Фокус на образованието – уменията и компетентностите на децата

Текстът е публикуван в бр. 9 (37) на сп. Business Global.

Проф. д-р Галин Цоков е магистър по педагогика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавател е в Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, от 2011 г. е професор по управление на образованието. Доктор по педагогика с дисертация на тема: „Децентрализация в структурите за управление на образованието на местно ниво – традиции и перспективи“ (1998 г.). Специализирал е в Мадрид, Валенсия, Ню Йорк и Амстердам. Бил е председател на Асоциацията на департаментите за квалификация на педагогическите специалисти в България и главен редактор на списание „Педагогика“. Участвал е като ръководител, координатор и член в над 10 международни и национални научни и образователни проекта. Автор е на над 110 научни публикации у нас и в чужбина.

Какви са промените в програмите за средното училище от тази година, министър Цоков? Олекотява ли се учебно съдържание, залага ли се на по-голяма свобода на учителите в преподаването?

В края на юли МОН предложи за обществено обсъждане промени в учебните програми от 1-ви до 10-и клас по всички общообразователни предмети. Промените бяха предложени от работни групи от учители, предложени от социалните партньори. Това стана след цялостен преглед на приложимостта на програмите – анкети сред учители, анкетни проучвания за мнението на учениците, професионално социологическо проучване…  

По тези промени е работено 2 години преди аз да бъда министър. Пред мен имаше две възможности – да продължа процеса, като одобря представянето им за обществено обсъждане, или да зачеркна двугодишен труд. Като човек винаги съм вярвал в приемствеността и затова, макар че не нашият екип сме били двигател на точно тези промени, аз реших да продължа процеса. Удължих времето за общественото обсъждане, искам да чуя максимално много мнения. Вече има отпаднали предложения в хода на обсъждането, ще чуем всички мнения, за да вземем възможно най-добрите решения.  

Това, което обсъждаме в момента, има своето значение – на някои места се осъвременяват термини или се премахва някоя фактология. Истинската промяна обаче трябва да бъде много по-дълбока и подготвена много по-внимателно. Това е основният приоритет за екипа ми, но за него е нужно време, защото в образованието не можем да си позволим да работим на принципа проба – грешка. Всяко нещо трябва да бъде максимално добре обмислено и обсъдено. 

А учебната 2023 – 2024 г. започва с някои промени в нормативната уредба. По-важните от тях са в посока на намаляване на минималния брой на текущите изпитвания по предмети, изучавани повече от 4 часа седмично, както и по модулите от профилиращите предмети; възможност за поставяне на индивидуални оценки при работа по проекти; олекотяване на стандартите за общообразователна подготовка чрез отпадане, прецизиране или промяна на познавателното равнище на отделни очаквани резултати и др.

Как ще отговорите на опасенията, че подобряване на резултатите от външното оценяване ще става за сметка на занижени изисквания?

Повишаването на резултатите от изпитите в края на всеки от етапите изисква прилагане на регионални и на училищни политики, базирани на задълбочени анализи; ориентиране към нови модели на работа в час; методическо подпомагане на учителите; подкрепа за учениците, особено от уязвими групи; мерки за намаляване на отсъствията на учениците. Не е коректно да се твърди, че ще се занижават изискванията.

Изпитните материали за изпитите от националното външно оценяване (НВО) се изготвят на базата на модели, които ежегодно се оповестяват, а за държавните зрелостни изпити (ДЗИ) – на учебни-изпитни програми, които са част от наредбите за общообразователната подготовка и за профилираната подготовка. И в моделите, и в програмите са посочени видовете и броят на задачите, обемът на учебното съдържание и оценяваните компетентности.

Основната ни цел е да създадем такива условия, при които децата да покажат истинските си знания. Затова и за изпитите по български език и литература и по математика в края на 7-и клас за догодина предвиждаме да осигурим повече време (75 вместо 60 минути) за решаване на задачите от първата част – време, което учениците ще могат да използват за по-задълбочена работа, за проверка на дадените отговори, за пренасяне на отговорите от черновата на беловата. Две от задачите по математика, които са с кратък свободен отговор, ще бъдат с избираем – така ще се намали рискът от технически грешки и ще се осигури възможност за включване на задачи с практическо приложимост. Залагаме да утвърдим оценяването като мерене на умения, като се разработят и използват инструменти за формиращо оценяване.

Виждате – всъщност ние не облекчаваме изпита, но намаляваме вероятността поради стрес или бързане да се допуснат допълнителни грешки. 

Изследвания сочат, че социалните неравенства у нас се задълбочават и през образованието, вместо тъкмо от него да се преодоляват. Какъв според Вас е стратегическият хоризонт като време и задачи за преодоляване пропастта между елитните и масовите училища и за гарантиране на едно високо средно ниво на училищно образование в цялата страна?

На първо място, не трябва нито за момент да говорим за елитни и масови училища. Опитваме точно в тази посока да изработим стандарт за качеството на образованието, както и да отчитаме добавената стойност на труда на всеки учител за подкрепа на всяко дете. 

Резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити действително показват голяма ножица между различните училища. Затова изискваме да се правят анализи не само на регионално, но и на училищно ниво. Така ще се види каква методическа подкрепа е необходима за учителите, а също и подкрепа за децата със затруднения. Има разработени множество инструменти за обща и допълнителна подкрепа за личностното развитие на учениците и те трябва да се ползват ефективно, а не да остават само на хартия. 

Как ще се подобрява квалификацията на учителите? По-атрактивна ли е вече учителската професия заради подобреното заплащане и то достатъчно ли е за младите педагози?

Основният ни приоритет е да се погрижим за това всяко дете в България да има възможност да реализира пълния си потенциал и да има успех в живота. Тези възможности минават най-вече през инвестицията в учителите.  

Необходимо е въвеждане на множество инструменти, които да направят по-индивидуализиран нашия начин на преподаване и да намалят административната тежест за учителите. Трябва да развием преподавателските си умения за едно бъдеще, в което всичко ще се променя много по-бързо и много по-радикално, а децата ни трябва да могат да се адаптират. Нужни са ни учебни програми, базирани повече на компетентности и умения, повече към проектно-базирано и проблемно базирано-обучение, но всъщност най-важно е да имаме учители, които имат знанията и уменията да работят ефективно с тях.  

Към момента имаме 15 400 педагогически специалисти на възраст до 35 години, а тези на 60 и повече години са 12 381 – за първи път променяме кривата и младите учители са повече. Това е светъл лъч, но е само началото. 

Когато говорим за инвестиция в учители, разбираме и продължаваща и надграждаща квалификация – такива възможности има по националните програми, а също по проекти с европейско финансиране.  

Кои са тези възможности?

Например по програмата „Квалификация на педагогическите специалисти“ за 2023 г. се включва нова тема: Киберсигурност и безопасен интернет. По проект „Успех за Теб“ е предвидено повишаване квалификацията на учители и на непедагогическия персонал за предоставяне на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата.

По програма „Образование“ ще бъде разширен комбинираният метод за преподаване – чрез усъвършенстване на дигиталните умения и на уменията за иновативно преподаване. Разработва се и нов проект „Дигитална трансформация на училищното образование“, в т.ч. професионалното образование и обучение – преподаване и учене във виртуална среда и виртуални класни стаи, провеждане на обучение от разстояние в електронна среда и прилагане на хибридна и смесена форма на обучение.

По друг проект, насочен към модернизиране на професионалното образование и обучение, се предвижда квалификация на учители по професионална подготовка чрез специализирани обучения, свързани с прехода към цифрова и зелена икономика, синия растеж, индустрия 5.0. По програма „Иновации в действие“ от тази година има нов модул, който предвижда провеждане на форуми за образователни иновации. Предстои изграждане на пет училищни лаборатории за иновации в различни региони на страната. Те ще са по тематичен признак. Всяка от тях ще генерира идеи, ще консултира и ще изготви краен продукт (под формата на ръководство, пътна карта, методическо помагало, картотека на иновативни практики и др.) за иновативни подходи, методи и форми в съответното тематично направление. 

Прави впечатление, че се търсят учители, които са в различна комбинация от предметни области. Например история и български език и литература; история и география; български език и литература и руски език; английски език и немски език; математика и информатика и др. За да отговорим на тази потребност, по програма  „Квалификация на педагогическите специалисти“ се заплащат таксите за университети на действащи учители, които преподават повече от един предмет и трябва да придобият допълнителна квалификация учител по втория или трети предмет, по който преподават и по който не са специалисти. За тази година сме подготвили договори за 80 учители, които ще се обучават за 1 година. 

Ще се стремим да търсим по-голяма възможност за педагогическа автономия на учителите. Това може да стане само когато променим учебните програми, начина на оценяване и дадем свобода на учителя – в зависимост от неговия стил на преподаване и работа с ученици – да може да изпълнява съвременната роля на педагога. Да е ръководител, ментор, който показва пътя на учениците за тяхното личностно развитие. 

Готов ли е новият списък на професиите за професионалното образование и обучение? 

В началото на септември Консултативният съвет за професионално образование и обучение към МОН прие Стратегическа визия за развитие на дуалното обучение в България до 2030 г. Тя предвижда фокусиране върху водещата роля на бизнеса в обучението, развитие и модернизиране на системата на дуалното образование, повече комуникация за популяризирането ѝ. Разработването ѝ беше подкрепено финансово по линия на Швейцарско-българската програма за сътрудничество.

Готови сме и с промените в Закона за професионалното образование и обучение. Те предвиждат изцяло нов списък на професиите. Ще бъде премахнато досегашното свръхдетайлизиране на отделни, често сходни специалности, а вместо това ще има по-малко на брой широкопрофилни професии. Обучението по всяка професия ще включва и теми по опазване на околната среда, както и придобиване на специализирани IT умения, необходими за упражняване на конкретната професия.

Реформите са в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост и осъществяването им ще бъде подпомогнато финансово. Като цяло мога да кажа, че се движим с бързи темпове и тази област е сред водещите приоритети на МОН. 

Подобрява ли се връзката между бизнеса, училищата и пазара на труда?

Усилията в тази посока трябва да продължат. Основната цел, която сме си поставили, е адаптиране на професионалното образование спрямо динамиката на пазара на труда и развитие на уменията за професиите на настоящето и бъдещето. Тази цел ще бъде постигната в партньорство с българския бизнес. 

Професионалните гимназии и бизнесът по места провеждат редица съвместни инициативи с цел кариерно ориентиране на подрастващите. Бизнесът участва във формирането на държавния план-прием, като подава заявки за обучение на кадри за определени професии, необходими на пазара на труда. 

Когато поехме управлението, преговорите с швейцарското правителство за втората фаза на дуалното обучение по проекта „Домино“ бяха блокирани от месеци. Успяхме много бързо да ги активизираме и от есента да започне да действа. 

Проведохме среща и с австрийския посланик – защото и Австрия в последните години много помага за развитието на дуалното обучение в България, като задълбочихме връзките. 

Целта на „Визията за развитие на дуалното професионално образование и обучение в България – 2030“, за която вече споменах, е дуалното професионално образование и обучение да прерасне във водеща форма за професионално образование и обучение на кадри със средно образование и професионална квалификация; да е цялостно и устойчиво интегрирана в образователната система; да е задвижвана от бизнеса, да работи качествено и в отговор на потребностите на пазара на труда; да е хармонизирана с междуведомствените политики за постигане на качествена заетост и силна икономика във всички райони на България. Младежите, завършващи дуално образование, да са подготвени да посрещнат съвременните предизвикателства в бизнеса, в това число по отношение на дигиталните и зелените умения, ключовите компетентности и преносимите умения.

В Стратегията за развитие на висшето образование също е предвидено създаване на дуално обучение в университетите. Ще търсим възможност за колаборация с австрийски висши училища, защото те са много добри в тази сфера.


Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!