Дигитализираме напълно разпределението на ел. енергията

Текстът е публикуван в бр. 1 (29) на сп. Business Global.
 
Карел Крал е роден в Чехия през 1974 г. Завършил е икономически науки в университета в Пилзен. Близо 25 години работи в сферата на финансовите консултации, телекомуникациите, информационните технологии и енергетиката. От 2009 г. е част от управленския екип на „ЧЕЗ Груп“, като от януари 2013 г. е главен финансов директор на „ЧЕЗ Груп“ в Румъния. От 2015 г. е регионален мениджър на ЧЕЗ за България. След сключване на сделката с „Еврохолд“ от 27 юли 2021 г. е назначен за главен изпълнителен директор на групата „ЧЕЗ България“, преименувана на „Електрохолд“ през май 2022 г.

Каква беше 2022 г. за „Електрохолд“, финансово и оперативно, с какво Ви изненада най-много, г-н Крал? Кои бяха най-големите предизвикателства?

Както за всички, така и за нас 2022-ра беше година, пълна с изненади и предизвикателства. Всички очаквахме края на пандемията и нещата да се върнат към „нормалното“, но в края на февруари всичко се промени коренно. Пазарните цени на енергията се повишиха драстично, което се отрази на цените на стоките и услугите и на ръста на инфлацията. Целият пазар се промени.

Най-голямото предизвикателство за нас беше да осигурим достатъчно оборотен капитал, защото средствата, необходими за закупуване на енергия за нашите клиенти, се увеличиха няколко пъти – не с проценти, а в пъти. Ние купуваме и плащаме за енергията на борсата всеки ден, а падежът на сметките на нашите клиенти е веднъж, максимум два пъти месечно, тоест ние винаги предплащаме. При цена от 120 лв. за мегаватчас, каквато беше преди година и половина – две, парите са едни, а при цени от 600, 800, 900 лв., на каквито станахме свидетели през 2022-ра, трябва да имате 7 – 8 пъти повече оборотни средства.

От тази гледна точка годината беше много сложна, но благодарение на това, че сме част от голяма финансова група („Еврохолд“, бел.ред.), осигурихме достатъчно средства. И дори успяхме да увеличим портфолиото на клиентите си, привличайки ги от други пазарни участници с по-ограничени финансови възможности.

Промените на пазара, флуктуациите на цените бяха най-голямото предизвикателство. Но въпреки че е рано да коментирам точни цифри, защото резултатите не са одитирани, мога да кажа, че за нас 2022 г. приключва положително във финансов план.

Схемата за компенсиране на бизнеса заради високите цени също беше едно от предизвикателствата на годината. Имаше много дискусии с правителството, с Министерството на енергетиката. България се справи добре, защото имаше добър диалог между пазарните участници и институциите. Бих откроил и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за доброто администриране на компенсациите и бързината на обработка на заявките. Колкото до размера на компенсациите, всеки има собствена гледна точка, но мога да кажа, че доколкото знам, никъде в другите европейски страни няма такива ниски цени за бизнеса – 250 лв. миналата година, 200 лв. сега. Ако сравним със страните в региона, в Централна и Източна Европа навсякъде таваните на цените на електроенергията за бизнеса са по-високи.

От оперативна гледна точка 2022-ра беше първата цяла година след приключването на сделката по смяна на собствеността. Най-видимото от пиар гледна точка беше ребрандирането, смяната на името на дружеството. Направихме няколко оперативни промени в структурата на компанията, в частта търговия и продажби – обединихме екипи, приключихме няколко проекта с цел по-висока синергия между дружествата, което намалява оперативните разходи и ще подобри резултатите. Довършваме още няколко проекта за синергия, основно в частта продажби, както и в ИТ-частта.

От тази гледна точка 2022-ра беше година на трансформация на компанията след сделката. Вече почти изцяло сме интегрирани в групата на „Еврохолд“.

Да обърнем поглед към 2023 г. – в интервю за BGLOBAL през есента на 2022 г. казахте, че очаквате „Електрохолд“ да се превърне в технологична компания. Какви конкретни стъпки към тази цел ще извървите през тази година?

Трябва да говорим отделно за разпределението на ел. енергия и за търговската дейност, защото и при двете въвеждаме нови технологии, но с различна цел.

При мрежите процесът на въвеждане на новите технологии, който започна още преди промяната на собствеността, продължава. Инвестираме в умни електромери – миналата година въведохме нови 120 000, през тази планираме минимум още толкова, с което общият им брой ще достигне 620 000. Този проект ще продължи, докато подменим всички електромери на лицензионната ни територия с умни. Самите електромери са част от цялостна система за мерене, съхранение и обработка на данни, като целта е подобряване на качеството на доставяната енергия. Чрез тях по-бързо откриваме проблеми, загуби на енергия, вкл. кражби. Там, където има умни електромери, кражбите се откриват в рамките на същия ден, което води до подобряване на качеството на доставка.

Продължаваме и с проекта за дистанционно управление на екипите на терен. От една страна, те имат непрекъсната информация чрез таблети за състоянието на мрежата, за това какви материали са необходими, а от друга, имаме информация в реално време къде са, какво правят и как да се пренасочват по-ефективно и по-бързо към приоритетни проблеми. По този начин хартиените заявки за работа ще бъдат изцяло премахнати.

В основата на всичко, което изброих, е дигитализираната информация за състоянието на мрежата. Всеки един стълб, всеки проводник, кабелна линия, трансформатор ще бъдат дигитализирани и въведени в системата. Тази дигитализация продължи през 2022 г. и ще продължи и през 2023-та. Планираме да събираме още повече данни, вкл. чрез заснемането на мрежите чрез дронове, за да може по-бързо и ефективно да реагираме на всеки проблем в мрежата, както и на заявките за присъединяване. По този начин ще знаем веднага къде колко свободен капацитет има, как ще се промени потокът на енергия в мрежата и т.н.

Всички това, което изброявам, е една програма от няколко проекта, наречена Advanced grid automation (Иновативна система за автоматизация на мрежата) – комбинация от проектите за умни електромери, географската информационна система, дистанционното управление на екипите и т.н. Като целта ни е да стигнем до момента, в който може да кажем, че целият процес по разпределение на електроенергия е дигитализиран.

Основен въпрос е откъде ще финансирате тази дигитализация?

По принцип има два източника на финансиране. Единият е чрез тарифите на тока – тоест през признатата от регулатора инвестиционна програма и оперативни разходи за поддръжка на дружеството, която се включва в цената.

Вторият източник на средства са европейските програми. Тук, за съжаление, България до момента не е сред страните, които ползват такива средства. Надяваме се това да се промени през тази година. Водим диалог с Министерството на енергетиката разпределителните мрежи също да се включат в програми на Модернизационния фонд на ЕС, по Плана за възстановяване и устойчивост – ако има възможност, да се отвори и да се предоговори, защото там няма нито една стотинка за разпределителните мрежи, което според мен е голяма грешка.

Необходимо според мен е, където има възможност (МФ, ПВУ, REPowerEU и т.н.), България да използва европейски пари за модернизация на разпределителните мрежи, защото е ясно, че цялостна енергийна трансформация без трансформация на мрежите няма как да стане. Промяната трябва да се плати или от потребителите, през тарифите, или през европейските пари – комбинацията от двата източника според мен е най-добрият начин и ще доведе до най-бърза промяна, до готовност за бъдещето и до по-високо качество за крайните клиенти, без да ги товари прекомерно финансово. Не трябва да забравяме, че цените на мрежовите услуги в България са едни от най-ниските в Европа и инвестициите, необходими за енергийната трансформация, трябва да нараснат поне двойно през текущото десетилетие.

Кога очаквате конкретни резултати от диалога с министерството?

Очакваме в рамките на седмици, още в началото на тази година, да имаме възможност да подадем искане за финансиране по Модернизационния фонд. Надеждите ни са още през 2023 г. да можем да използваме европейски средства от фонда за модернизиране на разпределителните мрежи. Готови сме с проектите, и то от няколко години.

Разчитаме и в рамките на първото тримесечие на годината да стане ясно дали може да се отвори и предоговори Планът за възстановяване и устойчивост.

Без такава модернизация на мрежите може ли да се осъществи политиката на държавата за стимулиране на т.нар. „покривни инсталации“?

Принципно може, като, разбира се, за това са необходими допълнителни инвестиции в мрежата. И тук се връщам отново на темата кой на кого и за какво плаща.

Идеята на покривните инсталации, на политиката за distributed generation (разпределено генериране) е електрическата енергия да се произвежда там, където се потребява. Ако тя се произвежда само за целите на потреблението на домакинството или малкия бизнес и няма да се трансформира от ниско напрежение в средно, от средно във високо – не би трябвало да има проблем. Да, сигурно ще има нужда от по-силни трансформатори, но това няма да е трудно.

Голямото предизвикателство са исканията за покривни инсталации от места, където няма потребление. За съжаление, в момента това е основната част от исканията за присъединяване на ВЕИ, които получаваме.

А каква е логиката да се одобряват такива искания? Те на практика са за търговско производство на ток, а не за собствено потребление?

Точно това е въпросът. От наша гледна точка, за да спазваме логиката на distributed generation, би трябвало покривните инсталации да са ограничени в рамките на присъединената мощност на обекта. Тоест, ако аз имам къща с присъединена мощност от 10 киловата, няма смисъл да си слагам на покрива фотоволтаици за 30 киловата. За какво ми е тази енергия?

В другите държави има такова ограничение, защото, ако аз си сложа повече инсталации, вече не съм просюмър (производител на енергия за собствени нужди).

Основният въпрос е каква е мотивацията, за да си сложа фотоволтаик на покрива. Едно е да произвеждам за себе си, да си намаля потреблението от мрежата и да дърпам от нея само когато няма слънце – в такъв случай е идеално да се подпомагат покривни инсталации, включващи някакъв вид съхранение на енергия, чрез батерия или подгряване на вода.

Другата възможност е моята мотивация да е да произвеждам и да продавам ток. Но тогава аз съм производител и въпросът е защо останалите потребители на ток да финансират моето присъединяване към мрежата, разходите за увеличението на капацитета на мрежата, а да не ги поема аз като част от моя бизнес проект?

А как е по закон в момента?

Проблемът според мен е, че нещата се решават частично, на парче. Трябва да се направи една по-комплексна промяна на закона, която да обхване всички възможности и да е ясно за всеки инвеститор, както и за всеки оператор на мрежа, какво се случва във всеки един момент.

Например законът за т.нар. собствено потребление, който беше приет – определението за собствено потребление е без връщане на енергия в мрежата. Това няма да доведе до развитие на ВЕИ, защото няма фотоволтаик, който да не връща в мрежата, ако не е свързан с някакъв вид инсталация за съхранение на енергия. Има празници, хората са във ваканция – винаги ще има периоди на намалено потребление спрямо обичайното. През деня са на работа, не са вкъщи, а тогава слънцето свети най-силно… По-добре е да има възможност да връща енергия в мрежата, но в рамките на присъединената мощност и при спазване на определени технически изисквания.

Оставям настрана въпроса на каква цена трябва да се изкупува енергията, която се връща в мрежата, защото, ако мотивацията на клиента е да си намали потреблението, то връщаната енергия е излишък и не би трябвало да се изкупува по пазарната цена за произведена енергия.

И да има ясни условия за присъединяване на инвеститори, които са производители, които монтират по-големи мощности от присъединената мощност на обекта – те трябва да си плащат за присъединяването към мрежата. Тук е мястото и на темата за подпомагане с европейските средства – част от разходите по присъединяване, които би трябвало да ги поеме инвеститорът, може да се кофинансират с европейски средства, а не от другите потребители на мрежата чрез сметките за ток.

Мотивът за развитие на покривните инсталации би трябвало да е намаляване на потреблението на ток от мрежата, а не продажба на ток. Но с цените на електроенергията за бита в България в момента такъв мотив няма. При цена от 80 лева за мегаватчас няма как да има възвръщаемост от фотоволтаиците. Затова и основният мотив е продажба на ток на висока цена, но това не е устойчив бизнес план – човек не си прави фотоволтаична инсталация на покрива за една година, а за 10 – 15. Нереалистично е очакването, че за целия този период цените ще се задържат на високите нива от 2022 г. Рано или късно ще паднат.

Досега коментирахме основно плановете ви за въвеждане на новите технологии в разпределителната дейност, в мрежите. А как стои въпросът с търговската дейност на „Електрохолд“?

Нашата голяма цел в тази област е цялостното въвеждане на електронните услуги. Пандемията само ускори тенденцията за изцяло електронна комуникация и отпадане на необходимостта клиентите да ходят до физическите центрове за обслужване.

Продължаваме да въвеждаме тези услуги и през 2022 г., като сериозна част от процеса е разширяването на обхвата на електронната фактура и безкасовото плащане. Казусът е ясен – електронната фактура има само предимства от гледна точка на удобството на клиентите: няма опасност да не я доставят или да се загуби, пести се хартия, печат, гориво за транспорт и т.н. Плюс възможност да се плаща през компютъра или мобилното устройство. Затова ще продължим да я популяризираме през 2023 г.

В кои бизнес сектори този процес е напреднал?

При големия бизнес тези услуги вече са онлайн, но при малки и микробизнеси, например фризьорски салони, кафенета – там има какво да се направи. При битовите клиенти също. Но това не е процес, който сега започваме. Вече имаме около 550 000 клиенти, които използват е-фактура, от общо над 2 милиона.

Развитието на е-услугите включва и възможностите за клиента да комуникира онлайн с компанията – да прави заявки, да подава сигнали и т.н.

Всичко това е само част от процеса по дигитализация, която е видима за клиента. Зад тези услуги стои голяма ИТ инфраструктура, с чието доизграждане и усъвършенстване продължаваме и през тази година.

Казахте, че интеграцията ви в групата на „Еврохолд“ вече почти е приключила, като остава да довършите някои проекти за кръстосани продажби. Какво точно имате предвид? И има ли връзка с отварянето на офиси на компанията извън пределите на Западна България, където оперира основно дружеството?

Става дума за продажби на застраховки през търговците на „Електрохолд“ и съответно на електроенергия през тези на застрахователя „Евроинс“. И да, отварянето на такива офиси е свързано с разработената вече система на връзка между търговците на „Електрохолд“ и брокерите на „Евроинс“. Офисът, който отворихме през 2022 г. в Сливен, е първият, но не е последният – през тази година ще отворим още офиси в сътрудничество с партньорите ни от „Евроинс“.

Кога се очаква да започнат тези кръстосани продажби?

В рамките на първото тримесечие на тази година.

Ако трябва да обобщя, 2022-ра беше годината, в която работихме по вътрешната инфраструктура на интеграцията. И сега, през 2023 г., сме готови да я предложим на клиентите.

---

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!