Време за реални промени

Предстоящите кадрови назначения в КЗК и КФН са шанс за управляващата „некоалиция“ да укрепи ключовите за бизнес средата институции

Пламен Енев
Пламен Енев / 13 November 2023 09:17 >
Време за реални промени
Повече от половината от 9-те си години в КФН Владимир Савов е прекарал като ръководител на застрахователния надзор.
Текстът е публикуван в бр. 9 (37) на сп. Business Global.

На теория контролните и регулаторни органи в едно демократично общество осигуряват неговото безпроблемно функциониране, дори политическата система да е в криза. Това е така, защото по дефиниция трябва да са независими и да се състоят от избрани по прозрачен начин професионалисти. В България обаче усещането е съвсем различно. Бизнесът ги възприема като изпълнители на волята на политическата власт, а обществото ги смята за удобни постове за верни партийни кадри. 

Съставът на контролните или регулаторните органи се избира от народните представители. Когато получат властта, политиците в България често се изкушават да овладеят тези органи. Безбройни са примерите от предишните издания на Народното събрание, които не само че не съумяха да направят и малки стъпки в посока укрепване на институциите, но доведоха до още по-голям хаос с противоречиво организирани процедури за избор или с необосновани смени на ръководителите на органи. 

Шанс за промяна

Когато сегашното мнозинство, съставено от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, започна да функционира, имаше над 15 регулаторни органа с изтекъл мандат. Ясно е, че взаимоотношенията по тази тема между равностойни доскоро противници са, меко казано, сложни. Още повече че голямата част от сегашните представители на тези институции са назначени по време на дългогодишното управление на ГЕРБ. Но тази трудност дава и възможност за избор, който се доближава максимално до принципите за прозрачност, публичност и конкурентност. И двете страни ще се дебнат и ще внимават какво предлагат, което е добре. Това, което не е толкова добре, е, че трудно ще се стига до съгласие, което ще забави процеса. Не трябва да забравяме, че със силни позиции в парламента е и ДПС, която гони свои собствени интереси – особено по отношение на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет партията ще бъде незаобиколим фактор. 

Това, което би трябвало да катализира процеса, е историческият момент, в който се намира страната. Момент ключов за европейския проект на България, за да направи финалната стъпка към пълноправното членство в ЕС – членството в еврозоната и Шенген, както и технологичната модернизация на икономиката, която ще се засили чрез Плана за възстановяване и устойчивост. И трите цели обаче изискват спазване на принципите за разделението на властите и осигуряването на върховенство на правото, което минава през работещи институции. Всъщност самото съществуване на това мнозинство в НС е оправдано само и единствено с преследването на тези цели. 

До момента коалицията успя да попълни изтеклите мандати на управителя и подуправителите на БНБ, като заложи на досегашния гуверньор Димитър Радев и на политически ангажираните Петър Чобанов от ДПС и Андрей Гюров от ПП. За шеф на Сметната палата беше избран бившият председател на парламента от ГЕРБ Димитър Главчев, като преди това се мина през драма с освобождаването на предишния шеф на палатата Цветан Цветков от предходния парламент при изтекъл мандат, вместо да назначи нов титуляр. Много анализатори обясниха случилото се с отмъщение на ГЕРБ заради унищожителните доклади на Палатата по отношение на строителството на магистрали, с което партията на Бойко Борисов се гордее. Уволнението на Цветков беше обявено за противоконституционно и се наложи НС спешно да избира нов председател. Този пример показва колко сложно ще бъде всяко едно назначение. 

Важните позиции за бизнеса 

За осигуряването на върховенството на закона най-важно е попълването на парламентарната квота на ВСС, но това изисква огромно мнозинство от 160 депутати, което е свързано с по-дълъг процес на съгласуване и трудни преговори. По отношение на шансовете за еврозоната и конкурентоспособността на икономиката обаче има две инстутиции с непосредствено влияние, при които предстои попълване на съставите. Това са Комисията за финансов надзор (КФН) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). 

Този състав на антимонополния орган има дълга история на противоречиви решения – както по отношение на задъженията си по Закона за защита на конкуренцията, така и по Закона за обществените поръчки. Много от проверките на КЗК са забележителни със своята непоследователност, като особено се открояват тези в сферата на пазара на горива. И през тези решения, особено свързаните с изкривяванията в търговията на едро, лесно може да се проследи кога политиците на власт са в синхрон с монополиста на пазара и кога са си разритали шапките. 

Противоречиви бяха решенията на КЗК по продажбата на активите на ЧЕЗ в България, на Нова броудкастинг груп, глобата на „Хиполенд“ (след като собственикът на веригата бе видян на антиправителствен протест) и т.н. Всъщност мандатът на настоящия състав на КЗК изтече още през 2021 година, но тогава мнозинството на ГЕРБ по законодателен път го удължи с две години, непосредствено преди изборите. Опозиционните партии тогава определиха този ход като „награда за цялостно творчество“.

И ако КЗК се олицетворява от своя председател – всички в бизнеса знаят коя е Юлия Ненкова (кадър на ГЕРБ и майка на един от активните по-млади депутати на партията), в КФН отговорностите за небанковите финансови сектори са поделени персонално между комисарите. Промените в този регулатор на пръв поглед са елементарни – предстои да се сменят председателят Бойко Атанасов, Мария Филипова, която е зам.-председател с ресор „Надзор на инвестиционната дейност“, и Диана Йорданова, зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Но текущите проблеми в небанковия финансов регулатор не са свързани с тези позиции, а с контрола върху застрахователния сектор, който се оказа препъникамък за членството на страната в еврозоната. Зам.-председател на КФН с ресор „Застраховане“ е Владимир Савов, който бе избран с 6-годишен мандат през 2020 г., но на практика ръководи застрахователния надзор от 2018 г., когато пое временно функциите на освободената предсрочно Ралица Агайн. 

Проблемите в сектора се дължат основно на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), която от години е свързана с дъмпингови практики и цени на полицата, които едва покриват рисковете. От 2018 г. насам обаче това изби и на европейско ниво, когато две от компаниите, които агресивно предлагаха ГО на пазара на ЕС, започнаха да имат проблеми. „Лев инс“ и „ДаллБогг“ отказваха да изплащат много претенции за вреди, причинени на техни клиенти в чужбина, с твърдението, че са жертви на измама. Това предизвика негативна европейска реакция, защото принципът е, че при катастрофа застрахователят първо плаща, а после оспорва, ако има данни за нередности. Българското бюро „Зелена карта“ бе поставено под мониторинг и имаше потенциална заплаха за изключване на България от системата. Чак когато справянето с този проблем бе заложено в ангажиментите на България за приемането ѝ в еврозоната, депутатите се разбудиха, решиха да не чакат повече регулатора да свърши работата и я взеха в свои ръце. През юли т.г. поправката „първо плащаш, после оспорваш“ бе приета и 5 години след възникването на проблема той намери своето решение. Месец по-късно, след като соченият за собственик на „Лев инс“ Алексей Петров бе убит, някои наблюдатели свързаха необезпокояваната работа на застрахователя в тези бурни времена с регулаторна благосклонност към бившата барета. 

Ситуацията с ГО може би нямаше да е такава (пазарът да се води от играчи, които предлагат най-ниска цена), ако беше въведена справедлива система бонус-малус, според която водачите с повече нарушения да плащат по-високи цени, а изрядните да получават отстъпки. Опитите на КФН да изготви наредба за бонус-малус система датират от 2019 г. и са все неуспешни. А една такава система ще създаде единен регистър на водачите и застрахователните компании ще могат могат да обменят информация помежду си за „джигитите“ на пътя, което е пряк начин да се вземат мерки срещу катастрофите и последващия травматизъм. И вместо КФН да си свърши работата, депутатите опитват да адресират проблема, като увеличават постоянно наказанията за пътните инциденти, което според много юристи е неправилно, защото превантивната дейност е винаги по-ефективна от последващото наказание. 

Липсват сигнали от КФН да работи и по системните дефекти в сектора, какъвто е структурата на застраховането в България. България е твърдо на дъното в ЕС по ниво на имуществено застраховане – тема, която отново и отново излиза на дневен ред след всяко природно бедствие, последно покрай наводненията от август по Южното Черноморие. У нас имуществените застраховки заемат едва 13,8% от премийния приход, докато в страните с най-развито имуществено застраховане неговият дял доближава 50% от общите приходи, а средното ниво за Европа e около 36,5%, по данни на Insurance Europe. 

До редакционното приключване на броя не получихме отговор от Владимир Савов на въпросите ни по тези проблемни теми. Така че ако управляващото „немнозинство“ действително цели качествено подобрение на средата, трябва да заложи на реформаторски настроени професионалисти както в КФН, така и в КЗК.

Разбира се, няма да е лесно – ще се води битка за всяка позиция и за всяко име, ще има подмолни ходове. Освен това идват местни избори, които карат партиите да се капсулират. Всичко това е вярно. Но е вярно и че България няма време за протакане, ако иска да настигне другите в ЕС и създаде условия за бизнеса, благоприятни и за цялото общество. А тези два регулатора и хората в тях имат непосредствена отговорност към този процес.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ