Сегашният закон има прекалено сложни прагове на видовете инвеститори с множество изключения и дори един специалист може трудно да се ориентира в тях, обяснява Росен Иванов, член на Управителния съвет на предприемаческата асоциация BESCO.
Текстът е публикуван в бр. 3/23г. на сп. Business Global.България изостава по инвестиции от съседните държави и това е факт. През 2022 г. страната е привлякла €2,4 млрд. преки чуждестранни инвестиции при €10,6 млрд. за Румъния и €4,3 млрд. за Сърбия. По-тревожното е, че по този начин тя губи инерция и в достигането на средноевропейските доходи, което я затвърждава като най-бедната страна в Европейския съюз. Темповете на икономически растеж през последните години не предполагат скорошно догонване на европейските стандарти. Нещо повече, при липса на реформи и инвестиции има реален сценарий България изобщо да не достигне средните нива на доходи в ЕС, пише в доклада на Световната банка от 2022 г. Bulgaria Country Economic Memorandum: A Path to High Income.
Какво може да се направи, за да се стимулира икономическото развитие? „Дългосрочният доказан модел на развитие на успешните държави, на тези „чудеса“ в Югоизточна Азия и в по-ново време в Чехия и Унгария, е базиран на растеж, който идва първоначално на база на експортно ориентирано производство“, казва Росен Иванов, управляващ партньор на инвестиционния фонд BlackPeak Capital и член на Управителния съвет на предприемаческата асоциация BESCO. „Растежът, базиран само на потребление, не е устойчив, защото увеличава вноса, често вдига инфлацията, води до държавни дефицити. Този модел е характерен с периоди на растеж и след това рецесии, и Гърция донякъде е такъв пример“, обяснява Иванов. „Докато, ако имаш производствена база, растежът е много по-стабилен и помага да се създаде една средна класа, която вече на следващ етап може да даде ръст на база на потребление. Това е моделът, през който минава Китай, Сингапур, Южна Корея, сега Централна Европа. Ние като държава трябва да търсим този модел на развитие в България и за да го ускорим, насърчаването на инвестиции и привличане на такъв вид инвестиции става приоритет.“
Защо държавната помощ е важнаВ края на април BESCO предложи промени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), които имат за цел привличането на експортно ориентирани производствени инвестиции. Те са в две посоки – както за големи инвестиции, които редефинират дори и нови индустрии, като завод за производство на автомобили например, така и за стимулиране на по-малки индустриални инвестиции, които да се насочват към по-малките общини.
Предоставянето на държавна помощ е ключов елемент от програмата. „Въпреки че има аргументи защо държавната помощ може би не е най-правилното в някои отношения, но такава е конюнктурата – всички го правят и ако искаме да сме конкурентни, нямаме избор“, казва експертът.
На теория държавната помощ е възможна, като в някои райони на страната може да достигне и до 60% от стойността на проекта, но на практика не се случва, смята Иванов. Анализът на BESCO показва, че средният интензитет на държавна помощ в България за периода 2015 -2020 г. е 3% от стойността на инвестиционните проекти – при 17% за Чехия, 18% за Унгария и внушителните 44% за Румъния.
„Словакия трансформира икономиката си и привлече много автомобилни производители, като използва много умело възможностите за държавна помощ“, дава пример Росен Иванов.
Всъщност примерите за последните години са много. Словакия предостави около €200 млн. държавна помощ за последния завод на Volvo за електромобили, в който компанията инвестира €1,5 млрд. Унгария предоставя €900 млн. за инвестиция от €7 млрд. за производство на батерии за автомобили на китайската CATL. Сърбия дава €400 млн. за инвестиция от €1,5 млрд. на японската NIDEC, Румъния субсидира с €90 млн. завод на Nokian Tyres от €650 милиона.
Целенасочени инвестицииПредложенията на BESCO са за опростяване на категоризацията на видовете инвеститори и за стимулиране основно на инвестиции за производства със средна и висока добавена стойност. „Сегашният закон има прекалено сложни прагове на видовете инвеститори с множество изключения и дори един специалист може трудно да се ориентира в тях“, обяснява Росен Иванов.
Една от важните мерки е намаляване на праговете за предоставяне на държавна помощ в брой, както и за въвеждане на нов клас –„Стратегически инвеститор“, за инвестиции над €100 милиона. За такава стойност на инвестициите държавната помощ трябва да е между 30% и максимално разрешената, която за някои региони на страната достига до 60% от стойността на проекта. За клас „Приоритетен инвеститор“ (със сума на инвестициите между €30 и €100 млн.) също се предлагат стимули от 30%, или максимално разрешените. Границата за предоставени стимули включва всички елементи, предвидени в закона: кеш грантове, изграждане на инфраструктура, данъчни облекчения и други.
Но предложението е за проекти Клас А (€10-€30 млн. инвестиции) и Клас Б (€3-€10 млн.) в индустрии с висока и средна добавена стойност също да има възможност за директен кеш грант – 10% за Клас Б и 20% за Клас А. В момента кеш грантовете могат да се дават само за проекти на стойност над 50 млн. лв., а годишният бюджет за насърчаване на инвеститори е едва €10 млн. Дори в Северна Македония е над €100 млн., дава пример Иванов.
От организацията искат също така държавната помощ да е обвързана с два елемента – половината от нея да се дава при построяването на предприятието и документиране на инвестициите, а останалата част на петата година, след като през цялото време инвеститорът е плащал по-високи от средната за общината заплати. „Целта ни не е да стимулираме инвестиции в слабопродуктивни индустрии, които плащат ниски заплати, а в индустрии с по-висока продуктивност – електроника, електротехника, части за автомобили и т.н.“, обяснява Росен Иванов. Все пак се оставя възможност и за подкрепа на инвестиции с по-ниска добавена стойност, но само ако надвишават определен размер и ако са насочени за износ. Да, голям производител като „Фолксваген“ или инвестиция в завод за батерии неизбежно ще отиде в големите градове, но разширяването на обхвата на държавна помощ може да привлече по-малки инвеститори в по-малките общини. „Дори една фабрика за €10 млн. е достатъчна, за да промени облика на всяка малка община“, дава пример Иванов. И по този начин може да се намалят и регионалните различия.
Политически минуси и плюсовеВътрешнополитическият риск също оказва влияние за привличането на инвестиции. Росен Иванов дава за пример Сърбия, която не е в ЕС, нито в НАТО, но за сметка на това има много добър закон с ясни правила и когато дойде инвеститор, властите изпълняват обещанията си. Освен това са проактивни и административните процедури са по-лесни. „В крайна сметка чуждестранният инвеститор си казва – добре, те не са в ЕС, но имат спогодби, дават по-добри условия, имат повече желание и предвидимост. Докато в България по закон има някакви мерки, но няма бюджет“, обобщава Росен Иванов.
Така че разрешаването на политическата криза и предвидимостта са също важни фактори за привличане на инвестиции освен стимулите. Приемането на еврото също би оказало положително влияние. Но не по-малко важна е проактивната позиция на правителството – редовно или служебно. Росен Иванов дава за пример завода за батерии за електромобили на китайската компания CATL, който по първоначални планове е трябвало да се изгради в Германия. Цялото унгарско правителство се качва на самолета, отива в Китай, обяснява, предлага условия и привлича инвеститора. Да чакаме някой да дойде, не е опция – правителствата се борят за инвестициите.
Преоценка на нагласитеПромените в Закона за насърчаване на инвестициите са фундаментални и те трябва да се случат, без значение дали след 3, 6 месеца, или след година, казва Росен Иванов. Защото това, което се предлага, ще ни помогне да настигнем другите, а сега сме няколко обиколки зад тях. Даже не говорим за това да получим предимство, а да се борим за световните пари наравно с тях.
Държавната помощ не е популярна тема, обратното – информацията за стимулите често се крие от самите държави, които се конкурират помежду си в привличането на инвеститори. Няма много знания за това какво се случва в другите държави, затова инициативата на BESCO е не само да се промени законът, а повече хора да разберат, че държавната помощ е важен аспект и част от конкурентоспособността на държавата.
Иванов пледира и за повече професионализъм в публичното говорене по темата. Освен общата констатация дали инвестициите се увеличават, или намаляват, важно е да се показва какви инвестиции успяваме да привличаме – колко са производствени, колко са се случили на зелено.
Говорейки за големи производствени инвестиции, досега България не е успяла да привлече завод за производство на автомобили, но има шансове за проекти, свързани с електрическата мобилност. Крачка в правилната посока е обособяването на терен за държавна индустриална зона край столичното село Доброславци именно за проекти, свързани с автомобилната индустрия. Очаква се инфраструктурата на зоната да бъде готова до две години. Включването на страната в Европейския алианс за батерии, което стана в края на април, също ни поставя в полезрението на потенциални инвеститори.
Според прогнозите на BESCO с по-активна инвестиционна политика, каквато асоциацията предлага, България има потенциал да започне да привлича по 3 – 4 млрд. евро производствени инвестиции годишно след 3 – 4 години. За 10-годишен период това би означавало откриване на 150 000 нови работни места в средно- и високотехнологични производствени сектори, а чрез събраните данъци и осигуровки държавната помощ би се изплатила за период от 3 до 7 години.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
