РАЗЧИСТВАНЕ: Столичната община смята да сложи край на плътните реклами на партерните търговски обекти
Проект за промени в една от наредбите, които засягат най-сериозно градската среда в София, предизвика почти сеизмични вълнения сред най-разнородни организации. Повече от 60 са становищата от организации, компании, експерти и частни лица по промените в Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столичната община, чието обществено обсъждане приключи на 11 май.
Вносители на промените са главният архитект на София Здравко Здравков и общински съветници от различни групи – Силвия Христова, Искра Ангелова и Зафир Зарков от ГЕРБ, зам.-шефът на СОС Милка Христова (БСП) и Борислав Бориславов (РБ). Необходимостта да се ревизира приетата през 2014 г. наредба е представена като „актуализация на действащите разпоредби с цел подобряване на градската среда и предотвратяване на незаконното поставяне и експлоатация на преместваеми обекти и рекламни елементи, както и засилване на контрола върху тях“. Предлагат се много нови технически норми, които увеличават разстоянието между рекламните и информационните елементи, унифицират размерите и създават допълнителна защита на историческия център, включително премахване на рекламни съоръжения от покривите на сградите.
Унифицирането на рекламите, разчистването на най-различните сергии и хладилници по тротоарите и забраната за опасните за шофьорите мигащи и движещи се реклами, от една страна, е необходимо. Но според бизнеса и собствениците на имоти рестрикциите са прекалени и ще ударят сериозно предприемаческата активност.
Доводите на бизнеса
Промените ограничават неоправдано разполагането на рекламни и преместваеми съоръжения и създават неясноти, които могат да доведат до неоправдани затруднения и санкции за бизнеса, смятат от Асоциацията на собствениците на бизнес сгради – организация, която обединява над 30 собственици на големи офис проекти с обща площ стотици хиляди квадратни метри. Според тях изискването рекламните елементи в рамката на булевардите и първостепенната улична мрежа да бъдат поставяни по типов проект, който се утвърждава по описан в нормативния акт начин, разширява изключително много кръга на регулираните рекламни надписи. От асоциацията критикуват и изискването рекламните обекти да не възпрепятстват възможността за ползване на паркоместа с мотива, че това правило може да направи невъзможно обособяването на части от паркинг зоните на офис- и търговски сгради за временни мероприятия, включително и коледни базари.
Организацията иска да отпадне забраната за поставяне на рекламни елементи върху фасадата на сградите за тези сгради, които по естеството си налагат присъствието на такива елементи, като търговските центрове. Проблем е и въвеждането на изискване на покривите на офис сградите да се поставя фирменият знак и името само на техни наематели, които държат най-малко ¾ от площите в сградата. Според асоциацията подобни случаи са рядкост, което означава, че много от световно познатите търговски марки няма да могат да бъдат разположени върху която и да е сграда в столицата, което е световен прецедент.
Сериозен отпор има и срещу планираната забрана за реклама върху повече от 20% от прозорците и витража на търговски обекти на партерен етаж, както и задължението тя да е само за стоки и услуги, предлагани в обекта. „Това ограничение ще се отрази неблагоприятно на българските туристически предприемачи, които използват витрините и като инструмент за бързо популяризиране на нови предложения и оповестяване на сезонни промоции и отстъпки“, пишат от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. От организацията смятат, че текстовете са в противоречие със туристическото законодателство, което задължава туроператорите на партерни етажи да имат указателни и информационни табели за потребителите. Използването на фирмените витрини на туристически агенции като естествена рекламна площ и директен рекламен носител е утвърдена, широко използвана практика в развитите европейски пазари, пишат още от АБТТА.
Срещу това ограничение на рекламата на витражите на партерно ниво се обявяват и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Този начин на брандиране се е наложил в търговията в световен мащаб, пишат те.
От Националната асоциация за външна реклама, която включва повечето оператори на т.нар. билбордове в столицата, се противопоставят на ограничението рекламните елементи да заемат до 75% от площта на калкани на сгради, част от II зона в столицата, която включва улици като „Граф Игнатиев“ и „Дондуков“. Те посочват, че благодарение на средствата, получени от предоставяне на рекламни пространства на калканите си, много от историческите сгради в столицата могат да поддържат фасадите и общите си пространства в приличен вид.
Сериозен отпор има и срещу планираната забрана за разполагане на хладилни витрини и други преместваеми съоръжения върху общинските площи. Според Съюза на търговците на дребно на хранителни стоки тази забрана застрашава сериозно малкия и средния бизнес, както и производители на бира, вода, безалкохолни напитки и сладолед.
Но въвеждането на ред се харесва на гражданите. „Приветствам инициативата и действията на главния архитект, пише Светлозар Алексиев. – Целият град е задръстен от всевъзможни търговски съоръжения. Тротоарите и пешеходните зони са блокирани, парковете са кичозно претрупани. Всеки прави каквото както си хареса. Магазините вадят отпред половината си стока. Заведенията слагат в пъти повече маси от собствената си площ.“
Но точно 58 граждани поотделно са поискали отмяна за предвижданата забрана на дигитални билбордове с идентичния мотив, че „използването на такива пана ще има положително отношение върху градската среда и ще помогне да направим София по-чиста и красива“. И
Практиките са взети
от Великобритания,
Австрия, Франция
Зафир Зарков е общински
съветник от ГЕРБ и
ръководител на работната група за промените
в наредбата на СОС
– Г-н Зарков, кои са основните мотиви за предложените промени в наредбата за рекламните елементи и преместваемите съоръжения?
– Подобряването на визията на София и създаването на по-уютна градска среда е основен приоритет на Столичната община. Сега действащата наредба е променяна последно през 2014 г., но тя вече е неадекватна за нарасналите културни, естетически и технически изисквания на нашите съграждани към градската среда, а и на нас самите. Общинските съветници, заедно с главния архитект, проведохме широко и експертно обследване на нормативната база и очакванията на хората за визията на града. Промените, които предлагаме, са в посока на повече изисквания, унифициране и контрол върху преместваемите съоръжения и рекламните елементи. Това се налага заради голямото им въздействие върху градската среда. Устойчивото развитие на града изисква по-детайлни и конкретни мерки за запазване и защита на публичните пространства, достъпната среда и естетиката на града.
– Каква е практиката в други европейски столици по тези въпроси?
– Запознахме се детайлно с практиката в някои европейски градове, където в съответствие с възприетата политика има пълно ограничение за партерна реклама. Практиките са взети от Великобритания, Франция, Австрия, от държави, с които обичаме да се сравняваме и желаем да бъдем като тях.
– Защо се стигна до това разрастване на рекламите и преместваемите обекти в София и толкова дълги години не се правеше нищо?
– Градът се развива с изключително бързи темпове. Всички досегашни опити за въвеждане на ред стигнаха до съда. Затова с промените в наредбата искаме да ограничим голямата наситеност на рекламни и информационни елементи и да изчистим града от т.нар. „визуално замърсяване“.
– Как ще осъществявате контрола, има ли достатъчно хора за това?
– И в момента контролът се осъществява от НАГ и Столичния инспекторат. Нашата цел е да се увеличат възможностите за регулация и санкции, което е най-важното при създаването на правила, защото иначе те остават само пожелание. Предвиждаме и премахването на нерегламентирани елементи да бъде за сметка на нарушителя.
– Срещу промените има критики, свързани с това, че облагодетелстват фирмите, които "се занимават с външна реклама" и те са направени под техен натиск…
– Нашата цел е столицата да не е затрупана от нелицеприятни и най-различни по форма и вид рекламни елементи. Разумните предложения за промени ще бъдат отразени, за да се постигне добър баланс между всички интереси. Защото, от една страна, са интересите на бизнеса, на предприемачите, а от друга страна, градската среда е на всички нас и тя трябва да бъде удобна за придвижване и приятна като визия.
– Приемането на промени ще ограничи рекламите по витрините на малки квартални магазини, които получават приходи от това.
– Вече постъпиха искания от асоциации на рекламния бизнес да бъде преразгледано това предложение и да има възможност да се допуска, макар и с ограничения. Това е въпрос на дискусия, който ще бъде обсъден.
– Като цяло как ще коментирате масовото схващане, че с промените се ограничават възможностите на хората да печелят от предоставяне на площи от своята жилищна собственост за реклама?
– Именно след редица срещи с граждани и на базата на техните очаквания за развитието на градската среда са изготвени предложенията за изменения. Затова не смятам, че можем да говорим за ограничение, а напротив – наредбата е ориентирана към унифициране на рекламните елементи и преместваемите обекти и много по-сериозен и строг контрол.
