Ще се върнат ли българите от чужбина

Текстът е публикуван в бр. 31 на сп. Business Global.

Автор: Васил Велев*

Ще се завърнат ли в България нашите сънародници, които живеят и работят в чужбина, и кога ще стане това? Към тези въпроси бихме могли да добавим още – кои биха се върнали и защо? По какви причини някои ще предпочетат да останат зад граница? 

При липсата на точни статистически данни е трудно да се правят сериозни прогнози. Всеки опит за разсъждения по темата е свързан по-скоро с предположения и хипотези, основани на личен опит, контакти, разговори с роднини и познати в чужбина, случайни срещи по самолети и аерогари, впечатления от постове в социалните мрежи и т.н. Те не могат да имат претенции за всеобхватност, а оттам и основа за анализ. И все пак има обективни фактори, които засягат мнозинството българи в чужбина и техните бъдещи планове.

Нека първо си отговорим на въпроса: какви са нашите сънародници извън границите на България? Отговорът е лесен – всякакви. Достатъчно е да вземете полет от която и да е голяма европейска столица за София. В самолета ще има, разбира се, и туристи, посетили Германия, Великобритания или Франция за кратко време, на гости на роднини и приятели или просто да видят Лувъра, Британския музей или да пазаруват в магазините на Париж и Лондон в зависимост от интересите и финансовите възможности. Голямата част от пътниците обаче са приходящи. Те работят в чужбина и се прибират в родината за отпуската или ваканцията на децата. Затова и потокът се засилва, когато малките не са на училище, а самолетните билети съответно поскъпват. В тези самолети ще видите наистина най-различни хора – млади и не толкова млади, образовани и необразовани, светли и по-мургави, добре облечени и такива с раздърпани анцузи. Какво точно правят те в чуждите страни, където често не знаят добре езика и в още повече случаи не познават културата и традициите на съответната страна. Може да се опитаме да профилираме българите зад граница, да ги разделим в няколко групи и да видим кои от тях е най-вероятно в близко или по-далечно бъдеще да се завърнат по родните си места, и каква би била икономическата полза от това.

Успели, които си остават на Запад

Първата група, която е сравнително малка, е на така наречените успели българи. Не става дума за субективно усещане, а за обективни показатели. Това са хора, които работят в банки или други финансови институции, лекари с доказана практика, учени и изследователи, прависти в големи кантори, преподаватели във висши учебни заведения, утвърдени музиканти или други хора на изкуството. Шансът те да се завърнат в България, преди да са приключили кариерата си, е минимален. Причината, струва ми се, е очевидна. В чужбина те имат много по-добри възможности за работа и кариерно развитие. Нещо повече, подобни професионалисти не биха прекарвали и отпуските си в родината, освен ако имат възрастни или болни родители. Те по-скоро биха се насочили към Малдивите, Сейшелите, Барбадос или ски курорти в Австрия и Швейцария, отколкото към Пампорово, Слънчев бряг или другите презастроени морски курорти. Успелите българи, както и всички останали, вероятно изпращат пари на близки в България и това ще продължи и занапред.

С единия крак там, с другия – тук 

Втората група емигранти обикновено са прекарали няколко десетилетия в чужбина, пригодили са се към новия начин на живот, често имат семейства и вече поотраснали деца. Те практикуват най-различни професии и в много случаи са успели да купят жилище, което изплащат или вече да изплатили. Вероятно е значителен процент от тях да се върнат в страната си, когато се пенсионират. Това завръщане едва ли ще е окончателно. Те по-скоро биха живели на две или повече места особено в рамките на Европейския съюз, защото пътуването е сравнително бързо и достъпно. В България те биха се връщали, защото там са спомените им от по-млади години, имат роднини и приятели, харесват природата или по някаква друга, не толкова очевидна причина. В същото време те ще останат с единия крак в чужбина, защото там са децата им, които продължават образованието си или са започнали вече работа. 

Новото поколение сънародници трудно биха се приспособили към българските условия, най-малкото защото невинаги владеят в достатъчна степен български език въпреки неделните училища и разговорите на български у дома. Тези млади българи дори когато имат български лични карти и паспорти, с годините са се откъснали почти напълно от страната на родителите си и се чувстват повече европейци, американци, канадци или други. Географската отдалеченост на приемната държава също е фактор за евентуално завръщане. Тези, които са избрали Австралия, Нова Зеландия или Южна Африка, е по-малко вероятно да си помислят за обратен път. Още веднъж трябва да се направи уговорката, че обобщенията може да са погрешни, а понякога и опасни. Тъй като всичко дотук, освен че е хипотетично, е и твърде общо, ще дам няколко примера с реално съществуващи хора, мои познати в чужбина. 

Сънародник, живял няколко години в САЩ, се завърна в село някъде около Нова Загора. Там гледа лозя и прави вино. Нямам представа как върви производството, но поне засега не изглежда да се е отчаял и не е хукнал обратно зад граница. 

Моя съученичка, омъжена за нидерландец, избра да живее в България. Купиха ферма някъде около Шумен и отглеждат малини и къпини. Имат и коне. При последната ни среща ми каза, че бизнесът не върви и че вероятно ще се преместят обратно в Нидерландия. Не ѝ се говореше на тази тема, но очевидно не беше щастлива. И в двата случая е налице план Б, какъвто не съществуваше при социализма при бягство зад граница. 

В България не е добре да си беден, но и да си по-заможен, пак имаш проблеми, макар и от друг характер. Ако ти липсват политически връзки и протекции, често се появяват хора, които искат да ти пречат и да ти съсипят бизнеса. Чувал съм го от доста хора, така че едва ли става дума за изключение. 

Друг приятел, който засега работи в Лондон, има намерение в бъдеще, като се пенсионира, да се върне близо до Монтана и да прави там храна за домашни любимци. За целта е купил складове на останало в историята социалистическо предприятие. Времевата рамка на тези добри намерения е доста размита. Дали те ще се осъществят, зависи от много фактори, например ще бъде ли конкурентно това производство в България след 10 – 20 години. Кой би се наел с подобни прогнози?

Туристи, търсещи „по-спокойно и по-евтино“

В по-обозримо бъдеще част от познатите ми българи в чужбина, приключили кариерата си или близо до пенсия, ще започнат да прекарват все повече време в България. Някои от тях и сега предпочитат по-пенсионерските курорти и спа центрове в родината. Там те ходят всяка година, срещат се с едни и същи хора, пият една и съща ракия и общо взето си разказват едни и същи истории. Просто има такива, които не обичат изненадите. Може да се определят и като привърженици на традициите. С възрастта тази склонност се задълбочава и в един момент, при наличието на достатъчно средства, те биха се обзавели и с апартамент някъде по Черноморието или пък в Гърция. Сред мотивите им за поне частично завръщане в страната са „по-спокойно и по-евтино“. Въпросът е доколко реални са тези „спокойно“ и „евтино“. Много статистики вече показват, че при сегашната инфлация не е много сигурно къде е по-изгодно да се живее – в България или някъде на Запад. „Спокойното“ също е съмнително особено в малките населени места, където, изглежда, масово се краде, а може да ви се случи и нещо по-лошо. Полицията в много случаи просто отсъства. 

Емигранти гурбетчии

Съществува и трета група задгранични българи. Обикновено те не са правили планове за постоянно заселване в чужбина. Тяхната цел е да работят, пестят и след време да се върнат в страната си. С припечеленото могат да си купят ново жилище, да ремонтират наследствен имот и да се радват на по-висок жизнен стандарт в позната обстановка. Биха могли да възродят до някаква степен някои запустели райони и това е положителен резултат. 

В чужбина обаче няма да срещнете тези българи в музеи, галерии и театри. По-скоро бихте ги открили на концерт на Слави Трифонов или някоя попфолк звезда. Там те развяват трибагреници, пеят псевдопатриотични песни и се чувстват родолюбци. Може дори да проронят някоя носталгична сълза. Много от тези сънародници не се чувстват уютно в чуждата страна, не харесват нейните правила, времето, бирата или нещо друго. Те се събират със земляци, ядат луканки и лютеница, пият гроздова и гледат телевизия „Планета“. 

В резултат на това битие са склонни да гласуват за „патриотични“ партии като „Има такъв народ“ и впоследствие „Възраждане“. Много от тях са против еврото, не са доволни от Европейския съюз и НАТО и се възторгват от руското оръжие. Познавах българи, които след дълго ходене по мъките се сдобиха с британски паспорти, а после гласуваха за Брекзит. Казваха ми, че са го направили, за да се спре напливът на проклетите чужденци. Подобно мислене не изглежда особено логично, но е факт. Накратко казано, българите от тази категория може да докарат в страната парични средства, но е малко вероятно да внесат по-висока култура или по-добри обществени нрави.

Онези, на които чужбина не им понася

Има и една категория българи, а предполагам, също кандидат-емигранти от други националности, които не могат да живеят в чужбина. В този случай няма значение какво образование имат, каква работа са си намерили и колко уреден е животът им. От тях просто не става емигрант. Такъв например е познат зъболекар, завършил образованието си в Германия, работил там повече от десет години и в крайна сметка завърнал се в България, така и несвикнал с германския начин на живот. 

Ако се върнем на основния въпрос – колко и кои българи биха се върнали от чужбина, трябва да отбележим, че за да стане този поток по-пълноводен, е необходимо доста неща в България да се променят. Ниски данъци, сравнително по-евтин живот и бърз интернет не са достатъчни. Необходими са качествени инфраструктура, обществен транспорт, здравеопазване, правосъдие, образование, както и по-високо ниво на сигурност и възможности за реализация. По всички тези показатели България е по-скоро изоставаща. Сегашните нива на корупция също са отблъскващи, както и липсата на напълно нормални условия за бизнес. Ако твърдим обратното, означава, че отново се самозаблуждаваме, а от това няма никаква полза.

*Васил Велев е журналист, работил повече от 30 години в Българското национално радио и в Би Би Си – Лондон. Завършил е английска филология в София. Започва като репортер в програма „Хоризонт“ на БНР, а по-късно е водещ на информационни предавания. В началото на 1990-те заминава за Великобритания, където е част от българската редакция на Би Би Си до закриването ѝ. Продължава работа в новинарския център на същата корпорация. Живял е в Малайзия, Филипините и Тайланд. Сега, вече пенсионер, разделя времето си между Обединеното кралство и България.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!