Най-важните реформи – накрая, набързо и непрозрачно

Текстът е публикуван в бр. 9 (37) на сп. Business Global

Калоян Стайков
Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт от юли 2021 г. Преди това в продължение на десет години работи като икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), където се занимава с анализи в сферата на публичните финанси, енергетиката, бизнес средата, здравеопазването. Преди да се присъедини към екипа на ИПИ работи като икономист в Центъра за икономическо развитие.
По утвърдена българска законодателна традиция най-важната реформа по Плана за възстановяване и устойчивост се оставя за последния момент, лишена е от обществено обсъждане и се публикува в средата на лятото. Всъщност цялостна реформа така и не е представена – предложението на Министерството на енергетиката засяга единствено изменения и допълнения в Закона за енергетиката, което в най-добрия случай е около 1/3 от необходимите промени. И за капак на всичко внесеният за обсъждане в Народното събрание текст има сериозни разлики с първоначалния вариант, които не са придружени с оценка на въздействие върху пазара, крайните снабдители и домакинствата.

Липса на цялостна визия

Политиците в България все още не правят разлика между провеждане на политики за постигане на дадена цел и използваните мерки за провеждане на тези политики. Крайната цел е ясна – либерализиране на пазара на електрическа енергия за домакинствата. Политиката за постигане на тази цел би трябвало да включва цялостна визия за прехода от регулирани към либерализирани цени и бъдещето на сектора след него. Това включва и минимално изкривяване на пазарните отношения, гарантиране на платежоспособността (да не се бърка с печалба) на крайните снабдители, така че да продължат да изпълняват лицензионните си задължения, подпомагане на домакинства, които биха изпитвали финансови затруднения за покриване на енергийните си разходи, и др. Мерките за изпълняване на тази политика включват промени в законови и подзаконови нормативни актове, изготвяне на механизми за подпомагане на компании и домакинства, осигуряване на местно, национално или европейско финансиране за тези механизми и др. 

Без да е представило общата си визия за прехода от регулирани към либерализирани цени, правителството предлага законодателни промени с неясен ефект. Затова и много въпроси остават без отговори, включително:

Как ще се променят цените за домакинствата?
Колко от тях няма да могат да си покриват сметките и има ли механизми за подпомагане?
Как крайните снабдители ще купуват по либерализирани цени, но ще продават на домакинствата по регулирани цени?
Как ще се компенсират разликите в цените, така че компаниите да продължат да изпълняват лицензионната си дейност?
Какъв ще е ефектът върху борсовите цени?

Липса на подкрепа от експерти и политици

В рамките на формалното обществено обсъждане на първоначалните идеи за законодателни изменения и допълнения са изпратени много становища с предложения за промени, което не е изненадващо. Притеснително е обаче, че едно от тях е на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която на няколко пъти обръща внимание, че предложенията и сроковете за изпълнението им са нереалистични. Това показва, че липсва комуникация и/или разбиране между правителството и регулатора за предстоящите стъпки, а това не е добър сигнал, тъй като именно КЕВР разполага с цялата информация за функциониране на регулирания пазар.

В допълнение, обсъждането на законопроекта в енергийната комисия към Народното събрание е белязано от още повече критики и откровено неразбиране от страна на народните представители какво ще се случи в преходния период до края на 2025 г. и как се регламентира отпадането на регулираните цени след това. Може би цялото обсъждане може да се опише най-добре с призива на председателя на комисията: „Давайте да гласуваме, докато не сме се разколебали“. Въпреки че предложените текстове бяха приети, енергийната комисия предвижда дълъг срок между първо и второ четене с идеята да се оправят проблемните текстове.

Кратки срокове, тежък административен подход 

За съжаление целта на промените не е да се подобри пазарът и изборът на потребителите, а е да се избегнат наказателни процедури за забавено транспониране на европейски директиви и да се отпуши второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. С толкова много бързане, примесено със стремеж за отбиване на номера вместо реална реформа, правителството рискува да повтори грешките от предходната вълна на либерализиране на небитовите клиенти на ниско напрежение от 2020 г. Тогава, както и сега, всичко стана „от днес за утре“ и нито небитовите потребители, нито крайните снабдители и търговците бяха готови за промяната. Беше избран тежък административен подход – всеки клиент да сключи договор с крайния си снабдител, което отнема време и създава допълнителни разходи. Липсата на информационна кампания, както и допълнителната административна тежест доведоха до това, че около 2/3 от небитовите потребители не сключиха договори за доставка на ток и след изтичането на преходния период се озоваха при доставчик от последна инстанция, където цените са наказателно високи. 

Този сюжет се повтаря и сега, с тази разлика, че през 2020 г. промените засегнаха около 630 хил. небитови потребители на регулирания пазар, а днес ще засегнат около 4,7 млн. битови потребители. Само по себе си това ще създаде огромна административна тежест за крайните снабдители и страшно много загубено време за потребителите, които ще се редят на опашки и няма да има откъде да получат адекватна информация, защото физически няма да има кой да им обърне внимание – всички служители на доставчиците ще се занимават с подготвяне и подписване на договори. Освен това годишното потребление на домакинствата е около 1/3 от общото за страната, т.е. промените ще имат значителен ефект върху пазарните цени.

Разбираемо е, че правителството е поставено в изключително трудна ситуация, тъй като няколко кабинета подред отлагат болезнените реформи, а времето изтича. Не е разбираемо обаче защо не се търси подкрепа от заинтересованите страни, регулатора и политиците в парламента. Уж всичко трябва да стане бързо, но всяка промяна се представя „на час по лъжичка“, без някой да има представа как ще изглежда секторът накрая. Това е като да строите къща, но архитектът да ви дава информация накъсано – първо за основите, после за първия етаж, след това за втория и т.н. В един идеален свят това не би било проблем, защото архитектът разполага с идеална информация, но ние не живеем в идеален свят и строежът на къщата е само метафора за провеждането на политики. И въпреки че само на базата на внесените законодателни предложения не може да се каже какви ще са цените на пазара или за домакинствата, ако този подход се запази, със сигурност ще гледаме поредица от нови „решения“ на проблеми, които самото правителство е създало.

---

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!