Новата европейска рамка за критичните суровини ще доведе до облекчени процедури и стимулиране на минната индустрия, но това не означава, че ще започне поголовно разкопаване. Ще има известно смекчаване на екологичните изисквания, но само компаниите, които осъществяват отговорен добив, ще могат да развиват дейност в тази нова реалност. Целта е намаляването на бюрокрацията при проектите за добив да не унищожи десетилетия работа за опазване на природата и биоразнообразието. Новият подход трябва да задоволява настоящите нужди, без да застрашава тези на бъдещите поколения. Което означава, че ще се подкрепят само компании, които прилагат устойчиви практики.
Два са начините, по които ЕС смята да постигне тази цел. Единият е изготвяне на списък с критични материали, чийто добив ще бъде стимулиран и който ще бъде гъвкав. Към момента списъкът включва всички редкоземни елементи, плюс необходимите за дигиталната трансформация и Зеления преход суровини като литий, кобалт, мед и др. Изкопаемите, които задвижваха старата индустрия и които са значителна част от проблема със замърсяването, като въглищата, не са включени, така че техният добив няма да бъде стимулиран.
Вторият и много по-важен подход се състои в насърчаване само на устойчиви проекти. Европейският суровинен съвет ще одобрява облекчени процедури само за такива добивни дейности, които отговарят на определени стандарти. Към момента стандартите не са напълно готови, но е ясно, че ще се облягат на вече общоприетите от ЕС и ООН практики за ESG (екологично, социално и корпоративно управление) развитие.
Какво е устойчив добивНай-просто казано, устойчивото минно дело означава да се намалят до минимум отрицателните екологични, икономически и социални въздействия на минните дейности. През 2022 г. Европейската комисия официално одобри новата директива за оповестяването на нефинансова информация (CSRD), първата сериозна стъпка за въвеждането на устойчиво законодателство в рамките на ЕС. След година и половина тя ще задължи близо 50 000 европейски дружества, сред които и около 500 български, да отчитат нефинансовата си информация за своите екологични, социални и корпоративни практики по нов модел, много по-обхватен от предишния. Паралелно с финансовия одит дружествата ще преминават и през оценка на устойчивостта си. Законотворците в Брюксел ще приемат и нови стандарти за устойчиво развитие за всички компании, които ще изготвят отчети за устойчивост в съответствие с CSRD. Постепенно те ще добият същата тежест като финансовите стандарти. Въвежда се т.нар. двойна материалност – за въздействието на дейността на компаниите върху хората и околната среда и как ESG проблемите влияят на бизнеса.
Това ще е трудна и времеемка задача за тези, които тепърва ще се стремят да покриват новите стандарти за устойчивост. Но отговорните минни компании отдавна вървят по този път. В това число влизат и дружествата в България, които добиват медни руди – суровина, която фигурира в списъка на ЕС и която има доказани залежи у нас. Причините са няколко.
Компаниите в минния сектор от години са обект на внимание от голям брой заинтересовани страни – регулатори, медии и общественост. Предвид лошата репутация от миналото, бавното преодоляване на стереотипите и неравномерната трансформация на отделните компании в бранша се налага добивната индустрия да полага значителни усилия. Едно от тях е разработването на доброволни стандарти. Българската минно-геоложка камара например има свой Стандарт за устойчиво развитие, който отчита ефектите върху околната и социална среда на дружествата по 10 показателя (виж карето).
Много от компаниите в сектора следят международната практика и изпреварващо въвеждат свои критерии, които надхвърлят изискванията на националното законодателство. Ще разпознаете отговорните добивни компании по действащите им стратегии за измерване и наблюдение на различни показатели за екологично представяне, както и по плановете за устойчивост за целия цикъл на минното дело, като се започне от откриването на ресурса през фазата на експлоатация до закриването на мината.
Изискванията на банковите институции, т.нар „зелено финансиране“, също налагат все по-голяма прецизност при проследяване на производствените въздействия върху околната среда, грижата за здравето и благосъстоянието на служителите и общностите.
ИновацииНа първо място, за да постигнат устойчив добив, минните компании поемат сериозен ангажимент за инвестиции в съвременни технологии. И в трите компании в България, които добиват медни руди („Елаците-Мед“, „Асарел-Медет“ и „Дънди Прешъс Металс“) са въведени иновации, като изкуствен интелект, интернет на нещата, 3D моделиране, дигитализация и автоматизация на световно ниво. До голяма степен дружествата бяха принудени да тръгнат по този път на развитие заради това, че рудите в България са с по-бедно съдържание. Иновациите не само повишават ефективността на дейността, но и намаляват обхвата и въздействието ѝ върху околната среда.
„Елаците-Мед“, част от групата „Геотехмин“, е сред водещите в процеса на внедряване на иновативни проекти и дигитализация, в това число системи за автоматизация; глобални системи за позициониране; системи за минно планиране; за мониторинг, наблюдение и контрол на стабилитета на бортовете на открития рудник и на големи и отговорни инженерни съоръжения. Има модерна механизация, а движението по забойните линии се насочва и регистрира с най-съвременни тотални станции, високоточни GPS и др. Компанията има внедрена система Trimble 4D control, която набира данни от роботизирани тотални станции и пиезометри и прави непрекъснат анализ на резултатите. В допълнение, лазерните интерферометрични скенери IBIS непрекъснато наблюдават целия рудник „Елаците“ и в случай на минимални движения на земна маса алармират за това отговорните служители. Мобилното приложение „АСМО Мобайл“, разработено с участието и на специалисти от „Елаците-Мед“, е друг пример за успешна и иновативна технология, с помощта на която всеки минен специалист може да наблюдава производствените процеси на своя смартфон.
В „Асарел Медет“ също има постоянен процес на технологично развитие, като към днешна дата в компанията има пълна автоматизация на производствените процеси. Сред модерните технологии със значим екологичен ефект и производствена ефективност са циклично-поточните технологии за трошене и транспортиране на минна маса и инсталацията за течна екстракция и електролиза на руднични омеднени води за добив на катодна мед. На територията на рудника работи обща информационна система за пробивно-взривните минни дейности заедно с дигитален геоложки, структурен и хидрогеоложки модел на находище „Асарел“. Тя определя точно колко количество минна маса да бъде взривена, както и точното място за най-ефективна и безопасна работа. Системата изчислява и количеството на полезния компонент в минната маса. „Асарел-Медет“ се включва и в големи международни проекти, като X-Mine например. По него беше тествано оборудване за минерален рентгенов анализ в реално време за ефикасен и устойчив минен добив. Новите сензорни технологии са на базата на рентгенова флуоресценция (XRF), рентгенова трансмисия (XRT) и 3D технологии за визуализиране.
„Дънди Прешъс Металс“ от 5 години управлява рудник „Челопеч“ чрез дигитален СМАРТ център. Това стана възможно, защото преди това компанията осигури надеждна Wi-Fi свързаност под земята, нещо нечувано в световен мащаб по това време. Компанията доби популярност в международен мащаб и с друга своя иновация – пусна първите автономни, самообучаващи се дронове в света, които се използват в подземни условия. Дронът сканира подземните камери с обем около 20 хил. куб. м, което подобрява както безопасността, така и ефективността на работа. От години в Челопеч голяма част от машините се управляват дистанционно, като операторът е на безопасно разстояние извън кабината, но днес е възможно това да става от смартцентъра на повърхността чрез технологията Tele minning. Тя позволява телеуправление на челните товарачи чрез автоматизираната система Automine. Целта на тази система, която позволява както отдалечено, така и напълно автономно управление, е да създаде безопасни условия за управление на машината в труднодостъпни места или скоро след взривяване.
Околна средаДругият важен отличителен белег на отговорните компании са инвестициите в опазване на околната среда. В своята Програма за опазване и възстановяване на околната среда в района на находище „Елаците“ групата „Геотехмин“ ежегодно инвестира милиони левове. През 2014 г. компанията пусна модерна пречиствателна станция по проект на „Мицубиши“ в рудодобивен комплекс „Елаците“, която е напълно автоматизирана. В хвостохранилище „Бенковски-2“ пък се използва автоматизирана пиезометрична система за мониторинг в реално време и контрол на филтрационния поток. Компанията гледа сериозно и на рекултивацията, като от 2011 г. до сега са възстановени над 300 дка от източното насипище на рудника и около 350 дка от хвостохранилището.
„Асарел-Медет“ инвестира над 80 млн. лева за последните 15 години в екологични проекти. Сред тях се откроява иновацията за техническа и биологична рекултивация на минно съоръжение в процес на експлоатация. Проектът, на стойност над 10 млн. лв., е реализиран за първи път в света. Един декар от рекултивираните площи на депото през 2015 г. беше засаден експериментално с лавандула, като през 2017 г. беше произведено и първото масло.
Управлението на водите е от изключителна важност и за ДПМ. Компанията стана известна с това, че проектира рудника в Крумовград да зауства отпадъчни води от производството с качества на питейна вода. За 2021 г. и 2022 г. дружествата на компанията в Челопеч и Крумовград са постигнали нулево заустване на отпадни води в околната среда. В Крумовград ДПМ въведе и нов начин за съхранението на отпадъците от преработка. Вместо традиционното хвостохранилище се премина към изграждане на най-модерното в индустрията, интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци (скална маса и хвост). Така не само отпада необходимостта от използване на земеделски земи и частни имоти, което намалява отпечатъка, но и се отваря възможност за постъпателна рекултивация.
Социално въздействиеТова е тема, която не е свързана с основната дейност на компаниите и е напълно доброволна, но изгражда връзки с местните общности и е от изключителна важност за устойчивото развитие и репутацията на минните компании. Медодобивните дружества в България особено активно прилагат социално отговорни практики като инвестиции в обществото – от спонсорствата на събития, през консултиране и финансиране на големи инфраструктурни проекти, изграждането на обществена инфраструктура до създаване на практикантски програми и дуално обучение.
Достъпът до здравни услуги в община Панагюрище например вече е на съвсем ново ниво, което безспорно е резултат от инвестицията на „Асарел-Медет“ в местната болница, МБАЛ „Уни Хоспитал“. Инвестициите в здравното заведение и увеличението на броя на лекарите и медицинските специалисти прави сектора на здравеопазването един от най-динамичните в местната икономика в последните години. Панагюрище е устойчиво на второ място в страната по показателя брой лекари на 10 000 души население, наред с големи общини, които имат медицински университети и развита болнична мрежа. Общината е особено ярък пример за социални инвестиции в здравеопазването от страна на минния бизнес, но подобни инвестиции има и в Средногорието – МБАЛ „Пирдоп“ се финансира от ДПМ, „Елаците“ и „Аурубис“.
Развитието на туристическата инфраструктура чрез дъщерното дружество „Тракийски хотелиери“, както и инвестициите на „Асарел“ в сферите на културата и спорта провокират допълнителен интерес към Панагюрище. Реализираните нощувки в града се увеличават от около 22 хил. през 2015 г. до близо 48 хил. през 2019 г. Въпреки негативните ефекти от пандемията през 2022 г. се отчита рекорд, като регистрираните нощувки в града и общината достигат 52,3 хил. в рамките на годината. А това означава допълнителен бизнес за панагюрските фирми и допълнителен тласък на местната икономика.
Групата „Геотехмин“ има няколко програми за корпоративна социална отговорност, но най-известна е със своя благотворителен проект „Българските добродетели“, която финансира различни инициативи на територията на общините Етрополе, Мирково, Чавдар, Челопеч и Златица. През 2020 г. „Геотехмин“ подписа рамкови споразумения с ръководствата на тези общини, което формализира процеса на дарения като проектно финансиране - общинските ръководства предлагат за реализация значими за местните общности проекти, а четирите дружества „Геотехмин“, „Елаците-Мед“, „Геострой“ и „Геотрейдинг“ участват с финансиране на проектите. Програмата е дългосрочна, до момента са реализирани десетки инициативи в петте общини.
„Дънди Прешъс Металс“ също финансира проекти на територията на Челопеч и Крумовград, но отива и още една стъпка напред във взаимоотношенията си с местната общност. Компанията адресира времето, когато вече няма да има добив, чрез учредяването на Фонд за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и среден бизнес в Крумовград. Чрез него ДПМ финансира бизнеси на територията на общината, които нямат нищо общо с добива на медна руда. Параметрите на инициативата напомнят на европрограмите – ДПМ дава субсидия от 55% и гарантира банков кредит от 35 на сто, а самоучастието на местните предприемачи е 10 на сто. Размерът на гранта плюс заема достига до 200 – 250 хиляди евро, което не е никак малка сума за подкрепа на микро- и малки бизнеси. Десетки проекти вече са реализирани по тази програма, а разкритите работни места в сравнително малка община като Крумовград са над 100.
