Оръжейна търговия: На 20 март в Белия дом президентът Тръмп показа на престолонаследника Мохамед бин Салман какви оръжия ще продадат САЩ на Саудитска Арабия. След убийството на Джамал Хашоги Германия спря износа си на оръжия за арабската държава и призова останалите в ЕС да я последват
Асиметричната реакция на сегашната американска администрация, а в голяма степен и на ЕС, на „Случая Хашоги“, изглежда, ще постави край на темата „ценности“ в международните отношения. Изказването на президента Тръмп, че няма да се откаже от доставката на оръжие, защото тя носи на страната 110 милиарда долара, натежава в полза на често звучащите обвинения, че темата за ценностите служи преди всичко като инструмент, а не като принципна основа на външната политика на САЩ. Отказът за участие в инвестиционната конференция в Риад е коренно различен като интензитет и обхват на реакцията в сравнение с други подобни случаи, най-пресните от тях – отравянето на Скрипал в Англия и убийството на по-големия брат на корейския лидер Ким Чен-ун на летището в Куала Лумпур (което бе бързо забравено в името на срещата Тръмп – Ким в Сингапур). В този контекст отсъствието на самото понятие „санкции“ в речника на водещи политици е достатъчно показателно – особено като се имат предвид зловещите подробности за убийството на Хашоги и обстоятелството, че то се извършва в дипломатическо представителство на Саудитска Арабия на територията на чужда държава.
Ако трябва да се направи класация на недемократичните режими в Близкия изток, сирийският президент Асад ще срещне сериозни затруднения да се добере до челното място. Със своето шариатско законодателство, доскорошното пълно отсъствие на изборен процес и демократични институции, ограничените права на жените и т.н. саудитската династия има сериозна преднина в подобно съревнование. Въпреки това страната остава основен стратегически партньор на САЩ в региона, като демокрацията, правата на човека, свободата на словото практически отсъстват от двустранния диалог за сметка на ролята на кралството в конфронтацията с Иран, поддържането на балансите на световните петролни пазари, милиардните оръжейни поръчки. Твърде рядко в публичното пространство се напомня и за преобладаващото участие на саудитски граждани в атентатите срещу Световния търговски център (впрочем едва в началото на тази година семействата на загиналите американски граждани получиха възможност да повдигнат съдебни претенции към Саудитска Арабия по този въпрос), финансирането на радикални ислямистки групировки, разгрома на т.нар. „арабска пролет“ в съседен Бахрейн, не по-малко кървавата от тази в Сирия гражданска война в Йемен с активното участие на Саудитска Арабия.
Всичко това поставя не само и не толкова въпроса за политическите реалности в близкоизточното кралство, а за политическата достоверност на посланията в нашия, евроатлантическия свят. Респективно за доверието между управляващи и общество. Неслучайно най-сериозните политически трусове в Европа, резкият ръст на крайнодесните и ксенофобски настроения и вътрешните разломи в европейските общества са пряк резултат от опита ни за износ на демокрация в Близкия изток – който ни се върна като бумеранг под формата на внос на радикализъм и международен тероризъм. Като всичко това допълнително изкриви разбиранията ни за общочовешките ценности: защото бежанците се превърнаха в цифри, загиналите – в статистика, а мигрантът-човек почти изчезна от медийното пространство (особено в Източна Европа).
В международен план това очертава друга негативна тенденция: ерозия на международните институции и пренебрежение към международното право – което бе изведено като основен проблем от генералния секретар на Организацията на обединените нации Антонио Гутериш на последната сесия на Общото събрание на ООН. Защото дори и такъв изключително хуманен по своя замисъл принцип като „отговорността за защита“, приет през 2005 г. след милионите етнически жертви в Руанда и масовите убийства в Сребреница, позволяващ и изискващ намесата на международната общност в случаи на геноцид спрямо цивилното население, постепенно се превърна в удобен мотив за интервенция. Пропускайки основното изискване – че всяка подобна намеса трябва да се осъществява със санкцията на Съвета за сигурност на ООН.
Най-показателното е, че никой от водещите международни анализатори не очаква „Случаят Хашоги“ да доведе до сериозно и дългосрочно влошаване на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия. С други думи, независимо от постоянното извеждане на преден план на подкрепата за демокрацията и правата на човека в света, очевидно съществува пълна яснота за мястото и ролята на ценностите в съвременната международна политика – като красива фасада на геополитическите интереси.
Текстът е публикуван в брой 43 /2018 г. на списание "Икономист" от 26 октомври, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
