Текстът е публикуван в бр. 3 (31) на сп. Business GlobalИво Иванов е писател, журналист и създател на свой собствен есеистичен стил, който читателите му наричат спортен екзистенциализъм. Автор е на три бестселъра, както и на стотици публикации, репортажи и материали в многобройни ежедневници, списания и емисии. Повече от 30 години той разказва реални, пречупени през неговия поглед истории, които карат читателите му да мислят, да вярват, да се борят и да мечтаят. Стилът му не подлежи на категоризация и излиза извън оковите на стандартната журналистика не само в български, но и в световен мащаб. В неговите ръце спортът е претекст – възможност да бъдат потърсени отговорите на въпросите, които вълнуват всеки мислещ човек: какъв е смисълът на живота? На смъртта? На приятелството? На стремежите и амбициите ни? Какво точно е нашето място във Вселената? В Съединените щати, където живее, Иво е директор по маркетинг, мултимедиен специалист, подкастър и треньор по баскетбол и футбол.Иво ИвановДНЕС СМЕ ЗАЕДНО, за да отправим поглед към бъдещето, но единственият начин да го направим е първо да се огледаме и направим равносметка на това, което се случва в момента – преди утрешния ден. В последните години като че ли имахме прекалено много поводи за песимизъм и дори отчаяние: целият свят бе раздиран от противоречия, конфликти, поляризация, инфлация, безработица, пандемии, климатични катаклизми, дезинформация, корупция, авторитарни режими и дори жестока война в задния двор на Европа.
Нима наистина непосредственото ни бъдеще е обречено на регресия? Действително ли е време да разлепим навсякъде по света некролога на демокрацията, прогреса и надеждата?
Аз имам, разбира се, моето лично мнение, но то не идва от нищото и се е формирало донякъде благодарение на едно от любимите ми места. Нека прескочим там за няколко минути...
НАМИРАМЕ СЕ в най-обикновен квартален бар – тук, в едно красиво студентско градче в центъра на Съединените щати. Отбивам се на това място поне два-три пъти на седмица не само за да изпия чаша студена бира, но и за да разменя по няколко думи с колоритните клиенти на бара, сред които има професори, механици, музиканти, студенти, бирени философи и работници.
Барманката Дженифър е любимка на всички не само заради великолепните си коктейли, но и заради отношението ѝ към хората и начина, по който се вслушва в проблемите им.
Мислите, които четете в момента, ca повлияни от дълги разговори за настоящето и бъдещето, които съм провеждал с много хора тук, в този скромен бар през последните години. Това място ми даде органичен достъп до изненадващо обширна извадка от обществото. Даде ми достъп до мечтите, проблемите и мненията на обикновения човек. И ми помогна да получа широкомащабен поглед върху днешния ден – този преди утрешния, зa да си дам сметка, че това, което се случва в момента, не трябва да ни обезверява.
Нека наистина хвърлим поглед назад: В началото на двайсети век продължителността на живота е била 46 години, само двама от всеки десет човека са можели да четат и пишат, умирали сме от гнойна ангина, работили сме 12 часа на ден и сме пътували два месеца през Атлантическия океан. Бедността, войните, фанатизмът, гладът и страданието са били ежедневие за цялото човечество.
Сегашният ни песимизъм е донякъде продукт на естеството на информационната индустрия. Повечето новини са целенасочено сензационни и негативни, тъй като се състезават за вниманието ни. В интернет тази надпревара често е токсична, алгоритмична и дерегулирана. Истина е, че нашата епоха страда от някои болести, но човечеството никога не е разполaгало с толкова много противоотрови за тях.
СТРЕМЕЖЪТ към звездите, разбирателството, въображението, научно-техническият прогрес, алтернативните източници на енергия, желанието за хармонично съжителство ще надделеят над затихващите крясъци на нашето мрачно минало. Аз вярвам, че ще се научим да използваме тези безценни антидоти и ще поемем в правилна посока.
Самият факт, че в момента сме заедно от двете страни на тази страница и се вглеждаме в проблемите на миналото, за да открием тяхното решение в бъдещето, е многозначителен.
Да, така е – имаме поводи за притеснение. Населението на Земята е осем милиарда човека. Ресурсите ни намаляват. Въглеродният ни отпечатък расте и т.н., и т.н.
Но прогресът ни също е експоненциален. Дори зашеметяващ. Скокът на човечетвото само в последните три десетилетия е изумителен и ето че днес сме на прага на няколко технологични революции.
– Преди два месеца националната лаборатория Лорънс Ливърмор постигна термоядрен синтез, извличайки повече енергия, отколкото беше вложена. Това е процес, който копира реакциите във вътрешността на Слънцето и ще ни помогне да произвеждаме неизчерпаема и чиста енергия. Новинарските емисии почти не отбелязаха постижението, но то без съмнение ще влезе в учебниците и ще промени завинаги порочния обмен на енергия, който разрушава нашата атмосфера в момента.
– Пандемията ускори драстично производството на нов тип технологии. EмРНК ваксините и генетичните ножици „Криспър“ са вече действителност и ще ни помогнат да разрушаваме конкретни ракови клетки и да третираме неизлечими до този момент заболявания.
– Японски учени откриха бактерията Идеонела Сакаиенсис, която е в състояние да метаболизира пластмаса. Днес те модифицират ензимите на бактерията, за да изчистят океаните ни от замърсяване с микропластмаса.
– Един от най-наболелите проблеми е свързан с пролиферацията на дезинформация в социалните медии. Но обществото като че ли от само себе си започна да лекува своята пристрастеност към фалшиви новини, ехокамери и информационни балони. Вече се появяват програми за обучение по медийна култура и информационна хигиена в гимназиите и университетите. Хората все повече гравитират в посока на достоверни журналистически източници.
– Накрая бих искал да спомена и светкавичния възход на чат-ботовете с изкуствен интелект. В момента, разбира се, целият свят говори за Чат Джи Пи Ти на компанията „Оупън Ей АЙ“.
БЪРЗИНАТА, с която тази технология се пренесе от научната фантастика в прозаичното ежедневие, е зашеметяваща. Тук в САЩ още в първия месец, след като бе активирана, тази минималистична на пръв поглед платформа започна да променя работните и личните навици на американеца. Тъй като е генеративен интелект, Чат Джи Пи Ти създава оригинално съдържание в рамките на диалогов протокол и притежава енциклопедични познания във всяка област.
Ученици и студенти спряха да пишат сами домашните си, а юристи, финансови консултанти, програмисти и дори психиатри започнаха да губят клиентите си. Нещо повече – подобни програми са в състояние да генерират дори оригинална поезия, литературни произведения, живопис и музика. Наскоро чат-ботът на Майкрософт, който също е чедо на компанията „Оупън Ей Ай“, дори демонстрира тревожни признаци на самосъзнание. В същото време големите корпорации се втурнаха да инвестират милиарди долари в тези технологии, за да ги разгърнат и комерсиализират.
Това предизвика поредица от важни въпроси:
– Дали една диалогова кутия не е на крачка от създаването на дистопия?
– Дали не ни очаква някаква алгоритмична демокрация, в която ще бъдем лишени от вземането на важни решения и от свободна воля?
– Дали вече не сме преминали през прословутата сингуларност?
– Дали изкуственият интелект не е напът да преодолее теста на Тюринг?
– Дали цяла армия от висококвалифицирани кадри няма да загуби работата си? Дали последният бастион на човечеството – изкуството, няма да бъде превзет от цифрови творци?
ИСКАМ да ви успокоя и вярвам, че оптимизмът ми е напълно оправдан.
Преди няколко седмици попаднах в заведението, което виждате на снимката (горната снимка, бел.ред.) и в което барманът беше един крайно ефикасен робот. Дайкирито, което поръчах, бе смесено с хирургическа прецизност, при това в перфектни пропорции и идеална температура. Коктейлът наистина бе прекрасен, но цялото преживяване ме лиши от едно от любимите ми неща – разговора с бармана. Знаете какво имам предвид – барманът е предимно терапевт! Понякога говорим за моите проблеми, понякога за неговите, понякога просто за живота.
Което ме връща към Дженифър и нейната скромна кръчма в центъра на Съединените щати. Хората не идват тук заради перфектните коктейли – те идват тук заради нея и най-вече заради това, което я различава от една машина. Тя може да не знае точните пропорции, от които е направено едно идеално дайкири, но знае човешките пропорции на проблемите, от които са направени хората. Имам чувството, че такова място и такъв барман има във всеки град по света.
В литературните произведения, живописта или музиката, създадени от изкуствен интелект, има много симетрия, ювелирно написани изречения, перфектни хармонии, дори златно сечение. Но ако се вгледате много внимателно в тях, ще откриете, че нещо липсва. Нещо почти незабележимо. То е същото това нещо, което липсва в коктейлите на робота барман. Какво е то ли? То е тази божествена и несъвършена асиметрия, наречена човек. Да – той е допуснал много грешки и причинил много страдания през хилядолетията, но като цяло човечеството търси и ще намери правилната посока. Затова вярвам, че бъдещето принадлежи на естествения интелект и това никога няма да се промени. Поздрави и прегръдки от мен и разбира се, от Дженифър! Надявам се да се видим някъде в утрешния ден!
* Това е видеопосланието на Иво Иванов за ПРЕДИ УТРЕШНИЯ ДЕН – НАЧАЛОТО, специалното събитие, което списание BGLOBAL организира в края на февруари.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
