България води по възвръщаемост на земеделската земя в Югоизточна Европа

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 30 June 2023 09:00 >
България води по възвръщаемост на земеделската земя в Югоизточна Европа
Житниците на Югоизточна Европа - България, Молдова, Румъния и Сърбия, са изправени пред значителни предизвикателства през последните няколко години - от пандемията, която постави продоволствената сигурност на челно място сред опасенията по света, до война, чиито последици все още отекват на пазара на зърно. Въпреки това и четирите страни са отбелязали двуцифрен ръст на приходите през 2021 г., според най-новия доклад за сектора на зърнопроизводството на компанията за бизнес информация и новини "СийНекст" (SeeNext).

Докладът обхваща 2369 компании, занимаващи се с отглеждане на зърнени култури в България, Молдова, Румъния и Сърбия. Той включва задълбочен финансов анализ за тригодишния период между 2019 г. и 2021 г., предоставяйки ценна информация за динамиката на пазара и регионалното представяне във всяка страна. Освен това "СийНекст" изброява най-значимите инвестиционни проекти и сделки за сливания и придобивания във всяка държава през посочените три години. Специален анализ на вноса и износа на зърно в рамките на четирите страни се стреми да хвърли светлина върху значението на украинското зърно и дали то наистина може да наруши пазарите.

Оперативните приходи нарастват с 36 на сто през 2021 година. Румъния е най-големият пазар

Зърнопроизводителите на четирите пазара са генерирали впечатляващи общи оперативни приходи от 7,55 милиарда евро през 2021 г., което е скок от 36 на сто на годишна база. Румъния се очертава като най-големият пазар и може да се похвали с оперативни приходи от 3,288 милиарда евро, което е с 43 на сто повече от предходната година. Българските компании са увеличили приходите си с 37 на сто, като са допринесли за оборота на индустрията с 2,17 млрд. евро, докато Сърбия е генерирала 1,52 млрд. евро или със 17,4 на сто повече от 2020 г. Молдова, макар и най-малкият пазар, е имала най-бърз растеж - от 52 на сто.

Броят на работниците намалява. Румъния и България имат най-голямата база работници

Въпреки положителния ръст на приходите през 2021 г., зърнената промишленост е била свидетел на непрекъснат спад в броя на работниците през периода 2019-2021 г. Общият им брой през 2021 г. е възлизал на 48 000, което представлява намаление с 1,5 на сто спрямо предходната година.

По-голямата част от работниците са били съсредоточени в Румъния и България, като Западният и Северозападният регион на Румъния са единствените, които са отбелязали увеличение на броя на еквивалента на пълно работно време през 2021 г.

По подобен начин в България Югозападният и Южният централен са двата региона, в които се е наблюдавало увеличение на заетостта в сектора.

Производството на зърно в Сърбия е съсредоточено в района на Войводина, който дава над 90 на сто от приходите на сектора в страната, наемайки 6500 от общо 6900 работници на пълно работно време в западната ни съседка.

В Молдова броят на работниците е бил по-равномерно разпределен в трите й зърнопроизводствени региона.

Разходите се увеличават с 16 на сто през 2021 година. Молдова и Сърбия отбелязват значителен ръст

Общите разходи за труд, материали и амортизация на зърнената индустрия са достигнали 2,8 милиарда евро през 2021 г., което показва 16 на сто годишно увеличение. И четирите страни са имали забележим ръст на разходите, като Молдова и Сърбия са начело съответно с 28 и 21 процента. Румъния е имала най-големия размер на пазара по отношение на оперативните разходи с 1,2 милиарда евро, следвана от България с 868 милиона евро. В рамките на Румъния няколко региона са надхвърлили прага от 100 милиона евро, като Южна Мунтения е регистрирала общи разходи от 330 милиона евро. Регионът Войводина в Сърбия е генерирал 95 на сто от общите разходи, докато в Молдова общите оперативни разходи за регион са варирали между 61 милиона евро и 192 милиона евро.

Петкратно увеличение на нетната печалба. България води по нетен марж и възвръщаемост на земята

Зърнената промишленост в четирите държави е генерирала обща нетна печалба от 1,2 милиарда евро през 2021 г., отбелязвайки почти петкратно увеличение в сравнение с предходната година. Румъния е претърпяла забележително осемкратно увеличение на резултатите, а нетният финансов резултат на Молдова е станал положителен.

Общият марж на нетната печалба на индустрията се е повишил до 15,3 на сто през 2021 г. от 4,3 на сто през предходната година. България е запазила първото си място за трета поредна година, като се гордее с нетен марж от 23,2 на сто, следвана плътно от Молдова със 17,6 на сто. Възвръщаемостта на земята също е отбелязала значителен ръст, като България и Румъния имат основен принос за успеха на сектора през 2021 г. Общата възвръщаемост на земята на четирите пазара е достигнала впечатляващите 48 на сто, което е значително увеличение от 10 на сто, регистрирани през 2020 г.

България и Сърбия изпреварват конкурентите си по капитализация на обработваема земя

По добив от хектар България е на първо място сред всички анализирани пазари с добива на пшеница и царевица, а Сърбия е на първо място със слънчоглед и рапица, показват данни на статистическите служби на страните. В по-широк контекст средните добиви на слънчогледово семе в Сърбия и България през 2022 г. също са надминали средните европейски стойности съответно с 20,5 и 7 процента.

Украинското зърно сее безпокойство сред фермерите

Притокът на отгледани в Украйна зърнени култури на четирите пазара се е увеличил вследствие на Черноморската инициатива за зърно и създаването на коридори за солидарност. В Румъния вносът на пшеница от Украйна рязко е нараснал от кумулативно количество от 338 кг през трите години преди нахлуването на Русия в Украйна до 505 442 тона през 2022 г. Вносът на царевица е скочил приблизително 585 пъти, достигайки 745 968 тона, докато вносът на слънчоглед се е увеличил над 65 пъти до 359 182 тона, а вносът на рапица е скочил почти 60 пъти до 320 835 тона. България е отбелязала почти 27-кратно увеличение на вноса на царевица от Украйна, достигайки 17 255 тона през 2022 г. Вносът на пшеница е нараснал почти пет пъти до 19 695 тона, докато вносът на слънчоглед е скочил почти четири пъти до 943 402 тона. Молдова е засилила значително партньорството си с Украйна, като вносът на рапица е отбелязал 664-кратно увеличение до 9298 тона, вносът на слънчоглед е нараснал над 25 пъти до 87 091 тона, вносът на царевица е скочил 14,5 пъти до 74 884 тона, а вносът на пшеница се е увеличил почти пет пъти до 24 673 тона. Вносът на Сърбия от Украйна е незначителен през разглеждания период.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ