Основните задачи и предизвикателства пред местните ръководства през следващите 4 години освен осигуряването на ежедневно функциониране на всички общински системи, е да осигурим по-бързо навлизане на общинско ниво на новите политики на Евросъюза за зелени, дигитални технологии и инвестиции в човешки капитал. Това заяви Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в изказването си по време на откриването на Четвъртото издание на конференцията „Бизнесът и регионите – Устойчиво развитие“, организирана от сп. BGLOBAL в партньорство с Националното сдружение на общините в България, Българската стопанска камара и Института за пазарна икономика.
"Инвестициите в човешки капитал са важни за привличането на инвеститори защото първото нещо, което ни пита бизнесът, освен дали има добра инфраструктура, е дали има хора, които трябва да работят в нашите нови производства и инвестиции", допълни тя.
Силвия Георгиева припомни, че днес е крайният срок за внасяне на проектите по откритата процедура за индустриални зони. Имайки предвид усилията на общините да подготвим проекти показва, че фокусът на общинските ръководства и общинските екипи винаги е бил и продължава да бъде полагане на усилия за привличане на инвестиции във всяка българска община, предоставянето на условия да бъдат развивани и задържани, така че в общините да има добри условия на работа и съответно качество на живот, заяви изпълнителният директор на НСОРБ.
Силвия Георгиева посочи, че балансираното регионално развитие все още не е факт, а европейските инвестиции дори са задълбочили различията между регионите. Затова в настоящия период фокусът на инвестициите ще бъде в Северна България, като 50% от средствата за европейска солидарност трябва да бъдат инвестирирани в региона. "Следващата седмица предстои да има голяма мисия от Европейската комисия, където трябва да представим какви мерки ще предприеме България, за да насочи инвестициите към северна България", съобщи Георгиава.
Общините все по-ясно усещат липсата на качествена инфраструктура, това трябва да бъде балансирано със средствата за европейска солидарност, категорична е тя.
Работата с европроекти помогна на общинските ръководства да бъдат динамични, организирани и иновативни, когато водят разговори с бизнеса и се опитват да привличат инвестиции, отбеляза Силвия Георгиева. Тя даде примери с общини като Стара Загора и Търговище, които са направили свои инвестиционни профили и служат за пример как се работи с големи стратегически производства. "Общините работят за облекчаване на административните процедури и все повече за тяхното дигитализиране. Стараем се да дадем подкрепа на инвеститорите във всеки етап на техните инвестиции, по-тясно обвързване на образованието с бизнеса, даваме трибуна на успешното взаимодействие му общините и бизнеса", отбеляза Георгиева.
"Конференцията "Бизнесът и регионите" се превръща в платформа за синтезиране, делови разговор между всички заинтересовани страни – общини, работодателски организации и цялото ни общество", каза Иван Велков, член на управителния съвет на Българската стопанска камара. "Очаквам рестартиране и връщане на прагматичния разговор за благоденствието на нашите региони, защото това би дало основата да се превърнем в една добра и работеща държава", каза Велков.
Общото между общините-лидери в устойчивото развитие са постоянните високи инвестиции, съобщи Адриан Николов, анализатор от Института за пазарна икономика (ИПИ). София и зоната около Пловдив остават много сериозни центрове на развитие. Влиянието на столицата се вижда надолу в посока на Дупница, а шампион по растеж на добавената стойност през последните 10 години (до 2021 г.) е Елин Пелин, където индикаторът е нараснал повече от 2000%. Варна също се развива, но като цяло се оформят и клъстери около Стара Загора, Казанлък, Габрово, които се движат много по-бързо от останалите, казва икономистът.
Адриан Николов очертава четири модела на устойчиво развитие. Първият е на големите развити центрове, на силните градове като София, Варна, Пловдив. Те имат много силно развита, диверсифицирана икономика, със силни индустрии, но и с много силно развити услуги. Тук работната сила е много развита, с много високо образование, средни заплати, качество на живот и добра като за България демография. "Няма как да не отделим внимание и на високотехнологичния сектор, който все повече е двигател и в Пловдив, Габрово, Велико Търново. Така че той ще става все по-сериозен фактор за развитие на общините извън София", смята Николов.
Вторият модел е на най-бързо развиващите се общини, някои благодарение на много ниската си база, това са центровете на индустрията. Такъв пример са Кърджали, Шумен, но и индустриалната зона около София, Пловдив, Варна. В тези райони услугите не са толкова силно застъпени, а работещата промишленост е това, което най-силно ги движи. Тук са и много от чуждестранните инвестиции, производителността на труда е много висока, това са и областите, които изнасят българското производство в чужбина.
Третият модел са специализирани общини, всяка от които е намерила своята ниша, в която е най-добра. Такива са енергийни центрове като Гълъбово, Раднево и Козлодуй, който води развитието на цяла Врачанска област. Друг пример са минните общини, които са много силен модел на развитие. Сред тях са общините от Средногорието, Крумовград и Брезник, където новата мина бързо подобрява градската среда и доходите на населението.
Следващият много добър пример са центровете на туризма - общините от Черноморието и планинските курорти. Те пострадаха силно от ковид пандемията, която в рамките на година изтри десетилетия растеж. Но Адриан Николов очаква много бързо възстановяване благодарение на бума на туризма през последните години.
Земеделието също оказва влияние за развитието. Най-добре растящата община за 2022 г. е Кнежа благодарение на силната динамика при цените на житото.
Пазарът на труда също следва развитието на регионите. Където има бързо икономическо развитие, където се правят много инвестиции, пазарът също е в много добро състояние. "Виждаме как има цяла една зона в южна България - в София, Пловдив и Стара Загора, Бургас, където безработица почти липсва. Има клъстъри около Габрово и Русе, където безработицата е много ниска, но в повечето общини безработицата остава висока и е голям проблем за решаване", казва Адриан Николов.
При стандарта на живот, показан през заплатите по общини, отново на преден план излизат малките общини около София и Пловдив, Летница край Ловеч, където една силна фирма успява да изтласка цялата община нагоре. Много високи са заплатите в Девня, в енергийния сектор, Габрово, Гълъбово, Раднево.
ПредизвикателстватаАдриан Николов отбелязва, че преброяването на населението показва структурата на образованието, като особено сериозен фактор за икономическото развитие са хората с основно и по-ниско образование, които малко или много не подлежат на никаква форма на смислена заетост. "Преди имаше работни места за хора със завършен четвърти клас, сега по-скоро те не подлежат на наемане. За съжаление има части на страната, където те са мнозинство. Виждаме много ясно в Североизтока, Силистра, Добричко, където продължава да има много голямо струпване на население с ниско образование, на тези места има и много неграмотни. Другите места са около Сливенско, около Бургас и в Кърджали. Това са местата, където очевидно ще трябва да се правят усилия за повишаване на качеството на образование и на уменията не само на децата, но и на възрастните", казва икономистът.
Адриан Николов казва, че там, където има относително неграмотни, има и много млади хора, което е алтернатива и може би някакъв модел за развитие, ако се намери бизнес, който да може да работи с него. "Около Благоевград, около Петрич, където виждаме едно доста голямо забавяне през последните години, но там демографията има потенциал да бъде решаващия фактор", обяснява икономистът.
