Процедурите по разрешителни за минни дейности – максимум до 2 години

Можем да покажем на света, че сме в състояние да балансираме по подходящ начин рисковете за околната среда и икономическите дейности, казва евродепутатът Хилдегард Бентеле, докладчик в сянка по Закона за критичните суровини на ЕС

Пламен Енев
Пламен Енев / 05 September 2023 10:09 >
Процедурите по разрешителни за минни дейности – максимум до 2 години
Хилдегард Бентеле има магистърска степен по политически науки от Свободния университет в Берлин. Тя е учила също политически науки, история и публично право в Хайделберг, Париж и Брюксел. През 2002 г. Бентеле се присъединява към Федералното министерство на външните работи и наред с други длъжности е съветник по икономическите въпроси и отношенията със САЩ. От 2005 г. до 2008 г. работи в германските посолства в Загреб и Техеран. От 2011 г. до 2019 г. е избрана за член на парламента на провинция Берлин. Бентеле е член на Европейския парламент от групата на ЕНП от европейските избори през 2019 г. През 2021 г. тя е част от официалната делегация на Европейския парламент на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26).


Може ли ЕС да стане технологичен лидер, без да бъдат осигурени суровините, необходими за разработването на нови технологии, и има ли окончателен списък на суровините, които ще се считат за критични?

Не може да има екологичен и цифров преход без сигурен достъп до критични суровини. Точка! Не можем да изпълним плановете си в областта на климата, ако не можем да изградим вятърни централи, електролизери, електрически превозни средства, слънчеви панели. Цифровизацията и електрификацията ще бъдат ключови за намаляване на нашите емисии на парникови газове и затова критичните суровини са от съществено значение. Предложението за Закон за критичните суровини открива нова категория стратегически суровини, които са незаменими за поне една стратегическа технология и с много висок риск от прекъсване на веригата на доставки поради огромна зависимост от единични източници от ненадеждни държави. Стратегическите проекти, към които се стремим, за да осигурим сигурни доставки на въпросните суровини, обхващат както добива на основни материали, така и на преработени суровини. Списъкът със стратегически суровини съдържа например мед и манган. Парламентът също настоява за по-динамичен списък, за да се гарантира, че можем своевременно да реагираме на промени, които биха имали значително въздействие върху сигурния достъп до критични суровини. 

Целта е 10 % от нуждите на ЕС от такива суровини да идват от местно производство. Как ще се постигне това със Закона за критичните суровини?

Основно това се свежда до два елемента: достъп до финансиране и срокове на разрешителните процедури. 

Що се отнася до парите, ние поддържаме идеята за специален европейски фонд, както и за национално финансиране, но трябва да приемем, че засега няма свежи пари от ЕС. Въпреки това виждаме възможност за подобряване на използването на съществуващите средства. Също така искаме доклад от новосъздадения Европейски съвет по суровините относно пропуските във финансирането и препоръки за това как да се справим с тях. Съвсем наскоро ЕК предложи Стратегическа платформа за европейски технологии, която съчетава средства от различни източници на ЕС. Ще трябва да гарантираме, че тя подкрепя Закона за критичните суровини и Закона за индустрията с нулево потребление по правилния начин.

Що се отнася до издаването на разрешителни, по-бързите и по-предвидими национални процедури за издаване на разрешителни са ключов компонент на регламента. Стратегическите проекти следва да получат възможно най-висок приоритет и да бъдат третирани по съответния начин при издаването на разрешителни. Изискваме от държавите членки да разполагат с обслужване на едно гише, за да рационализират процесите, информацията и комуникацията, да установят единна точка за контакт за всеки проект и значително да го ускорят. Днес процедурите по издаване на разрешителни лесно могат да достигнат 10 и повече години – това е огромен фактор, който отблъсква инвеститорите. В бъдеще процедурите за издаване на разрешителни за стратегически проекти не трябва да са по-дълги от 2 години за добив и 1 година за преработка и рециклиране.

Кой ще решава кои проекти са стратегически и по какви критерии?

Решението за предоставяне на статут на стратегически проект се взема от ЕК, като се взема предвид становището на Европейския съвет по суровините. Тъй като решението в крайна сметка е на Комисията, ние работихме върху набор от критерии: значителен принос за доставките на стратегически суровини или заместител, определена предвидимост по отношение на техническата осъществимост и обема на производството, диверсификация на веригите за доставки, особено от ненадеждни партньори, и – не на последно място – определено ниво на устойчивост. В крайна сметка проектите на ЕС ще трябва да бъдат съобразени с европейското законодателство. За трети държави, от които ще добиваме критични материали, ще има набор от критерии, които доказват, че се прилагат определени аспекти на устойчивостта, като се основават на съществуващи и одобрени международни стандарти и насоки.

Ясно е, че ЕС ще разчита на внос, но стремежът на Брюксел е тези партньорства да бъдат стратегически. Китай и други трети страни вече са на място в Африка и Южна Америка. Как ще убедите страните да изберат да си партнират с европейските държави вместо с тях?

Като бивш дипломат и член на комисията по политиките за развитие съм водила много разговори по този въпрос. В крайна сметка трябва да погледнем на въпроса глобално. Търсенето ще се повиши, а конкуренцията е ожесточена. Богатите на ресурси държави, особено в глобалния Юг, поставят под въпрос въздействието на китайската инициатива „Пояс и път“. Те виждат, че ресурсите им са с висока стойност, и търсят надеждни партньори, които са заинтересовани да изградят проекти от взаимна полза. Европейското предложение е много по-различно от китайския колониален подход на еднопосочна улица. Затова и Парламентът по моя инициатива прие изменение, което позволява до 20% от преработвателния капацитет на стратегически проекти на трети държави в нововъзникващи и развиващи се страни да бъде включен в преработвателния капацитет на Съюза.

Как европейското законодателство планира да осигури съгласуваност между екологичните разпоредби, включително новият Закон за възстановяване на природата, и необходимостта от реиндустриализация на Европа, и по-специално суровини, добивани по устойчив начин на местно ниво?

Съгласуваността на политиките и по-доброто регулиране са в основата на моята група, ЕНП. Ето защо ние се борихме упорито за изменение на Закона за възстановяване на природата по начин, който да превърне този лош проект в нещо, което бихме могли да подкрепим, но в крайна сметка трябваше да отхвърлим законодателното предложение. Що се отнася до критичните суровини, ние настоявахме, че техните цели и приоритети трябва да бъдат взети предвид в законодателството на ЕС и в националните законодателства. Засега искаме от Комисията да докладва за несъответствията. 

Що се отнася до отговорния добив, смятам, че европейските стандарти са високи и можем да се възползваме от дългогодишния опит в областта на минното дело, например в скандинавските страни, където са най-добрите налични технологии на водещи световни минни компании. Можем да покажем на света, че сме в състояние да балансираме по подходящ начин рисковете за околната среда и икономическите дейности. Ако не сме в състояние да постигнем това, би било лицемерно да изискваме от трети страни да го направят.

Обществото счита минната индустрия за „мръсна“, което ще доведе до проблеми с финансирането, ако не се вземат мерки в тази посока. Взета ли е предвид тази опасност при оформянето на регулаторната рамка, която трябва да доведе до суровинна независимост на Европа?

Смятам, че пандемията и войната в Русия промениха възприятието за сигурни вериги за доставки. Най-накрая разбрахме за значението на достъпа до критични суровини. Отблъскваме неблагоприятното от гледна точка на риска поведение на финансовите институции на ЕС, но общественото възприятие все още е доста негативно, хората често свързват минното дело с голяма черна дупка насред красив пейзаж, но минната индустрия се променя. Както в България, където първият стандарт за устойчиво развитие на минното дело беше въведен още през 2012 г. Липсващата част е разказването на истории. Ние насърчаваме индустрията да подобри значително комуникацията си и ангажираността си с пряко засегнатите заинтересовани страни. Това ще бъде от ключово значение, за да може обществеността да разбере необходимостта от миннодобивната дейност, като в същото време миннодобивната индустрия трябва да се ангажира с устойчивостта.

Кога може да се очаква това законодателство да влезе в сила и очаквате ли политически пречки по пътя?

Когато започнахме да преговаряме по досието, знаехме за спешността на въпроса. Затова се стремим да приключим преговорите преди европейските избори – дори ще се опитаме да ги завършим тази година. Съветът вече взе решение за общия си подход в края на юни, а Парламентът ще гласува позицията си малко след лятната ваканция. Вярвам, че съзаконодателите имат взаимен силен интерес да изготвят добър законодателен акт в много кратки срокове. Проектопредложението вече беше много добра отправна точка. Парламентът и Съветът имат някои различни виждания по някои въпроси, но съм убедена, че ще успеем да постигнем добър компромис.

В България има много случаи, в които проектите за добив на полезни изкопаеми са възпрепятствани просто защото държавните органи ги забавят или откровено саботират, въпреки че отговарят на съществуващите законови изисквания. Как ЕС ще насърчи отделните държави членки да спазват това законодателство и като цяло да възприемат този положителен подход към добивните компании, които работят отговорно и спазват стандартите? 

Регламентът ще въведе конкретни срокове и изисквания за няколко етапа от процеса на кандидатстване и издаване на разрешения. В крайна сметка настояваме за мълчаливо одобрение, в случай че компетентният национален орган не обработва заявлението в рамките на дадения срок, въпреки че искането е точно и пълно.

Освен местния добив и стратегическите партньорства с трети страни третият стълб на усилията на ЕС ще бъде насочен към рециклирането. Какво законодателство ще е необходимо, за да се ускори този процес, и какви са целите за повторната употреба на критични суровини по отношение на срокове и обеми?

По принцип искаме възможността за рециклиране на всеки стратегически материал да бъде подобрена, доколкото това е технически и икономически възможно. Ние сме наясно, че рециклирането ще започне едва в средносрочен и дългосрочен план, но трябва да подготвим почвата за инвестиции, изследвания и изпълнение сега. Искаме да изградим силни пазари на вторични суровини. Някои от необходимите стъпки са направени в специфичното секторно законодателство, като например задължението за рециклирано съдържание съгласно Регламента за батериите. Общите принципи са установени в рамките на този закон, например необходимостта от национални планове за прилагане на кръговия принцип, включително използването на материали от метални отпадъци и излезли от употреба продукти. Също така ще изискваме събирането, сортирането и преработката на 45% от отпадъците от всяка стратегическа суровина, доколкото това е възможно. Освен това в момента преговаряме по директивата за превоз на отпадъци, в която изискваме одит на инсталациите в трети държави, за да се гарантира третиране, равно с това в ЕС. Просто не можем повече да си позволим да пренебрегваме факта, че нашите отпадъци не са просто боклук, а имат икономическа и стратегическа стойност.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ