Руският елит бе на нокти от месеци. Нов американски закон за санкции, приет миналото лято, изискваше от администрацията да състави списък на висши служители и „олигарси“, близки до режима на Владимир Путин. Въпреки че включването в списъка не води автоматично до санкции, мнозина се страхуваха, че ще е равнозначно на заклеймяване. Бизнесмени наеха адвокати и лобисти да ги бранят във Вашингтон. Някои обмисляха да върнат капитал в Русия, опасявайки се от замразяване и отнемане на активи.
В началото на миналата седмица списъкът се появи и последва кикотене – от двете страни на Атлантика. Назовани бяха малко над 100 висши правителствени служители. Коментатори отбелязаха, че изборът им тясно съответства на обществено достъпни списъци в английския вариант на уебсайта на Кремъл. Константин Косачов, шеф на комисията по външните работи на горната камара на парламента, заяви, че изглежда администрацията е „копирала кремълския телефонен указател“. Включени бяха и 96 бизнесмени; всъщност целият списък на милиардерите от руското издание на „Форбс“. „Моят помощник по проучванията би го свършил за един час – може и по-бързо“, туитна Майкъл Макфол, бивш американски посланик в Русия.
Подходът копи-пейст произведе еклектичен и нелогичен списък. Заедно с добре известни приближени и стари приятели на Путин има и доста неутрални служители, руски граждани, работещи предимно в чужбина, и магнати, влезли в сблъсък с Кремъл. В резултат „докладът е толкова широк, обхватен и недискриминиращ“, че подкопава целта на закона, твърди Дейниъл Фрайд, бившият координатор по санкциите на Държавния департамент.
Това може и да е била целта за администрацията на Доналд Тръмп. Президентът неохотно подписа Закона за противопоставяне на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA), след като мина през Конгреса. „Има огромна философска бездна между позициите на президента и на бюрокрацията по въпроса за санкциите и общата политика към Русия“, смята Ендрю Вайс от Фондацията „Карнеги“ за международен мир. Т.нар. Кремълски доклад последва съобщение, че правителството още няма да налага санкции на страни или компании с бизнес с руските сектори на отбраната и разузнаването, което е друга мярка, възложена чрез CAATSA. Кремъл пренебрегна възможните последици от доклада. Рублата леко поскъпна, а руските разходи за кредитиране спаднаха при публикуването му, подсказвайки, че пазарите не виждат големи причини за тревоги.
Въпреки всичко докладът може още да хапе. По-подробна и осъждаща информация може да е включена в класифициран раздел. Финансовият министър Стив Мнучин каза, че от доклада може да последват нови санкции. Западните компании и банки може по-неохотно да правят сделки с цитираните руснаци. Лобистката група в Москва, Асоциация на европейския бизнес, предупреди, че докладът „увеличава несигурността в руската бизнес среда“ и може да засегне интересите на европейските инвеститори и фирми в Русия. Руската агенция за бизнес новини РБК изчислява, че 96-мата бизнесмени в списъка заедно загубиха $1,1 милиарда от движенията в цените на акциите в деня след публикуването му. Руският опозиционен лидер Алексей Навални, който води кампании срещу корупцията и дни преди това оглави национални протести, приветства доклада с думите: „Радваме се, че бяха наречени мошеници и крадци на международно равнище“. И
Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 9 февруари, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
