На милениалите с любов

Текстът е публикуван в бр. 9 (37) на сп. Business Global

Петя Кондакова


ПЕТЯ КОНДАКОВА e консултант в областта на човешките ресурси, индивидуалното развитие и обучител. Има магистърска степен по трудова и организационна психология, както и по обща психология на английски език от СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по „Социално управление. Управление на човешките ресурси“ към УНСС. Има мастерска степен по НЛП и е сертифициран тренер. Бизнес партньор „Човешки ресурси“ в „Уилям Хил“.

За милениалите, а и за всички хора е важно какво мислят другите за тях. Дали особеностите на поколението, качествата, ценностите са полезни и незаменими за компаниите, дали успяват да дадат компетентност, енергия и ускорение на бизнеса? Въпросът е риторичен. Разбира се, че това поколение е голям и ценен актив – милениалите, родените между 1981 и 1996 г., са основна част от работната сила в България. Те са около 30% от наетите по трудово правоотношение. И за всички, които работят с тях, които ги ръководят или които те ръководят, е важно да ги познават и да ги разбират.

Както обикновено се случва, много от сегашните черти и поведения са закодирани в детството. Милениалите са получавали обич и максимална подкрепа от родителите си. Имали са много добри възможности за развитие. И като прибавим към това и случващият се технологичен напредък и развитието на интернет, ще разберем защо са

толкова напред в различни области

Родителите им от най-ранни години са изграждали у тях навици за учене. И съвсем естествено е сега като възрастни и зрели хора да искат и да продължават да се образоват, да добиват нови знания и умения, включително и на работното място. Те осъзнават значението на образованието и обучението, фокусирани са към лични постижения. При тях „Учене през целия живот“ не е лозунг и те с удоволствие го правят. Родителите им са ги стимулирали да мислят сами и да предвиждат какво и как искат да постигнат. Това е  едно от най-умните поколения, за тях да си умен, е основна ценност (Shepard, 2003; Reiser, 2006).

Милениалите и техните родители смятат, че по-високите степени на образование дават по-добри възможности за кариера и доходи, дават самочувствие, по-добро и качествено личностно развитие. Защото много неща са прочели, научили и знаят, имат

висока самооценка

и са с оптимистична перспектива. Родителите не само са ги обичали, грижили са се за тях, но са им казвали, че са специални (DeBard, 2004; Vogt, 2005; Epstein & Howes, 2006). С такава постоянна и силна подкрепа те са много уверени в себе си (Zemke, 2001; Kaimal, 2003; Shepard, 2003; D’Addono, 2004; Drago, 2006; NAS, 2006; Brusilow, 2008). Но когато не успеят, са лесно раними и готови да избягат или да се откажат, защото родителите са им спестявали трудности в детството.

Пак там, в детството, се корени и тяхната висока продуктивност. Тъй като от малки са на „ти“ с технологиите, умеят и вършат по няколко задачи едновременно. Мултитаскингът е важна част от работата им. Могат да следят много дейности едновременно, да постигат няколко цели в едно и също време, увеличавайки ефективността си.

Милениалите обичат да работят в екип и възприемат много добре чужда гледна точка. Другите ги приемат, защото имат добра морална система и етичен кодекс за добро и лошо. Свикнали са още от училище да правят общи проекти, да си сътрудничат и така да постигат резултати. Предпочитат да работят в групи, по проекти, вместо индивидуално и в силно конкурентна и несътрудничеща си среда.

За тях е много важно доверието в отношенията. Те не биха работили дълго при работодател, който няма доверие на служителите си, и това е постоянно състояние. Същото се отнася и за прозрачността в действията и в комуникацията. Милениалите са

по-амбициозни от техните предшественици

и биха постигали и повече от това, което се изисква от тях, стига да знаят какъв е крайният резултат и организационните ценности да импонират на техните лични и морални ценности.

Израснали са в общество, в което хората не се делят по националност, пол, религия, разбирания, цвят на кожата. Това ги прави и най-възприемчиви към различията и търсещи разнообразие в групи и общности. Затова са доста толерантни към социални теми като равенство на половете, етническо разнообразие, хомосексуалност и др. (Drago, 2006; Melby, 2006; go2hr, 2007; Fritzson, Howell, & Zakheim, 2008; Stafford & Griffis, 2008). Тази „отвореност“ към различията е повлияна както от телевизия и интернет, така и от възможностите за имиграция, емиграция, глобализацията и практиките на мултинационалните компании, които предоставят възможности на хора от различни националности да работят в офиси по света.

Дали са предани на работодателите си, не бих казала. Предпочитат да имат по-широк размах в своето развитие, да притежават повече знания и умения, което ще ги направи по-конкурентоспособни и по-гъвкави на несигурния пазар на труда при постоянна динамика и промени. Милениалите очакват от работодателя да е водеща компания, с етични принципи и фокус към служителите, с прогресивна и динамична работна среда, иновативна и социално отговорна. Те искат баланс на работа и личен живот, добро заплащане, професионално развитие. Справедливото отношение изисква да кажем за някои техни черти, които са истинско предизвикателство пред HR специалистите, преките им ръководители и висшия мениджмънт.

Самоувереността, която имат и показват, може да е както позитивна черта на това поколение, но може да е и недостатък. Милениалите нямат търпение да катерят кариерната стълбица и очакват

веднага да бъдат чути

и мнението им да бъде зачетено, без да са си „извоювали“ авторитета или уважението на околните. Те са готови да напуснат, ако не получават усещане за растеж, развитие, кариерни възможности на конкретно работно място. Представителите на това поколение искат да работят на работно място, което е достатъчно предизвикателно, сътрудничещо си, креативно, забавно и финансово удовлетворяващо изискванията на служителите. Бързо се отегчават и няма да чакат с години промотиране на по-висока или по-отговорна позиция. За тях е много важно в работното си ежедневие да им е интересно и да имат вдъхновение.  

Милениалите са амбициозни, те ще изпълнят и преизпълнят целите, но искат след това да почиват, да се приберат при семействата си и да имат време за социален живот, семейни ангажименти, време за своите хобита и лично свободно време. И

защото трябва да ги обичаме

и да се грижим за тях, ето нещата, които те ще оценят:

- Да имат достатъчно справедливо и добро възнаграждение за труда си;

- Усилията им за свършената работа да бъдат признати и да получат обратна връзка;

- Постоянно да се развиват и да учат;

- Да имат предизвикателства;

- Да имат влияние на работното си място и мнението им да се чува и оценява;

- Да имат вдъхновяващи лидери;

- Да работят в позитивна работна среда.

Изглежда лесно, но не е.

---

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!