасълът прелива от печеливши на губещи фирми, като междувременно трупа и гигантски задължения, които се прехвърлят на обществото – както чрез повишаването на крайните цени на услугите, така и чрез бъркането в хазната за осигуряване на средства за плащане на дългове или тяхното евентуално отписване.
Въпреки че през 2017 г. формално НЕК излиза на печалба, непокритата загуба от предходни периоди е в размер на 1,193 млрд. лева. Стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава стойността на текущите активи с 562,2 млн. лв., показва отчетът. На практика това означава, че дружеството технически е във фалит, след като през 2016 г. получи от компанията майка „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) 1,177 млрд. лв. възмездна финансова помощ за плащане на задълженията му по арбитражното дело за АЕЦ „Белене“ с „Атомстройекспорт“. При това приходите на НЕК от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, където производителите на ел. енергия внасят 5% от приходите си, се увеличават със 174 млн. лв. на 474 млн. лева.
"Дружеството е с нарушена ликвидност, изпитва затруднения с погасяването на задълженията по получени заеми, търговски и други задължения към БЕХ и други свързани лица от групата, като съществена част от тях са просрочени. Тези обстоятелства са индикатор, че е налице съществена несигурност, която би могла да породи значителни съмнения относно способността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик и други източници на финансиране“, предупреждават одиторите.
Друг "колос на глинени крака" е и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Тъй като работи на въглища и не е напълно модернизирана с очистващи инсталации, топлоцентралата отчита колосални разходи за парникови газове в размер на 196,5 млн. лв., което е ръст по това перо от 118,8 млн. в сравнение с предходната година. Скокът на този разход се дължи на увеличеното производство на електроенергия, по-високата борсова цена на квотите, както и на по-малкия размер безплатни квоти. Като краен резултат за 2017 г. ТЕЦ-ът обявява загуба над 182 млн. лева.
Ако има едно отличаващо се държавно дружество в сектора, това безспорно е АЕЦ „Козлодуй“. Ядрената централа подобрява значително резултатите си благодарение на повишаването на средната пазарна цена на продажба на ел. енергия, значителното увеличение на регулираната цена, както и на ръста в търсенето на ел. енергия на пазара в страната и в региона. От 1 юли 2017 г. цената за регулиран пазар беше повишена с 83% до 54,92 лв. за мегаватчас, което се доближава до цената на себестойност на енергията за централата. Успоредно с това квотата за регулиран пазар на АЕЦ-а беше намалена с 582 343 мегаватчаса. Тази комбинация от условия води до печалба от почти 118 млн. лв. за 2017 г. при скромните 1,4 млн. лв. за 2016 г.
През миналата година и газовите дружества са в „зеления“ сектор. При „Булгаргаз“ приходите се увеличават леко до 1,126 млрд. лв., но печалбата му намалява до 9,5 млн. лв. при почти 37 млн. лв. за 2016 година.
„Булгартрансгаз“ също увеличава приходите си от 331,5 млн. лв. на 362,6 млн. лева, като запазва една от най-високите норми на печалба за държавно предприятие с 61,4 млн. лв. положителен резултат за 2017 г. Приходите от транзитен пренос на природен газ за 2017 г. са 207 млн. лв., а тези от пренос на природен газ по националната газопреносна мрежа са 71 млн. лева.
Отново за "Напоителни системи"
Това, което може да се каже след прегледа на отчета на „Напоителни системи“, е, че единственото системно нещо в това предприятие е състоянието на криза. В резултат от дейността през предходните периоди дружеството отчита загуби, а текущите пасиви превишават текущите активи – ситуация, подобна на тази на НЕК. Ликвидността е значително нарушена, което силно ограничава обслужването на текущите задължения и води до съществени допълнителни разходи по лихви и съдебни разноски, както и до запор и отчуждаване на имуществото му. „Дружеството поддържа високи нива на заетост, като разходите за персонала са с ниска, дори отрицателна рентабилност, що се отнася до дейността по напояване в някои райони на страната“, пишат одиторите.
Но не всичко в земеделието е мрачно. Горските стопанства са рентабилни, а в Министерството на земеделието, храните и горите се намират и фирми, които осигуряват добри заплати на своя персонал. Такова е „Агролеспроект“, чиято дейност е инвентаризация на горския фонд, парково и ландшафтно устройство. То изработва и съхранява проектите за горските територии в България. Там средната заплата за специалисти е 2000 лв., а неговият управител получава 4700 лв. на месец, като през 2017 г. е получил допълнително възнаграждение на стойност една заплата. Въпреки високите разходи за заплати предприятието е на печалба – 156 хил. лв. при приходи 2,4 млн. лева.
Министерството на транспорта е принципал на ключови предприятия, като „Български пощи“, БДЖ и НКЖИ по традиция са „на червено“. За сметка на това пристанищната инфраструктура, столичното летище и ДП РВД регистрират добри нива на печалба.
Изкуството на войната
2017 г. беше поредна добра година за световната отбранителна индустрия, което се отразява и на държавния военнопромишлен отрасъл. Търговецът на оръжие „Кинтекс“ увеличава сериозно приходите си от 107 млн. лв. през 2016 г. на 331,6 млн., като реализира и добра печалба. Успехът му е свързан с две доставки за Индия на стойност $81,367 млн. и €41,265 млн., както и експорт за Алжир на стойност $52,9 млн.
ВМЗ „Сопот“ също запазва високи резултати като приходи и печалба, но през 2017 г. е увеличило персонала си с 904 души до 4496 човека, което се отразява катастрофално на произведената продукция на човек, която за година спада от 145 хил. лв. на 119 хил. лева. Вероятно и тук се е намесила политиката за повишаване на заетостта в региона.
Покрай фалиралата Корпоративна търговска банка през м.г. държавата придоби предприятието за ремонт на хеликоптери „Авионамс“, за което 2017 г. също е била успешна. През годината приходите на дружеството са нараснали до 27,9 млн. лв., като то излиза на печалба. Но не е ясно как ще компенсира натрупаните загуби над 43 млн. лева от предходни периоди.
Санкциите на ЕС срещу Русия се отразяват върху резултатите на военноремонтния холдинг ТЕРЕМ, чиито приходи се свиват от 60 млн. лв. през 2016 г. на 13,9 млн. лв. през 2017 г. „Действащите секторни ограничения на ЕС, наложени към Руската федерация, водят до пропускане на ползи и приходи от ремонт на чужди вертолети, на руски военни кораби и подвижни болници, до затруднения в доставките на необходимите за ремонта на вертолетите ремонтни комплекти и резервни части“, пише в отчета му.
Като се оставят настрана енергийните и транспортните мастодонти, сред държавните фирми се намират и няколко истински малки „перли“ с добре работещ бизнес модел, които през годините успяват да поддържат резултатите си.
Една от тях е подопечната на Министерството на здравеопазването „Бул Био – НЦЗПБ“, която произвежда ваксини, серуми, алергени, кръвни продукти, имуностимулатори, диагностични препарати и други препарати за диагностика, лечение и профилактика. При приходи от 29,2 млн. лв. за 2017 г. тя има печалба от 6,7 млн. лв., като през 2016 г. резултатът ѝ е бил още по-добър.
Другата е предприятие „Ел Би Булгарикум“, което е производител на млечни продукти и щамове на емблематичната млечнокисела бактерия лактобацилус булгарикус. Най-голямата част от приходите му идва от лицензионна дейност. За правото да ползват името Bulgaria и/или LBBulgaricum като част от търговска марка при производство и дистрибуция на кисело мляко през 2017 г. две чужди компании са платили 11,4 млн. лева. Те идват от „Мейджи“, която дистрибутира продуктите си на територията на Япония, Китай, Тайланд и Сингапур и от финландската „Валио“, която продава във Финландия и Швеция.
Текстът е публикуван в брой 24/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
