Рекорди и предизвикателства на пазара на труда

Текстът е публикуван в бр. 3 (31) на сп. Business Global.


Петър Ганев, ИПИ                                                                  Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ). Занимава се с публични финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството.



В края на 2022 г. пазарът на труда в България отбелязва рекорди. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда в страната е 154 000, което означава равнище на безработица от 4,7 на сто. На областно ниво най-високата безработица е около 10% (Видин и Монтана), докато в развитите икономически центрове безработицата е на нива от едва 2 – 3%, а в някои случаи и по-ниска (1,6 на сто в София). 

Общият брой на заетите лица достига 3,2 млн. души, а коефициентът на заетост на населението на възраст 15 – 64 г. е 71,5%, което е и най-високата стойност на показателя в новата история на страната. Продължава и увеличаването на заплатите, като в края на 2022 г. се отчита ръст на възнагражденията от порядъка на 16 – 17% на годишна база. 

Това не означава, че пред българската икономика няма предизвикателства. Сегашната рекордно висока инфлация за последните 20 години и забавянето на икономическия растеж в цяла Европа безспорно оказват сериозен натиск върху компаниите и домакинства в страната. Но докато пазарът на труда се представя на ниво, поддържайки висока заетост и сериозен темп на увеличение на заплатите, трудно можем да говорим за дълбока и/или продължителна икономическа криза. В момента отново сме в ситуация, при която не липсата на работни места, а липсата на кадри и квалифициран персонал е основното предизвикателство пред трудовия пазар.

Трудови доходи и водещи сектори

Брутните трудови доходи на наетите лица в България за миналата година достигат 46,4 млрд. лв. От тях 34,7 млрд. лв. са възнагражденията, генерирани в частния сектор, а 11,7 млрд. лв. са тези в обществения. На практика ¾ от доходите от заплати в страната се формират в частната икономика, а останалите – в обществения сектор, който традиционно е доминиран от образованието, здравеопазването и държавното управление. Само през 2022 г. брутните трудови доходи в страната нарастват с близо 4,3 млрд. лв., генерирани предимно от ръста на възнагражденията. 

Трите водещи сектора по отношение на формирания доход от заплата остават без промяна в последните години. На първо място е преработващата промишленост с 8,2 млрд. лв. брутни трудови доходи, разпределени на 460 хил. наети. След това идва търговията с близо 6,8 млрд. лв. брутни трудови доходи на около 370 хил. наети. На трето място са информационните и комуникационните технологии с над 5,9 млрд. лв. брутни трудови доходи, които получават 115 хил. наети. Тези три сектора са тотално доминирани от частния сектор (99% от наетите са в частни компании) и формират 45% от всички доходи от заплати в страната. 

А ако наред с информационните и комуникационните технологии отчетем и други услуги в дигиталната сфера – например в професионалните и административните дейности, то дигиталният сектор в България най-вероятно вече заема втора позиция по формиран трудов доход и потенциално гони първото място на промишлеността. 

Регионални заплати и лидери

Регионалният преглед на заплатите традиционно предизвиква огромен интерес, защото данните на общинско ниво дават много ясна представа за различните икономически центрове в страната и техния профил. През 2021 г. на първо място по размер на възнагражденията отново е община Челопеч със средна брутна месечна заплата в размер на 2930 лв. В случая наличието на голяма добивна компания в сравнително малка община дава сериозно отражение. В топ 10 влизат още общини от района на Средногорието – Пирдоп (2205 лв.) и Панагюрище (1860 лв.), които също приютяват големи предприятия. Макар да отчитаме данните към конкретни общини, според регистрация на компаниите, реално ефектът на големите индустриални предприятия в района се разпростира в цялото Средногорие. 

Община Козлодуй отново е на второ място със средна брутна месечна заплата от 2431 лв. В първите 10 влизат и други енергийни общини – Раднево и Гълъбово, със средна заплата около 2 хил. лв. на месец. През 2021-ва енергетиката отчете много успешна година и формира сериозна част от доходите в конкретни райони на страната. 

Отвъд добивните и енергийните райони най-високи са заплатите в големите икономически центрове и тяхната индустриална периферия. Столичната община е на четвърто място със средна заплата от 2144 лв., а в топ 10 влизат още Елин Пелин и Божурище, както и Девня. Веднага след първите 10 идват и други общини от периферията на София, Варна и Пловдив. 

Трите големи икономически центъра успешно комбинират развитието на дигиталния сектор в големия град с разрастване на индустрията в широката периферия и околните общини. Тези фактори неизбежно водят до повече възможности и съответно положителна миграция и прилив на кадри. Всъщност това отличава вторичните икономически центрове от водещите в страната. Във вторичните центрове дигиталните услуги тепърва навлизат, а индустрията има ограничен регионален ефект, тоест тяхната периферия е сравнително малка. Резултатът е силно влошена демография, включително отлив на млади и активни хора. Затова отключването на потенциала на градове като Русе и Велико Търново, които имат силно образование, но демографски проблеми, минава през пречупване на миграционните процеси и е едно от големите предизвикателства пред регионалната политика в България. 

Промяната на минималната заплата 

Една от големите новини за пазара на труда в България е наскоро приетият нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, която беше фиксирана на 50% от средната брутна работна заплата в страната. Това правило трябва да влезе в сила от 1 януари 2024 г., като размерът на новата минимална заплата се определя към 1 септември на предходната година, тоест 1 септември 2023 г. 

В момента минималната заплата в страната е 780 лв. Ако се приложи новото правило, минималното възнаграждение би трябвало да бъде 808 лв. През следващата година обаче, ако правилото не бъде отменено и се спази, ще станем свидетели на сериозен ръст в минималната заплата. 

Към момента годишният темп на ръст на средната работна заплата е над 15%, което би означавало от началото на 2024 г. минималната работна заплата да се увеличи на около 930 лв., тоест със 150 лв. повече от сегашното минимално възнаграждение. Това изчисление дори е консервативна оценка, тъй като последните месеци се наблюдава повишаване на темпа на ръст на заплатите и ако това се запази до септември 2023 г., увеличението ще е още по-голямо. При всички случаи, ако формулата не бъде променена, темпът на нарастване на минималната заплата ще е двоен – ако досега тя растеше с по 50, 60 или 70 лв. на година, сега се очаква ръст от над 150 лева. 

Предизвикателствата през 2023-та

Всичко казано дотук ни връща към предизвикателствата пред пазара на труда до края на годината. В края на 2022 г. инфлацията изпревари ръста на възнагражденията, което се случи за пръв път от десетилетия. Пречупването на темпа на поскъпването през последните месеци и сериозният ръст на възнагражденията обаче предполага, че бързо ще се върнем към обичайната картина – ръстът на заплатите да изпреварва нарастването на цените. Забавянето на икономическия растеж обаче може да окаже влияние върху работните места в страната. Всъщност повечето периоди в историята на овладяване на инфлацията минават именно през охлаждане на икономиката и загуба на работни места.

Въпреки политическите и икономическите катаклизми през последните 2 – 3 години, в структурно отношение двигателите на родната икономика остават същите. Модернизацията на индустрията ще продължи, като това означава не толкова нови работни места, колкото влагането на повече капитал и знания в производството, съответно по-висока производителност и по-високи възнаграждения. Сравнително равномерното разпределение на индустрията в страната означава, че този процес ще се усети по цялата регионална карта. Развитието на дигиталния сектор, от друга страна, ще продължи да подкрепя развитието на водещите икономически центрове и потенциално ще даде по-силен импулс на вторичните центрове.


Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!