Текстът е публикуван в бр. 2 (30) на сп. Business Global.Цветни геометрични форми, навяващи усещане за живот; тайнствена тъмнина с прозиращи светлини; рисунки, графични изображения, красиви акварелни пейзажи и модернистични сюжети, изпълнени с маслени бои… Убеден си, че си в арт салон с аристократична история, от стените те посреща високо изкуство, а в миг сякаш попадаш във фамилна къща с раздърпани от духналия през прозорците вятър, тук-там кът с бюро, нощна лампа, канапе или фотьойл.
Идеята за „одомашняването“ и излизането от традиционния галериен „бял куб“ е на гост-архитектите Кирил Асс и Надя Корбут, поканени от Националната художествена галерия (НХГ) – Двореца, да създадат пространственото оформление на изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ (продължава до 19 март) с куратор Мария Василева.
Спорна за приемане идея, но все пак – на първо място е арт колекциятаДа видим за пръв път у нас събрани на едно място повече от 100 творби на европейския модернист с български корени, е събитие. Голямо събитие. А разходката в седемте зали, в които са подредени работи от различни творчески периоди на Жорж Папазов (1894 – 1972), е и вдъхновяваща, и вълнуваща, и някак отстраняваща ни от хаоса навън. Организаторите дават възможност не просто да разгледате картините, а и да прочетете аранжирани пред кристалните огледала текстове за артиста, да поседнете и разлистите каталога на изложбата в импровизирани кътчета или дори да се потопите в света на Папазов с документален филм за него.
Прекрачваме прага на централната зала на втория етаж на НХГ и леко повдигната жълта завеса ни насочва към първите десетилетия на ХХ век, когато един младеж от малък български град поема към Европа и израства като значима фигура от модерните стилове в изкуството на онази епоха. Живее, попива от образци на свои предшественици и твори в Прага, Виена, Мюнхен, Берлин и Париж, за да се превърне в един от тримата големи български артисти с международен престиж, редом с Жул Паскин и Кристо.
От Ямбол до ПарижГеорги (Жорж) Папазов е роден на 2 февруари 1894 г. в типично патриархално семейство в Ямбол. Различен от братята си, той често нарушава консервативните правила на дома, сам твърди, че като момче е „едновременно и саможив, и свенлив, и див, с буйна кръв и необуздан характер“. Затова не е учудващо, че през 1912-а, още преди да завърши гимназия, се записва като доброволец в Балканската война. Година по-късно, усетил мечтателността и липсата на какъвто и да е интерес към търговията, с която се издържа фамилията, баща му го изпраща в Прага с надеждата той да се изучи и прослави като парков инженер. Младежът така и не се увлича от това, а честите му обиколки из музеите засилват интереса му към изобразителното изкуство. Именно там, по собствените му спомени, за пръв път се докосва до бои, но истинското вдъхновение да ги превърне в изображения идва именно след съзерцаването на шедьоври в градските арт пространства – от този период са реалистичните му пейзажи с акварел, които виждаме в изложбата в Двореца. Оттогава е и любовта му към музиката и танца, която също намира превъплъщения в негови творби.
През 1918-а, вече на 24, той заживява в Мюнхен, Германия, където посещава школата на Ханс Хофман (1880 – 1866), определяна като първо училище за модерно изкуство въобще. По-късно последователно се задържа във Виена и Берлин. Именно там, където се събират немският експресионизъм, руският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът, се оформя и стилът на живописеца Жорж Папазов. Воден от неудържимата страст да рисува, той добива още по-голяма увереност, когато през 1923 г. неговата експресионистична картина „Коне“ е приета в престижната годишна художествена изложба Grosse Berliner Kunstausstellung и откупена от колекционер. За съжаление, няма запазена репродукция от нея, но според изкуствоведката Мария Василева самият факт, че е откупена, е сериозна стъпка в развитието на художника.
Търсещият му дух го отвежда още по̀ на запад и през 1924 г. той вече е в Париж, където вдъхновението и вдъхновителите са навсякъде. Веднага е забелязан от галерия „Вавен – Распай“, още един ключов момент в неговата биография. Именно нейният собственик, швейцарският поет и писател Макс Берже, купува първите творби на талантливия българин. И не само – с подкрепата на галерията той е на шестмесечна творческа командировка в Санари, Приморските Алпи. Там, както сам си спомня, „се родиха първите ми „абстрактни“ картини и рисунки, в които търсех да изразя живите сили на морето“ (трайна тема за артиста, по която с различни техники и стилове работи чак до 60-те години и която откриваме в серията „Къпещи се“ от изложбата в Двореца).
Подобно покровителство няма как да не повлияе на самочувствието на артиста, който скоро след това е представен и в Салона на независимите (Salon de Indépendants). Възходът му е забележителен – през 1926 г. участва в първата изложба на сюрреалистите в компанията на творци като Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Пабло Пикасо; паралелно негови творби са в общата експозиция „Танцът като изкуство“ заедно с Жорж Брак, Андре Дерен и Раул Дюфи, но и в Салона на модерното изкуство в Бруклин, САЩ. Отказва обаче да подпише Манифеста на сюрреализма, въпреки че поканата е от самия Андре Бретон и групата поети около него. Папазов просто не желае да се обвързва с която и да е школа и разгневен, дори ги нарича „секта“. Според изкуствоведите той „не приема ролята на видимата реалност и изгражда нов свят в картините си, като отхвърля изцяло дотогавашния художествен опит“, предизвиквайки шок сред европейския елит. Заради приноса му към изкуството на дадаизма и сюрреализма специалистите го причисляват към т.нар. Парижка школа, но именитият експресионист Оскар Кокошка твърди, че „изкуството на Жорж Папазов се приема като самостоятелна клонка в съвременната живопис“.
И още вдъхновенияПонякога Жорж Папазов използва пясък в картините си, създава и фротажи (техника, при която върху хартия или кожа се създават изображения след третиране на грапави повърхности, поставени на гърба). За първооткривател на фротажа се посочва Макс Ернст през 1925-а, но българинът не се ограничава само с изтъркването на листа, а добавя и различни линии. Подобни творби излага през 1927-а в парижката Galerie de Seine. Изкуствоведите намират логична връзка между фротажните рисунки и представената тук серия картини с декоративен характер (напр. „Клетка за птици“, 1925 – 1926) – нещо различно и независимо от другите му търсения.
Към края на 20-те години откриваме и друга изненада в творчеството на Папазов. Рисува странни, дошли сякаш от съновидения фигури, които сам нарича „сюрреалистични“. Именно тогава е началото на емблематичната за художника серия „Осветители“ (Éclaireurs), вдъхновена от спомените му за войната и за войниците, бродещи в мрака, осветявайки с фенери фронтовата линия. Организаторите ненапразно използват това наименование и за мото на изложбата в Двореца с идеята, че като стил тези картини са „оригинален принос, в който могат да се открият следи от кубизма, футуризма и сюрреализма“.
През 30-те години обаче геометричните форми при него придобиват самостоятелност, без връзка с конкретен сюжет. Това е изключително активен творчески период за Папазов. Именно тогава той е вдъхновен от далеч по-суровия, но величествен пейзаж на Югозападна Франция и създава известните си пейзажи от областта Дордон (също представени в изложбата). А от посещението му в пещерата Ласко и срещата с древните скални изображения се раждат картини, които според специалистите съчетават всичките му открития до този момент. Композициите на пръв поглед създават усещане за скалисти зъбери, но и напомнят човешки тела, навяват мистичност, а добавените клонки правят загадката още по-впечатляваща (напр. „Пейзаж от Дордон II“, 1931).
Как е изглеждал Жорж Папазов? Отговорът е в масления „Портрет на Папазов“, рисуван от Андре Дерен през 1941 г. Двамата са близки приятели и разбира се, българинът връща жеста с картини, посветени на Дерен. В съседство е впечатляващият портрет на майката на Папазов. Погледа приковават също фигуративно-абстрактните серии „Циркови кучета“, „Гладиатори“ и вече споменатата „Къпещи се“, по които той работи през 50-те и 60-те години. А едно от най-интересните платна е версията на картината „Спяща циганка“ на Анри Русо от 1897-а, която Папазов рисува половин век по-късно – непоказвана досега творба, която Папазов пази в дома си чак до своята смърт.
Макар вече популярен в Европа (вкл. с изложби в Стокхолм, Загреб и отново в Прага, откъдето започва дългият му път в света на светлините и сенките), художникът нито за миг не прекъсва връзката си с България – познати цветове и стилизирани елементи от фолклорната ни традиция откриваме в „Престилка“ (1927), „Пожар“ (1925 – 1926), „Българската сила“ (1928). Папазов води дълга кореспонденция с приятели тук, сред които поетесата Елисавета Багряна и писателят Светослав Минков, и др. Сам търси контакт с родината си, връща се и организира четири свои изложби през 1919, 1928, 1934 и 1938 г., изнася и лекции по модерно изкуство, обикаля манастири…
Жорж Папазов си отива от този свят през 1972 г. в любимия си Ванс, Южна Франция. За съжаление, не оставя преки наследници – единствената му дъщеря Мириам от брака му с Беатриче Палазова умира, без да го дари с внуци. По волята му негови близки хора разпръсват праха му над водите на Средиземно море.
Експозицията„Изкуството ми не е ребус или проблем сам за себе си. То е израз на моите вътрешни сили, на моето въображение, форма на моето вдъхновение и съдба. В действителност аз бях и си оставам независим художник“, пише Жорж Папазов в книгата си „Постъпките на художника“ (1971). Това откровение като че ли казва всичко и обгръща в артистичен ореол повече от 100-те изложени в Двореца негови творби. Те идват от различни колекции – от НХГ и Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, от Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, и от корпоративната сбирка на Universal Investment Advisory SA, Женева.
Изложбата е резултат от дългогодишната съвместна работа на куратора Мария Василева и банкера филантроп Георги Василев, който живее в Швейцария. Повече от две десетилетия той колекционира картини на Папазов, а идеята за изложбата се ражда преди около десет години в разговор с Мария Василева, която проучва творчеството му.
„Експозицията е уникална, защото поставя културния живот на София на картата на международния културен обмен – казва Георги Василев. – Другото, което виждам и лично ми е много близко, е Завръщането.
Завръщането не на Блудния син, а на един кръг от хора, които са тръгнали от България, постигнали са нещо, имат успехи на международната сцена и по някакъв начин пъпната връв, която непрекъснато ги тегли към родината, ги връща обратно. За да споделят това, което са постигнали, и да приобщят България към останалата част на света. Това е едно духовно завръщане. Името на Папазов не е забравено по света. Голяма част от картините, които съм събрал, са закупени от най-големите световни аукционни къщи. И много ще се радвам да се оцени колко много усилия от колко много хора са положени, за да стане тази изложба реалност. И да се получи връзката между българите, духовно свързани с България, и българите, живеещи тук“…
Излизам от Двореца и се замислям за интересно съвпадение – най-значимото културно събитие за 2022 г. бе изложбата „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ на Софийската градска художествена галерия (според годишната класация на читателите на „Площад Славейков“), а началото на 2023-та е белязано от друга удивителна експозиция – „Жорж Папазов – Осветителят“ в НХГ, посветена на 50-годишнината от неговата кончина. Дали в края на годината тя ще попадне в класацията на най-значимите културни събития, или идеята за „одомашненост“ при експонирането на творбите ще се окаже препъникамък, предстои да узнаем. Но да се докоснеш до духа на момчето от Ямбол, превърнало се в име от европейския модернизъм – това е лично преживяване.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
