Текстът е публикуван в бр. 30 на сп. Business Global. Автор: Любомир АламановНационален идеал. Национален интерес. Българската мечта. Обща идея. Стремеж. Посока. Чували сме много пъти тези понятия. Но май в момента са празни. Лишени от съдържание и смисъл.
Защо сме зациклили? Защо имаме усещане за загубено време? Къде отидоха годините? Какво се случва в обществото? Може ли да се намери изход, решение, или ще продължаваме така?
В дефинирането на обединяващ „български национален идеал“ има много участници, но три са основните субекти –
управляващи,
масовата публика
и мечтата на хората
за тяхното бъдеще
И това важи май не само за нас, а за всяко общество. Релацията между тези три субекта се променя динамично през вековете и държавите и дава рамките на формиране на националните идеали.
Исторически трите субекта са се развивали в различни посоки, но непрекъснато в тясна връзка. Общата тенденция е управляващите да се държат все по-малко авторитарно и да са най-подготвените представители на обществото, хората да получават все повече права, за да контролират управляващите, а мечтите да покриват разбиранията за добруване на цялото общество, а не само на шепа избраници.
Хиляди примери могат да се дават:
– Всички знаем историята как Александър Македонски е завладял огромни територии, но това надали е подобрило живота на обикновените хора извън кръга от приятелите му. Нито е било устойчиво решение за бъдещето им. Личните ползи за сметка на живота на хората.
– От друга страна, Конрад Аденауер предлага решение за съюз на европейските държави и затваряне на раните от световните войни, което коренно е подобрило живота на хората и е дало траен мир в Европа, непознат от векове. Обществените ползи над личното облагодетелстване.
На практика това, което днес наричаме „западна цивилизация“, или „евроатлантически свят“, или „либерална демокрация“, представлява крайна за днешното време фаза в развитието на горните субекти: хората избират и контролират управниците, които би трябвало да са сред най-подготвените за тази функция, а те от своя страна формулират „идеали“, които да развиват обществото в максимална степен. Като част от тази система са независимите институции, добре функционираща администрация, непрекъснат контрол над политиците, равенство пред закона и правилата и още много. Сложна система, гарантираща запазването на правата и интересите на хората и предназначена за контрол над управляващите, за да не забравят какви са им основните задължения.
„Западната демокрация“ не е възникнала отведнъж, с един акт или едно решение. Приема се, че една от първите стъпки по този дълъг път е подписването на Магна Харта преди повече от 800 години. И оттогава процесът не е спирал. Може да се споменат Декларацията за независимост, Френската революция, Просвещението, Ренесансът, борбата против робството, борбата за избирателни права и много други. Дълъг, лъкатушещ процес, с много целенасочени усилия, много успехи и провали по пътя. В резултат много от западните общества са успели да изградят сериозен
„демократичен рефлекс“т.е. сбора от качества, които позволяват на едно общество да се съпротивлява срещу прототирани, срещу политически измамници, срещу насилници, насаждащи омраза.
Факт е, че понякога и опитните западни общества с добре развит „демократичен рефлекс“ успяват да бъдат заблудени и да вземат погрешни решения. Хитлер е избран с „демократични избори“, а след това провежда няколко „референдума“, които да оправдаят първите му завоевателни действия. Англичаните сами гласуват за Брекзит, но вече горчиво съжаляват за решението си. Изборът на Доналд Тръмп доведе до огромно разделение в американското общество, като възпали привърженици на конспиративни теории и антинаучни среди.
Както се вижда, това са класически примери на управляващи, които целенасочено заблуждават своите избиратели, използват методите на тежка пропаганда и политическа измама. С подобни инструменти се прокарват концепции, които биха служили изцяло и единствено в полза на самите управници, но не и на хората. Дефиницията на подобен вид извратена демокрация е охлокрация и е позната от Аристотел насам. Описаните по-горе лидери са лъгали своя собствен народ, подмамвали са го, възползвали са се от желанието на хората за по-добър живот.
За съжаление, ние малко сме изостанали по отношение на развиване на „демократичните рефлекси“. Стотици години тотален застой, последвани от кошмарите в края на XIX и първата половина на XX век, приключващи с избиване на цялата интелигенция от Народния съд и още 45 години комунистически режим, включващ огромна по мащабите си проруска пропаганда. Не е чудно защо масовата публика не само няма „демократични рефлекси“, но и понякога е доста объркана в представата си какво е добре за България, за самите хора и за бъдещето ни като общество.
Малкото светли моменти в този исторически период дават много ясна картина какво искат хората и
как водачите дефинират националния ни интересБългарските възрожденци (истинските, а не крадците на това име), имащи възможността да пътуват по света, да четат книги и вестници, да се запознават с развитието на народите, почти единодушно смятат, че мястото на България е в Европа, в западния свят, в света на науката, изкуствата, културата, свободата и развитието. И че трябва да се държи далеч от източните империи, тиранични и феодални, които нямат никакво желание да се променят или даже поне да излязат от Средновековието. Още тогава се формулира националният интерес да сме част от западната цивилизация. Предимно от интелигенцията, а малко по-късно от населението.
След падането на комунистическия режим стана видна огромната разлика между Изтока и Запада. Демокрацията, построена на основата на личната свобода и инициатива, спазване на закона и правилата, добре работещи институции, предназначени да служат на хората, се оказа много по-напред в развитието си, във възможностите за последващо развитие, в свободата всеки човек сам да си определя начина на живот, от източната феодална диктаторска империя. Това дава много ясна посока на страната и мечтата да бъдем част от Европа, за да живеем като европейците, става отново национален интерес №1. Затова и през 1989 г. всички се обединихме около идеята за свобода и отхвърляне на комунистическия режим. Макар и по различни начини, а и с различни настроения и очаквания, като цяло всички искахме промяна. И това се случи, може би не по начина или със скоростта, които някои очакваха.
След 1997 г. всички се обединихме около идеята, че все повече ставаме нормална държава и искаме да се присъединим към нормалния свят. Да можем да пътуваме, да имаме нормална икономика, да заемем достойното си място като реална част от обединена Европа. Мечтаехме да бъдем приети в НАТО, да бъдем в Европейския съюз, изобщо да скъсаме с изостаналия свят на съветска диктатура, в който „Джони Уокър“ и тоблеронът бяха основен символ на успеха.
Цялото това развитие водеше до постепенно приобщаване към европейското семейство и изграждане на отношение към ценностите на западната демокрация. За съжаление, след приемането ни в ЕС политическата сцена беше превзета от
политици, които имаха друг дневен редЗа тях бе изключително важно усвояването на еврофондовете, а не развитието на обществото. За да постигнат това, тези политици използваха тотална пропаганда, превземане на медиите, лъжи и манипулации. За 15 години никаква реформа не беше извършена, нищо не помръдна напред, всяка конструктивна идея беше удавена в лъжи, липса на отговорност и истерична партийна пропаганда.
И толкова. Изчезна нуждата хората да се стремят към цел, малко по-голяма от всекидневните (като строеж на магистрали например). Никакъв стремеж, никаква обединяваща идея, никаква идея към какво бъдеще да се стремим. С изключение на някои кратки и спорадични идеи от отделни политици или партии, които се опитват да предложат концепция за следващите десетилетия, такъв разговор липсва. Липсват даже предложения. Усвояването на еврофондовете се превърна в основен политически рефрен, а спирането на едно или друго плащане беше превърнато в символ на политически провал.
Не е чудно, че на този фон изпълзяха и наричащите се „патриоти“. Техен похват е типичният краен популизъм, който предлага изключително прости решения и на най-сложните проблеми, както и истерична пропаганда, която да оправдае невъзможността тези решения да се реализират. Често наративът е свързан с омраза към големи групи хора, даже цели народи.
Виждайки как активират най-крайните слоеве на населението, всички тези политици атакуваха самата основа на ориентацията ни като държава. А именно цивилизационният избор да сме част от обединена демократична Европа, който вече сме направили. И то атакувайки самите демократични ценности, проповядвайки идеология, неясно защо наречена „традиционни ценности“. Първоначално топенето в ледена вода, назадничави ритуали с предимно криминална насоченост или представянето на туристически измислици като стари обичаи се приемаше от обществото като нелепи смешки. Но истеричните крясъци на маршируващи в черно следовници, неспирната пропаганда от медиите, както и обидите срещу всеки, който се осмеляваше да каже, че цялата тази тенденция е ужасна, създаваха впечатление за масовост на процеса.
Тъжна роля изигра фактът, че подобни кампании се водеха на ниво вицепремиер, министри, лидери на политически сили, което им даваше още по-голяма достоверност. А желанието за усвояване на все повече еврофондове караше много политици да си затварят очите пред тенденцията на
настъпващ грозен национализъмкойто изтриваше години развитие на обществото.
Темата дали това рязко залитане в антиевропейска посока е пряко субсидиранo от кремълския диктатор, е дълга. Въпреки че няма преки доказателства, много съвпадения правят впечатление. И по време, и по тематики, и по използвани изразни средства. Вълните на яростни антиевропейски комуникационни кампании следваха една след друга и унищожаваха разума, чувствата, отношенията, даже вярата в науката и нейния принос за развитието на цивилизацията.
А хората много ясно заявяват какво искат. Макар и тихо, макар и без медийно отразяване, хората демонстрират много ясно. От 2 милиона българи, емигрирали извън България, над 99,99 % са в държави от западния свят. Разбираемо, никой не иска да емигрира в тоталитарна феодална империя, където може да изчезне безследно и никой няма да може да го спаси.
Но това не пречи на група политици да се възползват от страховете на хората, от тяхната уязвимост, от трудността им да се справят с живота, от десетилетията пропаганда и измислици, от тежкото бреме всеки да поеме отговорност за решенията и грешките си, и искат с манипулации да им внушат несигурност, за да получат гласовете им на изборите и да управляват.
Въвличането на обществото в каскади от конспиративни теории, било то за норвежки влакове, които ще крадат децата ни, или за чипове в животоспасяващи ваксини, създава най-големите разделителни линии. И тези политици знаят това. Но целенасочено продължават, за да имат контрол над хората, да не им дават да са свободни, да не им дават да се развиват. Защото, ако хората повярват в себе си и искат да се развиват, те ще избягат. Или ще изхвърлят политическата класа.
Нямаме национален идеал, нямаме истински мечти, нямаме шансове за развитие. Защото част от политическата класа води комуникационна война срещу собствения си народ.
Ако все пак трябва да се завърши позитивно, има един основен показател, който дава ориентир на всички, загубили посока в тежката комуникационна мъгла на обществения и политическия живот. И това е къде искат да учат и живеят децата. Човек само това трябва да види, за да разбере истината. И може би да си признае, че е сбъркал. Защото няма как да продължим напред, ако не си признаем грешките, не изгоним вредните политици и не дадем път на следващите поколения. Децата са нашето бъдеще.
Децата са нашият най-ценен национален идеал.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
