Текстът е публикуван в бр. 9 (37) на сп. Business Global.Чувате ли големия тътен? Там-тамите вече думкат в бойния си ритъм. Светът чака притихнал присъдата. Американските избори започват.
Всъщност кампанията вече е в ход. Републиканците проведоха първия си дебат на 23 август в Милуоки, Уисконсин; на 15 януари 2024-та ще се състои първият им предварителен избор, в Айова. Цяла година и половина ще трае мачът на мачовете.
Залогът е огромен: войната в Украйна, световната икономика и преди всичко най-важният световен сблъсък. От едната страна – консерватори с традиционни ценности и чувство за принадлежност, от другата – либерали на отвореното общество. Дейвид Гудхарт го обясни така: „хора отнякъде“ срещу „хора отвсякъде“. Дж. Д. Ванс го описа в Hillbilly Elegies (2016). (Не го превеждам като „Елегии на селяците“, защото „селянин“ не предава непокорното и гордото в hillbilly). Всеки, който продължава да гледа на тръмпизма като на случайно явление и да го ругае както български постмодернист – Цеца Величкович, трябва да прочете тази книга, спомен от детството. Тя разказва за трагичния сблъсък между ценностите на белия работник от провинцията и настъпващата глобализация. И обяснява защо авторът, юрист и предприемач, стана тръмпист и републикански сенатор от Охайо.
Разделения и радикализацияВ САЩ ветровете на разделението задухаха още през 90-те, когато републиканците в Конгреса, водени от Нют Гингрич, систематично спъваха президента демократ Бил Клинтън. Културните войни, пробивът на Тръмп и омразата в социалните мрежи превърнаха вятъра в ураган.
Двете основни американски партии се радикализираха, всяка по свой начин. Само преди 30 години вървеше шегата, че те са „една и съща партия, разделена по въпроса за аборта”. Но днес републиканската десница зави към бедните бели работници, а под знамето на левичарския радикализъм демократите изградиха съюз на елитарните либерални предградия и афроамериканските квартали.
И в двата лагера умерените станаха малцинства. И в двата лагера се появиха привърженици на конспирацията. Демократическият кандидат Робърт Кенеди-младши, син на убития Робърт и племенник на убития Джон, не се различава особено от радикалните тръмписти във вярата си, че ваксините причиняват аутизъм, ковид е биологично оръжие, а вчерашна Америка (в която убиха баща му и чичо му) е била рай, изгубен завинаги.
Тази чутовна битка най-вероятно ще завърши с двубой между двама осемдесетгодишни ветерани. Оръдията ще гърмят, войниците ще се вдигат в безбройни атаки, бойното поле ще се изпълни с поражения – и накрая ще останат само двама: Джо Байдън (роден 1942) и Доналд Тръмп (роден 1946). На бой отиват само старците, се казваше един съветски филм за войната, който тази година прави половин век.
Чудо на безсилиетоМоже би историците ще го нарекат „чудо на безсилието“. Американската политика дълго си късаше ризите и в края на краищата не успя да измисли нищо по-добро от същото, което гледахме през 2020-а.
Една от причините е изборната система. На т.нар. primaries (предварителните избори) отива партизанската база на републиканците и демократите. Някои даже са не избор с бюлетини, а партийни събрания (caucuses), като републиканските в Айова. Така първоначално надделява радикалният вот. После идва големият избор и кандидатите минават в центъра, за да спечелят т.нар. „среден американец“. През 2016 г. Тръмп обаче дръзна да предизвика тази теория. Игра на крайности докрай и спечели.
Оттогава той прави едно и също: надхвърля очакванията. Никой не вярваше, че ще управлява така, както обещаваше. Но той го направи. Никой не очакваше, че ще предизвика бунт, за да остане на власт въпреки изборния резултат. Направи и това. И съвсем никой не очакваше, че след всичко това, след разкаянията в Републиканската партия и четири обвинения в съда, ще се върне в играта. Случи се и това.
Питах за Тръмп един от ключовите герои от неговия мандат. Джеймс Коми бе прокурор и водеше най-тежките дела, включително срещу мафията в Ню Йорк. После стана директор на прочутото Федерално бюро за разследване (ФБР). Разследва докрай мейлите на Хилъри Клинтън, въпреки че тя бе кандидат за президент, а до изборите оставаха дни. След това се изправи пред Доналд Тръмп и отстоя независимостта на ФБР. Президентът поиска Коми да смачка разследване по руските връзки на негов съветник. Директорът отказа и бе уволнен.
В автобиографията си „Безусловна вярност“ Коми спря на крачка от това да сравни Тръмп с нюйоркските мафиотски семейства, които е водил на съд. Пред мен той направи тази крачка: „Всеки, който има и бегла представа за мафията и е наблюдавал Доналд Тръмп, ще види сходствата… Самият той ги вижда... Възприел е говора на мафиотския бос. Той не те заплашва, че ще ти запали магазина. Мафиотският бос ще каже: „Аз пазарувам тук и би било жалко, ако ти изгори магазинът. Дано да имаш застраховка“. Доналд Тръмп говори така! Така организира и света около себе си. Всичко се върти около него. Всеки разговор, всяко действие се върти около това… как да се утоли жаждата на боса за нещо си“.
Срещу това обаче никой не измисли ефективно противодействие – нито политическият противник от Демократическата партия, нито съперниците на Тръмп сред републиканците. Всяка критика, всеки унищожителен анализ, всяко дело, независимо дали е оправдано, или не, става аргумент за привържениците на Тръмп. „Искат да спрат нашия човек, народния човек, защитника на работниците.“ Тръмп превърна даже арестантската си снимка в пиар. Вижте яростната гримаса. Тя крещи: ще се бия докрай.
„Понякога се чудиш как хората правят шантави неща“, усмихна се Коми. „Но американците ще решат дали Тръмп ще бъде избран отново. Аз не мисля, че ще се случи. Електоралната му подкрепа не е пораснала в последните 4 – 5 години. Едновременно с това нашата съдебна система ще му потърси отговорност; това вече става. На теория народът може да избере един осъден престъпник. Не мисля, че ще го направи, но би могъл. И това показва какво разделение има между съдебната система и политиката в Америка… Усилията на Доналд Тръмп да обърне честните ни избори дадоха резултат 0.6 - 0.7.“
Тръмп обаче може да спечели изборите през 2024 г., или по-точно противниците му могат да ги загубят. Отстъплението по времето на т.нар. midterms (изборите в средата на мандата, проведени миналата година), когато тръмпистите не направиха очакваната революция, може да се окаже временно. И този път бившият президент ще бъде доста по-подготвен. Специален екип преглежда автобиографии на кандидати, за да замени светкавично 50 000 чиновници, като вземе властта. Сред тях няма да има нито един, казал нещо лошо за Шефа. Схемата се нарича „план F“.
Всичко това става, защото американската политика се оказа неспособна да се опълчи на Доналд Тръмп. Републиканците уж го напуснаха, но днес отново се държат като зайче, хипнотизирано от боа. Тръмп бойкотира дебата в Милуоки. Докато участниците дебатираха, Х, бившият Туитър, пусна записано негово интервю с Тъкър Карлсън, в което „майсторът на сделката“ ги игнорира и атакува директно Джо Байдън, който „не изглеждал добре на плажа“. В студиото пък останалите кандидати не можаха да се отърват от неговата сянка.
Единствената, която му скочи смело, бе Ники Хейли, бивш губернатор на Южна Каролина и бивш представител на САЩ в ООН. Другите приличаха на малки тръмпчета. Губернаторът на Флорида Рон де Сантис, който защити поста си с цели 20 пункта разлика, бе доста внимателен. Миналата година той спечели с либерална ковид политика, специален подход към испаноезичните и успешна имитация на Тръмп. Мнозина видяха в него успешна алтернатива. Но оригиналът си е оригинал.
Изненадата бе 38-годишният бизнесмен от биотехнологиите Вивек Рамасуами. Енергичен и подскоклив, той винаги има какво да каже, най-вече за неща, които не разбира напълно. Добавяме бившия вицепрезидент Майк Пенс и бившия губернатор на Ню Джърси Крис Кристи – и получаваме списък от бивши имитатори и разкаяни последователи на The Donald. Не знам дали не трябваше да изпиша „бивши“ с главна буква.
Проблемът е БайдънНо големият проблем е самият Джо Байдън. Дори повечето избиратели на Демократическата партия смятат, че той не трябва да се кандидатира повторно. Американците не са впечатлени от „байдъномиката“ и от амбициозния му инфраструктурен план. Напротив, тревожи ги инфлацията, имигрантският поток и обвиненията срещу президентския син Хънтър. Хаотичното оттегляне от Афганистан не е забравено. FOX отчита Байдъновите гафове с брояч. И ако мислите, че има алтернатива, да припомним, че рейтингът на вицепрезидента Камала Харис е още по-нисък, отляво настъпват радикалните прогресисти, феминисти и привърженици на екзотични расови теории, а отдясно е конспирологът Кенеди.
Да кажем ясно: това не е нито първият, нито последният път, в който взема връх „параноидният стил в американската политика“ (по израза на Ричард Хофстатър). За света обаче моментът е ключов заради войната в Украйна. От всички кандидати Тръмп, Де Сантис, Рамасуами и Кенеди биха ограничили подкрепата за Киев. „Не се притеснявам толкова от войната в Украйна, колкото от войната на южната ни граница“, обобщава бившият съветник на Тръмп Стив Банън. Ако не се сещате кой воюва на КПП-тата между САЩ и Мексико, не сте единствените. Става дума, разбира се, за имигрантите.
Така че, ако мнозина по света ще гледат американската изборна година с пуканки в ръка, Путин, Зеленски и европейските лидери ще треперят, всеки за своите. Американските избиратели също ще стискат палци на своите. За мнозинството от тях е ясно: Другият не съществува. Другият не може да съществува. Всъщност човешко същество ли е Другият?
Мълчаливото умерено мнозинствоЯрост, гняв, непримиримост и разделение. Логиката отстъпва, настъпват емоциите. Елитите не разбират защо са гневни работниците; работниците знаят – елитите винаги вършат лоши неща. Ключови маси от избиратели не подкрепят политиците заради конкретните, рационални резултати от тяхната политика, а според своята идеологически идентичност. Или си от „нашето“ племе, или си от „лошото“. Диалог няма, няма и компромиси. Има само опиянено от социалните медии крещене.
Попитах Джеймс Коми дали обективният, безпристрастен и честен човек е смотанякът на днешното време. Бившият директор на ФБР опита да ме успокои:
„Не. Е, в определени моменти и места такъв човек е самотен. Защото най-активни в социалните мрежи са най-крайните вдясно или вляво – и можеш да си помислиш, че това са гласовете на Америка. Но не са. Америка е крива с форма на камбана: огромното мнозинство са умерени. Те по дефиниция не се въодушевяват много. Не са в социалните мрежи. Не нападат, не лъжат, не опитват да изгорят доземи другата страна. Лесно е убеждението, че светът е такъв. Но не е“.
Утеших се, че този човек е изчел повече анализи, отколкото ние ще видим през живота си. Дано неговите очи виждат по-добре от нашите.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
