Текстът е публикуван в бр. 3/23г. на сп. Business Global. Автор: Цветелина СоколоваКакво се случва с публичните финанси на България в средата на 2023 г., при липса, все още, на редовен бюджет? И къде е истината в политическото говорене – че няма проблем да се запазят щедрите социални плащания, без да се увеличи сериозно дефицитът или да се стигне до вдигане на данъци; или че ще стигнем до ситуация да търсим спасение от Международния валутен фонд?
Приказките за заеми от МВФ и намеците за разклащане на валутния борд, с които министърът на финансите Росица Велкова се опита да стресне обществото в средата на март, за да защити „затягането на коланите“, дойдоха на всички в повече, особено на Българската народна банка. Но извън драматургичните изстъпления на служебния кабинет и на политиците от всички парламентарни сили място за здравословна тревога за публичните финанси наистина има.
Най-голямата опасност от отказа на служебния кабинет през есента на 2022 г. да внесе в парламента бюджет за 2023 г. се материализира. Половин година държавата работи без законово утвърдена граница на дефицита и плодовете на това решение са налице. Минусът във фиска за първите четири месеца на годината е 1,13 млрд. лв. (0,6% от БВП), което е влошаване на бюджетното салдо с около 2 млрд. лв. в сравнение с април 2022 г. (тогава беше отчетен излишък от 883 млн. лв.) Продължава тенденцията ръстът на разходите (около 24%) значително да изпреварва този на приходите (12%).
Риск №1 – данъцитеТъкмо събираемостта на приходите, особено на тези от най-важния данък в държавата, ДДС, е риск №1 пред бюджета за тази година. Към края на първото тримесечие постъпленията от ДДС се увеличават с едва 1,1% на годишна база – в бюджета са влезли 3,85 млрд. лв., което е увеличение само с 40 млн. спрямо март 2022 г.
В проектобюджет’2023 на служебното правителство, внесен в парламента в края на април, е заложено фискът да събере близо 16,4 млрд. лв. от ДДС, което е с около 1 млрд. лв. (6,5%) повече в сравнение с миналата година. Според някои политици и синдикатите числото е твърде занижено на фона на очакваната средногодишна инфлация от 8,7% и на прогнозирания ръст на БВП от 1,8% (около 20 млрд. лв.). Но сравнена с реалното изпълнение на данъка към края на март, тази цел звучи дори оптимистично.
Важен фактор за слабите постъпления от ДДС е поевтиняването на нефта. През първото тримесечие на 2022 г. цената на внасяния суров петрол за преработка бе средно около 97,7 щ. долара за барел, докато за първото тримесечие на 2023 г. е 54,1 щ. долара (намаление с 47,7%). Върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата петрол, внесени за преработка, както и в количествата на други вносни стоки.
Въздействие в посока надолу оказват и намалението на ставката на ДДС на 9% за парно и природен газ, 0% за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 1 януари 2023 година – все политически решения на предходния парламент.
По традиция финансовото министерство си оставя известни резерви при планирането на данъчните постъпления, но те едва ли са големи предвид новите макроикономически реалности. Бюджетът е функция на икономиката и е крайно време политиците да разберат, че 2023-та не е 2019-а, както призова икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. „Голямото предизвикателство на 2023 г. ще е адаптирането на икономиката към промените в макроикономическите условия, насочени към намаляване на инфлацията“, посочва експертът.
Вдигането на лихвите по кредитите, което все още слабо се усеща у нас, ще промени средата за правене на бизнес – от една страна, ще увеличи ръста на кредитирането, а от друга, ще вдигне разходите за обслужване на текущите заеми, което неизбежно ще даде ефект върху реалната икономика. Още повече че БНБ вече обяви завишаването на минималните задължителни резерви на банките в средата на годината, което се очаква да подтикне банкерите да вдигнат лихвите по-осезаемо.
„Натрупващите се рискове вече са от различно естество, предстоят години, в които лихвите няма да са нулеви и световните пазари няма да преливат от ликвидност, индустрията и публичният сектор на основните ни европейски търговски партньори ще се настройват към затягаща се парична политика при все още упорита инфлация. Появяват се предизвикателства от съвсем ново естество – да посочим само „изтритите“ свръхпечалби в държавната енергетика и много по-слабите приходи от ДДС при спада на цените на горивата – а засега не виждаме българският политически дебат да им обръща внимание. Все по-натрапчиво остава усещането, че определянето на приоритетите в управлението и в законодателната програма се диктува от поглед в миналото с неговите, до голяма степен вече разрешени, проблеми“, смята Лъчезар Богданов.
Каквото и да говорят политиците, при постъпленията от ДДС не могат да се очакват чудеса и да се разчита на нереална събираемост, защото тя просто няма да се случи. Този сценарий вече беше проигран миналата година, когато при актуализацията на бюджет’2022 в средата на годината депутатите заложиха по свое усмотрение 760 млн. лв. допълнителни приходи от ДДС, над предложеното от Министерството на финансите. В крайна сметка годината завърши с близо 700 млн. лв. неизпълнение на актуализирания план за приходите. Изводът е ясен – записването на нереални числа в бюджета не води до реални приходи.
Риск №2 – европрограмите Вторият най-голям риск пред държавните финанси тази година е случващото се с европрограмите и Националния план за възстановяване и устойчивост. И докато събираемостта на ДДС е заложник основно на икономическите реалности, то европарите зависят от развитието на политическата криза.
Служебното правителство заложи свръхамбициозна капиталова програма от 10,1 млрд. лв. в своя проект на бюджет’2023, което е двойно спрямо реалните бюджетни инвестиции през миналата година от 5,5 млрд. лв. Това донякъде прилича на подхода на последния редовен кабинет, този на Кирил Петков, който заложи в „бюджета на растежа“ за 2022 г. мащабна инвестиционна програма от 8,2 млрд. лв., която се реализира на две трети. Вярно е, че тази година има повече аргументи фискът да заложи на амбициозни инвестиции, и въпреки това 10 милиарда звучат нереалистично на фона на реално осъществените инвестиции за по-малко от 1 млрд. лв. в края на първото тримесечие.
Финансовото министерство аргументира по-високите капиталови разходи с необходимостта да се навакса с европроектите. България сериозно изостава с реализацията на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Освен това годината е финална за разплащанията по стария програмен период на оперативните програми и всеки неуспех по тази линия означава реално загубени европари.
И все пак изпълнението едва ли ще достигне 10 милиарда. „Отчитайки отлагането на бюджета, политическата нестабилност и все още липсващото редовно правителство, както и липсата на готовност за започването на големи проекти, можем да очакваме капиталовите разходи да бъдат с поне 2 млрд. лв. по-малки“, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Той определя като рекордни стойности, които много трудно ще се постигнат, и капиталовите разходи за следващите две години – 13,2 млрд. лв. за 2024 г. и 12,5 млрд. лв. за 2025 г. – заложени в средносрочната прогноза на служебния кабинет.
Макар да се отчитат като разход на бюджета, инвестициите са важни за икономиката и затова не следва да са първото перо, на което да се разчита за свиване на дефицита. По-големият проблем е какво ще се запише по линия на приходите. Служебното правителство оцени като много висок риска България да не получи нито лев от второто и третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (общо в размер на 2,88 млрд. лв.). Затова в проектобюджета бяха заложени разходи по Плана от 1,3 млрд. лв., но не и приходи, което се превърна в една от основните критики на държавните сметки от страна на бившия финансов министър и лидер на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. Опасението, че плащанията няма да бъдат получени, се базира на неизпълнените реформи и инвестиции до момента, а плащанията по Плана, с изключение на първото авансово, са обвързани с резултати. Отпускането на следващите траншове на евросредствата е обвързано и с приемането на промени в законодателството, а за тях няма яснота кога и в какъв вид ще бъдат гласувани.
Другата голяма въпросителна пред евросредствата по Плана е предстоящото му предоговаряне, по искане на българската страна, заради бъдещето на комплекса „Мини Марица-изток“. „Искане за плащане към ЕК може да бъде представено при наличие на постигнати резултати – реформи и инвестиции, както и приключили преговори за предоговаряне на плана. Второ искане за плащане следва да отчете значими реформи в сектори „енергетика“ и „правосъдие“, предупреди финансовото министерство.
Риск №3 – тегленето на дългТретият голям риск пред държавните финанси тази година, за който финансовото министерство не смее да вдига много шум, е свързан с тегленето на дълг за финансирането на огромния дефицит. При липсата на гласуван държавен бюджет още на 17 януари МФ достигна разрешения от закона лимит за теглене на нов дълг – 3 млрд. лв. Така ведомството практически бе блокирано да поема нови задължения през първото полугодие на 2023 г. (не само на международните пазари, но и вътрешни емисии ДЦК) заради липсата на закон за бюджета.
И за неспециалистите е ясно, че това ще изправи фиска пред още по-сложно предизвикателство през есента. В момента България се намира в абсурдната ситуация домакинствата (при покупката на жилище) да се финансират на наполовина по-ниска цена от тази, при която се финансира държавата. Очевидно е, че цената и условията за теглене на дълг в размер на около 10 млрд. лв. (по сметки на МФ) през есента ще бъдат силно усложнени.
Миналата година държавният дълг се увеличи с около 5 млрд. лв., което се счита за добро постижение предвид перспективата, че в следващите три години България ще има нужда от „значително по-големи обеми ново дългово финансиране“. По пътя, по който е тръгнала, страната се очаква още през 2024 г. да премине психологическата граница от 50 млрд. лв. държавен дълг, който в песимистичните сценарии на МФ може да доближи 70 млрд. лв. в края на 2025 г. В този случай съотношението на дълга като дял от БВП ще се покачи от 22,5% към края на 2021 г. на 33% в края на 2025 г. В сметките трябва да се включи и изтичането догодина на падежа на еврооблигации за 2,9 млрд. лв.
По-неприятното е, че всичко това ще струва скъпо. „Рекордно високият обем на необходимия нов държавен дълг през 2023 г. (около 10 млрд. лв., бел.ред.), като пряко следствие преди всичко от заложения бюджетен дефицит, от една страна, и от друга – силно ограничения времеви хоризонт за неговото осигуряване, пораждат значителни рискове както пред фактическото набавяне на целия необходим заемен ресурс, така и крият сериозен потенциал, при равни други обстоятелства, за увеличаване на неговата цена“, пише финансовото министерство в актуализираната стратегия за управление на дълга за 2023 – 2025 г.
Това идва на фона на външните рискове – волатилност на финансовите пазари, геополитическа несигурност, висока инфлация, затягане на паричната политика от централните банки на водещите икономики.
Ако не направи нещо за свиване на дефицита, до две години България най-вероятно ще плаща само за лихви повече, отколкото е вноската ѝ в бюджета на Европейския съюз, излиза от сметките на финансовото министерство. Разходите за лихви по дълга тази година се предвижда да се увеличават до 785 млн. лв. След две години, през 2025 г., те ще се вдигнат до 2,25 млрд. лв., или 1,1 % от прогнозния БВП за същата година – на фона на прогнозна вноска в бюджета на ЕС от 2,24 млрд. лв.
Каквито и да са конкретните рискове, с които трябва да се бори финансовото министерство през 2023 г., за да защити фиска, има един мегариск и той е видим за всички – политическата криза. Тя ясно показа колко е важно политическото лидерство в държавните финанси и волята за балансирана фискална политика. Разплитането на бюджетните проблеми не може да започне без разплитането на политическите.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
