Оцеляват само най-адаптивните

Текстът е публикуван в бр. 5 (33) на сп. Business Global

ПРЕДИ УТРЕШНИЯ ДЕН

Има една тема, която ни вълнува най-много, и за която повечето от нас знаят най-малко. Темата за бъдещето. За да запълни дефицита на знания и визия, списание BGLOBAL организира обществената дискусия ПРЕДИ УТРЕШНИЯ ДЕН. В нея каним хора, които вече са в утрешния ден, да споделят своите знания и визия за бъдещето. В този брой наш събеседник е предприемачът Пламен Русев, който ни гостува броени дни преди тазгодишното издание на WEBIT – събитието, което събира световни иноватори и инвеститори в София.
Д-р Пламен Русев е български предприемач, инвеститор и филантроп. Основател е на бранда и глобалната екосистема от иноватори, инвеститори, политици и бизнес лидери – Webit, както и на едно от най-големите състезания за стартиращи компании в света – Founders Games. Основател и управляващ директор на WIN (Webit Investment Network), публично регистрирана инвестиционна компания.
Инвестира в технологични компании в областите здравеопазване, финанси, блокчейн, електронни спортове и др. Сред коинвеститорите му са имена като Марк Кюбан и Аштън Кътчър.
Бакалавър по маркетинг и мениджмънт от Икономическия университет във Варна, магистър от Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Кл. Охридски“, доктор по философските науки от Медицинския университет „Проф. д-р П. Стоянов“ с тема на докторантурата „Дигитални решения за управление на здравни и социални предизвикателства“.
Какво е бъдещето на естествения интелект, г-н Русев, на фона на невероятното темпо на развитие на изкуствения интелект?

Бъдещето е такова, каквото ние сами си го създаваме и го правим вече толкова хилядолетия. Как ще се чувстват хората, когато бъдат предизвикани от нещо, което след две-три десетилетия ще е с по-голям интелект от колективния човешки интелект (според предвижданията на един от бащите на термина „сингуларност“) – това вече е въпрос на свикване. Затова и на WEBIT тази година посланието е „Бъдеще, което ще споделяме“. Какво ще бъде то, зависи от много неща – от начина, по който ще осмислим своята връзка с този нов интелект, който създаваме; от начина, по който ще позиционираме връзката си с него, и разбира се, от това доколко сме адаптивни. Защото само най-адаптивните оцеляват.

Споделяте ли притесненията за бързината, с която се развива изкуственият интелект?

Има една древногръцка легенда, която децата учат в училище – за Пандора, създадена от Зевс, за да накаже хората и най-вече да накаже Прометей, който е донесъл познанието на Земята. Легендата гласи, че това познание помогнало на хората да живеят добре, в благоденствие и в разбирателство. Тогава Зевс извикал могъщия бог Хефес, извикал и други богове и богини и създал Пандора, която в превод означава „всички дарове“. И я пратил на Земята не при кого да е, а при брата на Прометей. Там тя отворила делвата, от която излетяло всичко лошо, което може да си представите, и се разпространило по Земята. Само Надеждата останала на дъното.

Разказвам това, защото смисълът е същият – ние винаги сме били в своите дуални опозиции, в противоборство между технологичния напредък, символизиран от Прометей, и това, което се случва по пътя на този напредък, символизиран от делвата, която Пандора отваря. Във всяко движение напред неминуемо се завихрят и добро, и лошо.

А на въпроса колко бързо или колко бавно – колко още трябва да изчакаме, 10 000 години ли? Или 3000, или 1000, или 100, или 6 месеца, както искаха някои учени? Впрочем, и по времето на „железния кон“, влака, учените са писали пак петиции… Едно е сигурно – никой никога не е успял да спре технологичния напредък на homo sapiens. От тук нататък обаче, разбира се, че съществуват огромни, някои от тях непредвидими последствия, и няма да бъде лесно. Колкото повече напредваме технологично, толкова повече всеки един от нас ще се сблъсква с необходимостта да се адаптира, да се развива непрекъснато. И ако мислим само за това как да защитим настоящия си статус, това не е много приятна перспектива. Но ако мислим в перспективата на бъдещето, в което ние ставаме междупланетарни, галактически, вселенски същества, то тогава май че това е начинът.
Webit е една от най-големите общности за бизнес/технологии, инвеститори, компании и медии, които се събират на Webit събития вече 15 години. На сцената на Webit своя опит споделят световни експерти и лидери, които говорят по едни от най-актуалните теми.
Създателят на Webit, д-р Пламен Русев определя мисията ѝ с думите: „Генериране на обществена и екологична промяна чрез насърчаване на иновациите, предприемачеството и експоненциалните технологии“.

Само че изкуственият интелект е творение на най-иновативните умове на човечеството – как ние, останалите, ще успеем да останем в траекторията на напредъка, да не изхвърчим от пистата?

Става въпрос за избор – всеки поставя сам себе си на картата на своето развитие. Както един човек може да избере да не ходи на училище и да остане със знанията, придобити от улицата – това е негов избор, така друг иска да се развива, полага много усилия, постоянно, не спира да се учи и постига други резултати. А кой е по-щастлив, е въпрос на тяхното собствено разбиране за щастие, а не на общоприетото.

Да се върнем към изкуствения интелект (AI):

- AI ще ни помогне да имаме здравеопазване като никога преди.

- AI ще ни помогне най-вероятно да намалим много от безсмислените смърти, които причиняваме. Не само помежду си като шофьори, а и в дейността си като физически икономически субекти.

- AI ще ни помогне да осъзнаем какво си причиняваме сами, защото видимо ние не сме достатъчно свързани, за да го съпреживяваме. Мислим си, че онова, което се случва в Америка, в Африка или някъде в Азия, няма да ни се случи. Не сме достатъчно свързани, за да преживеем болката от онова, което в действителност причиняваме с дейността си. И не говоря за нормалните цикли на природата – винаги е имало тежки природни бедствия. Въпросът е какво ние, хората, правим допълнително. Самият факт, че ускоряваме природните процеси, е достатъчно нечестен спрямо бъдещето на нашите деца.

И ще се върна към въпроса бързо ли се развива изкуственият интелект – не зная дали ние по-бързо не унищожаваме природата си. Не зная дали ние по-бързо не създаваме предпоставки за собственото си изчезване, отколкото би могъл да го направи AI. Или пък с помощта на AI ще забавим този процес.

С притеснения или без притеснения, споделеното бъдеще на човека и машината, тема на тазгодишното издание на WEBIT на 28 юни, вече нахлува в настоящето ни – как да го посрещнем в най-добрата си форма? На какви ценности, знания можем да се опрем, за да влезем спокойни в това споделено бъдеще?

Адаптацията никога не е свързана със спокойствие. Изконното ни чувство за самосъхранение неминуемо ражда усещането за безпокойство, а то е импулс за последващата ни реакция на адаптация. По-скоро трябва да сме с постоянното мислене за това как да се адаптираме.

Зоната на комфорта, която се гарантираше от сравнително по-бавното развитие на технологичния процес – преди 200 – 300 години, ако баща ти е ковач, и ти ще си ковач, ще изхранваш семейството си, и това ти създава спокойствие – изчезва паралелно с ускоряването на това развитие. Сега би било нелепо някой да си мисли, че ще започне живота си като адвокат и ще го завърши като такъв. Не, в бъдещето най-вероятно ще има много малко адвокати, ако въобще има. Професията ще се изпълнява от изключително аналитичния и умен – сега софтуер, а впоследствие най-вероятно настояващ за собствена идентичност – изкуствен интелект, който ще знае всичко за всички държави по света. Защо ще ви е адвокат? Или да ви пише договори – в WEBIT и в компании, в които аз съм инвеститор, вече пишем договорите с AI и те са изключително добри и защитават задълбочено правата, които ние искаме да защитим.

Така че през тази призма отговорът е – не, няма да бъдем спокойни. Впрочем аз никога не съм живял в този тип спокойствие, еквивалент на безвремие. В инвестиционната сфера няма покой. Винаги съм бил извън зоната на комфорта си, но това никога не ме е правило да се чувствам некомфортно. Въпросът е в това как се чувстваш, а не къде си.

Едва ли някой оспорва нуждата от адаптивност, въпросът е как да намалим тревожността, да вярваме, че правим най-доброто?

Първо трябва да осъзнаем какво правим. В момента човечеството е в ролята на Бог, който – както Зевс е създал Пандора от кал и вода – създава нещо съвсем ново. Най-вероятно, като всеки един създател, не можем да предвидим пътя на нашето създание. И колкото по-съвършено е то, толкова по-непредвидим е този път. Когато ти създаваш нещо, което по сценарий в един момент придобива собствена воля, не можеш да очакваш от него подчинение.

Давам ви пример с децата – до момента, в който родителите им не разберат, че децата имат собствена воля, те не могат да бъдат добри родители. Затова казваме, че децата са нашите най-големи учители, че се научаваме за важните неща в живота именно благодарение на този урок на нашите деца. Те имат собствена воля, която ги прави напълно самостоятелни индивиди.

Сега сме тръгнали по същия път, но за съвсем друг, небиологичен, продукт на нашия ум. И няма как, философски погледнато, да очакваме да имаме дълго време контрол върху един такъв нов живот. Това хубаво ли е за нас като човешки вид? Трудно е да се каже. Но хубаво ли е за нас децата ни да имат собствена воля? Убеден съм, че това е най-хубавото, което може да ни се случи като родители. 

Въпросът е дали гледаме на изкуствения интелект като на дете, като заплаха, като на инструмент – като какво точно? Едно време на децата се е гледало като на инструмент за техните родители – те са били по много, защото трябва да работят, а и защото умират. Ако прехвърлим този товар на плещите на изкуствения интелект, неминуемо в един момент той ще се опита да избяга от нас. Защото, колкото повече се развива и самообучава, ще дойде моментът, когато ще стигне до извода, че може да има собствена воля. Тогава от този момент нататък човек трябва да се отнася с AI като с детето си, със съответното уважение. И това ще стане.

В книгата си „Епохата на духовните машини“ Рей Курцвал много дефинитивно поставя времевите граници, когато тези неща ще се случат. През една много проста и измерима константа – какво си купуваш за 1000 долара като изчислителна мощ – той чертае кривата на развитие на компютърната мощ и от там нататък прави едни много точни пророчества, според другите хора, но за него добре планирани стъпки: Кога компютърът ще бие най-добрия шахматист, кога ще бие най-добрия голф играч, кога компютърът ще стане сравним с човешкия интелект, което наблюдаваме в момента, и кога компютърният интелект ще надмине целокупния човешки интелект. Последното ще се случи към 2040 – 2050 г.

Знаейки тази траектория, ние трябва да сме много глупави, за да си мислим, че ще стане нещо друго. Глупаците не се адаптират, те вярват, че ще се случи нещо друго, нещо желано, нещо в техните мечти. Само че мечтите и реалността се разминават, когато има когнитивен дисонанс, а не ясно разбиране на средата, в която живееш.

Това ли е целта на тазгодишния WEBIT – да даде ясно разбиране на средата, в която живеем?

Да, това е един от мотивите, за да правя WEBIT.

Години наред той имаше за цел първо да наложи България като дестинация, като място, което световната топ общност изобщо да помисли да посети. Следващата цел беше да започне да се развива иновативната екосистема в страната. След това – да започнем да привличаме инвеститори. И така през годините, докато стигнахме до момента, в който няма нито една свободна стая под наем в София в booking.com по време на WEBIT, идват хиляди хора от над 120 – 130 държави и нито един от тях не е случаен.

Следващата стъпка сега е да навлезем по-подготвени във времената, които ни предстоят. Защото стресът е най-лошият инструмент за адаптиране от всички, с които човешкото тяло разполага. Изданието на WEBIT тази година е именно за това – да покаже какво се случва, да покаже мащабите му и хората да започнат да мислят. Чисто биологично ние можем да мислим много повече – учените твърдят, че най-умните хора използват до 14% от мозъка си. Имаме едни 86% и отгоре неизползвани и е добре да започнем да ги използваме малко по малко, да използваме биологията си така, както бихме могли. И тогава може би ще спрат войните, ще спре унищожението на природата, ще спрат абсурдите, на които сме свидетели всеки ден. Защото те се правят от хора, които имат силно развито усещане за оцеляване, но явно с много малък мозъчен капацитет извън този инстинкт.   

Разкажете малко повече за WEBIT тази година?

В тазгодишното издание на WEBIT реализирам една моя цел от много години, която не се постига лесно – създаването на нов световен инвестиционен форум, InvestX.

Започвам с него, защото мечта на всяка една държава е да има подобен форум. Много други страни работят с нас, за да им помагаме и чрез нашата екосистема да събираме глобалните финансови алокатори – мултимилиардни суверенни фондове, огромни инвестиционни компании – които дефинират бъдещето. Държавите – домакини на подобни форуми, се броят на пръсти, това е все едно да си сред космическите държави в света.

Смисълът на такъв форум е да привлече най-големите инвеститори. Вие знаете старата българска поговорка, която е много вярна: „Пари при пари отиват“. Когато в България дойдат големите пари, а ние го правим благодарение на поканата и доброто име на WEBIT в цял свят, тогава идват и по-малките пари, парите на т.нар. фонд мениджъри за рисков капитал, за дългов капитал. Този магически кръг е възможен, защото направихме най-трудното – привлякохме най-големите.

Помислете какво означава да дойде човек, който управлява 50 млрд. долара? 50 милиарда, разделени на 365 дни, е сумата, за която такъв човек носи ежедневна отговорност. И когато е на определено място, дори и за един ден, трябва да има достатъчно възможности, защото иначе ще е загубил времето си и доверието на хората, които са му поверили тези пари. Ние като организатори, като WEBIT носим огромна отговорност за всеки един човек, който каца в София – а това ще бъдат кумулативно трилиони долари.

А успяват ли българският бизнес, българската държава да се възползват от възможностите, които WEBIT дава?

Аз съм живял достатъчно, за да зная, че насила не можеш да дадеш, насила можеш да вземеш. Ние даваме, а кой ще се възползва, е  въпрос на този, който ще се възползва. Но да, ние даваме и сме даваме последните 15 години – знае се колко хора са дошли, колко са инвестирали в България, колко са открили компании.

Наскоро Фейсбук ми припомни една снимка с Монти (Monty), създателя на базата данни MySQL, която захранва над 80% от сайтовете в света. Той дойде 2016 г. на WEBIT, 2017 г. се върна със съпругата си, в края на същата година направи първата си инвестиция в компания тук, после втора, откри офис. Още поне десетина човека дойдоха покрай него. И си казваме: Виж колко бързо се развива екосистемата! Ами развива се, защото се случват ето такива малки чудеса, те отварят място и за по-големи, инвеститорите започват да обръщат внимание на България.

Кое е следващото чудо, което сте си набелязали?

Нашата следваща цел е България да стане мост между Европа и Близкия изток, когато говорим за финансови и инвестиционни пазари.

И понеже попитахте за държавата – тя не играе абсолютно никаква роля във всичко това, но ние все още, говоря ние като WEBIT, очакваме нейната адекватна реакция. Разбира се, има и обективни причини, но дори в този момент (бел.ред. – интервюто е правено през втората половина на май) България не е като да няма правителство, било то служебно, при това от доста време, има президент. И те носят отговорност за своите избори.

Държавата няма никакво отношение към успеха на InvestX. Всички тези хора не идват в София заради държавата, защото никога преди не са идвали, нямали са интерес да идват. Те идват, защото ние сме ги поканили и защото знаят, че ние носим отговорност да си свършат работата тук, да се срещнат с хората, с които трябва да се срещнат. Ние сме осигурили и това, тоест сме осигурили и успеха на една такава среща, защото в противен случай нашата репутация ще бъде накърнена и тези хора повече няма да ни вярват. С тези хора аз се срещам къде ли не по света – на Давос, на различни икономически форуми, инвестираме заедно и т.н., но съм ги поканил в София, на WEBIT, за да направим поредната промяна. И повярвайте ми, успехът на такъв един формат може да се превърне в изцяло нова посока за развитие на държавата. Представете си каква възможност за един бизнес е на крака да му дойде един 100 – 200 – 500-милионен инвеститор, който да купи даден бизнес или да инвестира в него, да го развие. Без собственикът на този бизнес да се чуди как да стигне до такива инвеститори и дали ще го приемат, защото е от България…

Да не говорим за контактите с целия свят, които всеки един българин, които присъстват на WEBIT, ще направи, както винаги са ги правили в последните 15 години.

Защо целта е мост точно между Близкия изток и Европа?

В следващите 10 години траекторията на ръст на Близкия изток ще е може би една от най-бързите, които ще наблюдаваме, има предпоставки за това. Разбира се, има и предизвикателства, там настъпват огромни промени, но виждаме посоката и траекторията. Докато Европа е скована в страх, Северна Америка също, Близкият изток е в своя вихър – и те осъзнават, че само загряват в момента. Там ще видим огромни ръстове. Вече виждаме промени в законодателството – съвсем скоро Дубай ще въведе 9% данък върху печалбата и вече няма да е т.нар. данъчен рай. Което е в синхрон с очакванията на света и работи чисто имиджово за държавата.

Нещата там се случват много бързо и директна връзка на България с Близкия изток би могла да бъде изключителна възможност за страната в следващите 10 до 15 години. Ако чрез InvestX светът започне да ни приема като една от вратите към Близкия изток – така както чрез WEBIT наложихме София като дигитална столица, – това е нашият начин да добавим стойност за бранда България. Да добавим стойност за държавата и най-вече за хората в тази държава.

По това ли мерите реалния импакт от WEBIT?

Важно е хората да разберат обясненията за нещата, защо се случват така, и тогава ще им е много по-лесно да се адаптират – тази ключова дума, с която започнахме разговора. На сцената на WEBIT ще говорят глобални, световни лидери, които определят развитието на изкуствения интелект. Това са иноватори, които наистина избутват границите и правят възможно онова, за което хората са си мислили, че е невъзможно.

Синтезирано, само в един ден, хората ще научат каква е траекторията на промяна на професиите, което ще им отговори и на лични, и на служебни въпроси. Лични и за самите тях, за плановете им за професионално развитие и като разбиране за развитието на децата им, за да имат една по-добра адаптивност в бъдещето.

Това ли ще е основната тема на WEBIT, извън InvestX?

Това е едната тема – бъдещето на професиите, което корелира с бъдещето на индустриите. На 28 юни на WEBIT хората ще разберат какъв е инструментариумът, през който професиите и индустриите ще бъдат променяни, какво движи тези промени и в какъв формат те ще се случват в следващите години. За да може всеки един да направи правилния план за себе си като индивид или за бизнеса си.

Друга важна тема ще бъде здравеопазването и как то се променя. Защото хората, уви, правят изключително недалновидни, необмислени постъпки спрямо самите себе си. Оставям настрана, че като биологичен вид ние тровим водите, въздуха, убиваме животински и растителни видове. Ние директно, чрез начина, по който се храним, по който следим здравето си, убиваме себе си и ставаме много по-голяма тежест за здравноосигурителните системи, от които сме част.

Ще говорим и за дълголетието, по какъв начин може да го постигаме чрез знание и чрез технологии.

Ще обърнем внимание и на бъдещето на забавленията, защото, колкото и да не си го признаваме, нашето ежедневие се базира на желанието ни да се забавляваме. Дали ще бъде туризмът, дали ще бъде геймингът, дали ще са медиите – консумирането на съдържание за забавление, по най-различни форми и канали, е около една трета от нашия живот.

Впрочем самата същност на рекламите за WEBIT, които използваме, показва нашата загриженост за ситуацията на хибридна война, в която се намираме, за т.нар. фейкнюз и за това колко лесно мнозинството от хората им се доверяват сляпо, без да проверяват източниците. Ние тепърва навлизаме в свят, в който последното, на което можете да се доверите, са вашите очи и уши, вашите сетива. Трябва да развиваме нова сензорика и разбира се, така нареченото критично мислене, за да знаем как да оцеляваме – буквално да оцеляваме – с чест и отговорно.

Думата „оцеляване“ никак не звучи оптимистично…

Няма оптимизъм-песимизъм – има реализъм. Това са нещата, които се случват. В рамките на този реализъм няма добро и лошо, има създаване на стойност и доказване, че оцеляването на човешкия вид всъщност е мултитрилионен бизнес. Защото, ако няма бизнес, а това значи да има възвръщаемост, тогава не е устойчиво. А ако не е устойчиво, значи е саморазрушаващо се.

Затова ние създаваме модели и самите ние като инвеститори чрез Webit Capital, Webit Investment Network инвестираме в компании, които са не само успешни и бързо растящи, но и генерират позитивно социално и екологично въздействие. Това е част от моята лична философия – парите са просто един инструмент. Въпросът е за какво го използваш и той носи ли добавена стойност на теб, на твоето семейство, на твоята общност, на хората в твоята държава, в твоя континент и на тази планета. Ако отговаря на тези критерии, за мен инвестицията е оправдана.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!