Текстът е публикуван в бр. 7 (35) на сп. Business Global. 
Калоян Карамитов Калоян Карамитов е част от екипа на института GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където води градската лаборатория за събиране на данни и участва в изследователски проекти, свързани с мобилността и създаването на дигитален двойник на София. Председател е на Съюза на урбанистите в България, участва в сдружението за градски политики „Екипът на София“.Градовете са изключително реалистично отражение на културата, ценностите и идеите на едно общество. Зад всяка сграда, улица, пространство стоят мотиви и решения, взети на поне няколко места и материализирани чрез система от управленски процеси. В детайл обаче тази система не е изцяло структурирана и не за всички ситуации има ясен протокол за действие. Но дори и свръхрегулираните процеси опират до хората, които взeмат едно или друго решение, с което повлияват на това дали ще се придвижи дадена идея, как ще се развие тя и ще бъде ли възприета от гражданите.
Фразата „умен град“ най-често се свързва с данни, информационни технологии и най-различни сензори, които следят за определени процеси, случващи се в градската среда. Данните могат да бъдат анализирани и да се извлекат определени модели на поведение, които впоследствие да аргументират вземането на конкретни градски решения. Например под коя улица да мине метрото, така че да обслужва най-много хора и инвестицията да бъде вложена по най-разумен начин.
Технологиите могат да бъдат много полезни инструменти и не трябва да забравяме, че те не са самоцел, а начин за подпомагане на хората при вземането на решения. Определящо за един умен град не са само технологиите, а редица други фактори, свързани с управленските процеси. Например дали се възприема мнението на експертите в съответните области; има ли стремеж да се благоустрои средата, да се привличат и задържат хора и компании; има ли подобрение спрямо предишни години; къде се намира един град спрямо другите в региона по определени показатели и прави ли стъпки да подобри позицията си в класациите. И още – измерва ли се прогресът, има ли индикатори, базирани на данни, които обективно да покажат състоянието и тенденции на промените, а не да се вярва само на лозунги.
Това са все въпроси, които дават сигнали дали един град се управлява по умен начин, или не.
Ресурсите са ограничениДвете глобални събития през последните години – пандемията и войната, допринесоха значително за увеличаване на разходите за изграждане и поддръжка на инфраструктурата. Те изиграха ролята на силен катализатор да се преосмисли начинэт, по който се изразходват публични средства, добавяйки към вече набиращата скорост тенденция на по-внимателна употреба на природни ресурси и климатично неутрално развитие, което включва и намаленото използване на бетон.
Умните градове се съобразяват и се водят от тези тенденции. Ограниченият ресурс води до необходимостта от приоритизиране и внимателен подбор на дейностите с най-голям ефект.
Тук на помощ идват цифровите двойници на градовете. В основата си те са модели, които се стремят да репликират физическия град, за да могат да се тестват определени сценарии на развитие първо в цифрова среда. Предимството на този подход е, че при правилно моделиране може да се предвиди със сравнителна точност очакваният ефект от определено решение, без да бъдат изразходвани средства за строителство и идеята да се адаптира така, че да бъде с най-голям ефект.
Моментът за такова моделиране е, преди да се стигне до реалното физическо изграждане, което е доста ресурсоемко и се случва в сериозни времеви срокове. Физическото изграждане включва поредица от отделни стъпки: промяна на устройствени планове, комуникация с гражданите, отчуждаване на имоти (което често се налага особено в София), проектиране, процедури по избор на изпълнител и строителство (което само за себе си е процес, който налага временни ограничения за движение и увеличава шумовото натоварване в района за живеещите в близост). Всичко това има смисъл да се предприема, ако финалният резултат ще носи необходимите промени. Затова създаването на двойник, в който може да се моделира един сценарий на развитие, е необходима предварителна стъпка.
Пример за такъв двойник са транспортните модели, които репликират мобилността в дадена територия. Те се използват за моделиране на ефекта от определени градоустройствени решения, като строителство на нов мост, булевард или трамвайно трасе, промяна на маршрута на линия на обществения транспорт, разширяване на зоните за платено паркиране, създаване на нов буферен паркинг или велоалея, и други.
Опитът на другитеВ Будапеща например преди няколко години се създаде такъв транспортен модел, като разработката бе включена в по-голям проект за изграждане на нова трамвайна линия. Средствата за създаването на модела бяха аргументирани с това, че чрез него ще се планира и модифицира маршрутната схема на обществения транспорт и ще се следи за необходими промени, които да бъдат въведени, така че новите трамваи да повишат качеството на транспортното обслужване. Моделът се използва и за планиране на нови транспортни връзки или затваряне на съществуващи, както и за изследване на обслужването на градски зони или големи сгради, които са генератори на пътникопотоци. Моделът се управлява от Budapesti Közlekedési Központ (ВКК), еквивалент на софийския Център за градска мобилност (ЦГМ).
Транспортните модели са цифрови двойници за сектора на мобилността. Други модели могат да бъдат за енергийното потребление, трети за зелената система, четвърти за въздуха, пети за устройственото планиране.
Естония е в много напреднал етап на автоматизация на строителните разрешения. Там първо са преминали през дигитализация на всички сгради и устройствени планове, което включва не само цветни ПДФ картинки, а планове и проекти в определени формати, които могат да носят атрибутна информация и в които могат да се посочват връзки между различни елементи. Това е позволило да преминат и към следващите стъпки, в които са заместили изцяло предаването на проекти на хартия в общините за издаване на разрешение за строеж. Избрани са конкретни стандарти от данни, базирани на сградни информационни модели (BIM – building information models). Създадени са параметрични модели на законовите изисквания, като височина на сградата, застроена площ, минимален размер на прозорците, наличие на задължителни видове помещения и други. Когато проектантът качи в системата конкретен проект, първата автоматизирана проверка засича кои обекти отговарят на изискванията и кои не, и посочва каква преработка е необходима, преди да се отключи възможността за преминаване към следващия етап. Финалната проверка се прави от човек, който преглежда и визуално дали сградата отговаря на изискванията за стил и дали е съобразена със заобикалящата среда.
Примерът на Естония е резултат от сериозна политическа воля, редица административни реформи, разговори с браншовите организации и обучения за изграждане на добри работни практики.
Бъдещи меркиПътят към поумняването на градовете включва внедряването на технологични решения, но и умни процеси, в които са включени заинтересованите страни и които припознават новостите и работят съвместно за тях. Тази медиаторска роля, която обществените институции трябва да заемат, не е за подценяване, понеже дори и перфектна да е една система, ако тя няма ползватели, е ненужна, а вложените усилия – напразни.
В Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България са заложени две ключови мерки, които са насочени към реформи, подобни на естонските:
- Подкрепа на пилотна фаза за въвеждане на строително информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството като основа за цифрова реформа на строителния сектор в България;
- Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството;
Първата включва дейности по изграждане на капацитет за работа със сградни информационни модели, техническа възможност за предаване на проекти в такъв стандарт и възможност за мониторинг в различните етапи на инвестиционния процес. Втората мярка е насочена към намаляване на административната тежест при извършване на услуги в сферата на устройственото планиране и инвестиционно проектиране – строителни разрешения и въвеждането в експлоатация на завършените строежи, като се цели създаването на комплексни електронни административни услуги. Изпълнението на тези мерки ще е процес, който изисква време и усилия, но ще ни доближи значително до това да можем да анализираме, планираме и управляваме по-добре градовете си.
Технологиите са тук да помагат – можем да измерваме въздуха, да видим къде отиват хората, как се движат, да предлагаме модели и решения, да тестваме дигитално, преди да строим реално. Това обаче трябва да върви ръка за ръка с вземането на правилните решения, които да предотвратят негативните прогнози от моделите и да насърчават добрите практики за разумно ползване на ресурсите с максимален за средата ефект.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
