Текстът е публикуван в бр. 2 (30) на сп. Business GlobalГ-н Арабаджиев, какви са предимствата на Animoto пред конкурентните продукти?Георги Арабаджиев е завършил математика и компютърни науки в Техническия университет – София, и Техническия университет – Дармщат (Германия). През 2017 г. заедно с Георги Георгиев основават „Гига Аутомата“ – компанията, която създава първия български колаборативен робот Animoto.Още от самото начало на нашата компания си поставихме за цел да създадем робот, който да е достъпен за малките и средните предприятия не само като цена, но и като технология. Факт е, че българският малък и среден бизнес не може да отделя сериозни бюджети за автоматизация. Например един робот с параметрите на нашия, производство на чуждестранна фирма, струва €30 000, докато Animoto е €15 000. Така че на първо място възвръщаемостта от инвестициите е много по-добра. Второ, това, че можем много по-бързо да го инсталираме и интегрираме, да обучим клиента, така че самият оператор на машина или на поточна линия да може да работи с робота, е безценно. Предприятията, които вървят по пътя към роботизацията, гледат винаги да имат на разположение специализирани и съответно скъпоплатени кадри, които да могат да програмират и да работят с машините. Затова ние наблягаме на достъпността по всички параграфи – ценови и технически.
Какви са водещите принципи на управление на „Гига Аутомата“?Нашето вярване е, че с по-умно, „хитро“, инженерство може да си спестим нуждите от повече човешки ресурс. Истината е, че ако можеш да направиш нещо с 10 човека, много вероятно е да можеш да го направиш с 5 човека. Просто организацията на процесите трябва да е по-различна.
Според мен всеки дизайн – независимо дали ще е на софтуер, или на хардуер, трябва да бъде направен с мисъл за серийното производство. Това е много важна част от предпоставката за успех.
Важен принцип е мисълта за автоматизация на самите процеси. Всичко, което излиза от нас, е много премислено. Всичко, което сме прототипирали, е било с цел да подготвим следващата стъпка. Платките в първия ни прототип досега са минали през малки редизайн фази, но основата на електрониката, която е била заложена – като топология, дизайн, е същата. Не сме направили нещо с идеята да се провалим и да направим друго, а сме направили нещо с идеята то да работи, да го променим после леко, за да продължим напред. Много често хората са с нагласата да направят прототип, който после да счупят и изхвърлят. Според мен това е погрешно.
Другото важно нещо е да се действа. Съветът ми е, ако някой има работещ прототип на продукт, да не чака „да му дойде времето“, а да действа проактивно. Времето минава и ако днес си създал нещо, което е актуално, утре го губиш, ако не тръгнеш да предприемаш конкретни действия за излизането му на пазара.
Според Вас какво би стимулирало развитието на българска робоиндустрия – повече фирми, които да създават машини и технологии?Екосистемата все още липсва и макар ПАРА да прави много за създаването ѝ, няма достатъчно натрупване. Когато в началото тръгнахме, бяхме сами. Нямаше хора, които дори с част от технологията да са се занимавали в България, за да споделят с нас опит. Сега покрай асоциацията и първия ѝ инкубатор по роботика, а и с втори в процес на организиране, мисля, че започва да се създава такава среда.
Но другата предпоставка е инвестирането. Истината е, че много държави дадоха приоритет на автоматизацията и роботизацията и в момента инвестират сериозно – Китай, Южна Корея, Великобритания. Сигурен съм, че всяко правителство, което мисли за бъдещето, под някаква форма е дало приоритет на инвестиции в роботиката. Не казвам „няма пари, нищо не правете“ – все пак ние със собствени средства сме стигнали до пазарен продукт. Но екосистема плюс финансиране със сигурност би дало тласък на такова развитие.
Как виждате разрастването на „Гига Аутомата“? Необходим ли ви е допълнителен финансов ресурс?Следващата серия на Animoto вече е планирана и смятаме да сглобим 100 машини. Вероятно няма да ги направим наведнъж, а поетапно. Но металните елементи са поръчани и ще пристигнат всеки момент. Засега развитието ни е органично, но сме отворени за някакъв тип инвестиция, защото ще можем да засилим кривата на разрастване. За момента целта ни е да бъдем устойчиви и самостоятелни и да нямаме нужда от външно инвестиране. Смятам, че сме постигнали това. Даже в ковид пандемията не се наложи да използваме помощите, които се даваха на малки и средни предприятия, защото успявахме да вървим напред и да сме устойчиви. Така че целта ни е да сме устойчиви и да продължим да скалираме лека-полека.
Как очаквате да изглежда „Гига Аутомата“ след 5 години?Бих искал да сме лидери в България и на Балканите като доставчик на технологии, а не просто фирма, която инсталира роботи. Ние вярваме, че с нашата лесна технология бихме стигнали до много повече интегратори. Реално всеки ученик, който току-що е завършил, или неспециалист би могъл да инсталира наш робот. Това е целта ни.
Виждам силен достъп на Балканите, стъпване на европейския пазар и вероятно опити да навлезем и на американския.
Пандемията засили ли интереса към вашия продукт?Със сигурност. Това, което наблюдаваме, е, че малките и средните предприятия вече са много по-отворени за такива решения както в контекста на пандемията, така и извън него. В България не го усетихме толкова много, но на Запад много бизнеси трябваше да спрат работа. Самият факт, че ако имаш производство с роботи, при една, не дай боже, евентуална пандемия това е предпоставка да не се скупчват много хора на едно място, само по себе си ти дава възможност да се развиваш и да си вършиш работата.
Кои са вашите експортни пазари и за какви приложения се използва машината?Гледаме да се ограничим върху дестинации около нас. Когато напреднем с версиите на софтуера и като цяло на продажбите, със сигурност ще се разширяваме.
Засега в Сърбия имаме инсталация за мебелната индустрия, в Словения въвеждаме „Анимото“ за клиент от химическата индустрия, който използва машината за пълнене на метални кенове под налягане.
Какви са отзивите от въвеждане в производството на робот като вашия?Навсякъде, където сме правили инсталации, клиентите са много позитивни и виждам, че след като сложат първия робот, мислят как да разширят приложението му.
Оправдани ли са страховете на хората, че машините ще им вземат работата?Не, в никакъв случай. Виждам, че самите оператори много положително приемат промяната. Да си представим едно малко цехче или работно място в голямо производство. Човекът, който довчера е шлайфал с една машина и се е изморявал от теглото ѝ, след като сложим „Анимото“, задачата му вече е да наблюдава работата на робота, да подменя детайла, да смени консуматива. Това е много по-лесно и един човек може да обслужва много машини.
Какви български продукти могат успешно да излизат на световните пазари?Не е свързано толкова с това какви точно да са продуктите, а дали дават добавена стойност. В софтуера имаме доста успешни примери, но искам да покажем, че можем да създаваме и успешни хардуерни продукти. Макар да има успешни примери като продуктите за автоматизация на дома на „Алтерко“ и електрическите велосипеди Econic One, те не са толкова много.
Една от причините за липсата на повече успешни български хардуерни продукти може би е, че фондовете за рисков капитал не са готови да инвестират в такива продукти. Ако им представиш прототип на мобилно приложение или друг софтуер с малко добавена стойност, те веднага го одобряват и рискуват, за да влязат в такава компания. Докато, когато им покажеш хардуерен продукт, на тебе се гледа като на човек, който не знае какво прави. Факт е, че много често това е така, всеки има да учи някакви уроци. Но е факт също, че при софтуера много лесно се скалира – като си намерил клиентската база, ако този месец имаш 100 абонати, другия месец може да са 1000, на третия – 10 000. Докато при хардуера не е така и инвеститорите се притесняват как ще скалираш, имаш ли ясен план, можеш ли да го направиш и как ще преодолееш всички пречки по пътя.
Да не се заблуждаваме, но всички прототипи струват много пари и всеки месец забавяне е скъп – дали ще е под формата на пари, или време. А забавянията са неминуеми, дори опитните хардуерни компании в света също ги изпитват.
Пандемията създаде сериозен проблем с доставката на компоненти за електрониката. Как се отрази при вас и какво направихте, за да избегнете в бъдеще проблеми с веригата на доставка?Дефицитът на чиповете ни засегна, както и всички други. Това беше интересен урок, който надявам се, че дойде навреме. С повече планиране и редизайн успяхме да подменим някои от компонентите, които изчезнаха за дълъг период от време. Това, че сме проектирали сами цялата електроника, платки, компоненти, ни направи по-гъвкави и ни даде възможност да навигираме в среда на дефицит. Факт е, че само половин година преди да дойде пандемията, нямаше недостиг на чипове.
Какво е отношението на клиентите от големите западни пазари към малки компании от България като вашата, които се опитват да налагат собствен продукт?Имам лични наблюдения и горе-долу знам какво да очаквам. Честно, на такива като нас първоначално не се гледа с добро око, докато не се установят на дадения пазар с име и с репутация. А това е най-трудното.
Цяла Западна Европа иска да ѝ се вдигне местен телефон, да говориш на местен език с местните шеги, трябва някой да им влезе под кожата. Знаем това и сме подготвени за такива сценарии, имаме план, но знам какво ще е отношението. За щастие имаме примери и за български компании, които са на световно ниво.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
.jpg)
