България продължава да гони вятъра в морето

Текстът е публикуван в бр. 29 на сп. Business Global.

Автор: д-р Мария Трифонова

Реализацията на проекти за офшорни вятърни централи в България изглеждаше много близо, след като в началото на ноември 2022 г. парламентарната Комисия по енергетика прие на първо четене Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства. На практика имаше два проекта, на ГЕРБ и Демократична България, но текстовете им бяха идентични и се разглеждаха заедно. Преди това, още през март същата година, в рамките на предходното Народно събрание имаше изслушване в Комисията по енергетика, в което всички парламентарно представени партии подкрепиха инициативата за създаване на законодателна рамка, която да отключи потенциала за нисковъглеродна енергия в българската акватория на Черно море. През следващите месеци текстовете на законодателното предложение бяха доразработени от екип от експерти в сътрудничество с депутати от Демократична България, ГЕРБ и „Продължаваме промяната“. Изработената концепция бе консултираната на национално ниво с представители на компетентните министерства, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), потенциални индустриални потребители, пристанищното ръководство във Варна, както и с по-широката общественост на събитие, организирано от Центъра за изследване на демокрацията. На международно ниво е взета под внимание експертизата на европейската индустриална организация WindEurope. 

За съжаление, законопроектът бе изтеглен в края на 2022 година, без да бъдат посочвани конкретни текстове, които трябва да бъдат променени, и с обещанието, че ще бъде разгледан отново в началото на 2023 г.

Защо България има нужда от ВЕИ в Черно море

Към днешна дата вятърната енергия в морските пространства е най-обещаващият сегмент за добив в големи количества на така наречената „синя енергия“. В сравнение с алтернативни възобновяеми технологии на суша производството на енергия от вятър в морето се отличава с доста по-постоянни потоци, които се доближават до характеристиките на базова енергия. В допълнение, технологиите напреднаха бързо през последните години и новото поколение офшорни вятърни турбини впечатлява със своите 15 МВ мощност, позволявайки мащабно производство на електричество при значително по-малко използвана площ. Ето защо развитието на офшорните вятърни паркове се свързва със синергии в индустриалната декарбонизация и производството на водород, но също така и носи предимства за модернизацията на местните пристанища и превръщането им в така наречените „декарбонизационни хъбове“, като добавя много нови функции и услуги към традиционната им дейност. 

Отключването на тази нова за страната ни икономическа дейност би допринесло значително както за установяването на регионални вериги за производство и доставки на оборудване, създаване на стотици висококвалифицирани работни места, така и за внедряване на иновации, финансиране на проучвателни дейности в Черно море и добиване на липсващите към днешна дата данни за екосистемите в нашето море. 

По данни на WindEurope инсталираните 30 ГВт офшорни ветроенергийни мощности в европейските морета поддържат 77 000 работни места и допринасят с 7,5 млрд. евро към брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Всяка новоинсталирана офшорна вятърна турбина в ЕС допринася с 15 млн. евро към европейската икономика. Индустрията е ключова за икономическото развитие на Съюза, тъй като всички производители на оборудване са европейски компании и този сектор остава единственият сред новите енергийни технологии, в който Европа е глобален лидер. 

Строителството и експлоатацията на енергийна инфраструктура може да доведе до редица негативни последствия за биоразнообразието, поради което тези потенциални ефекти предварително се проучват внимателно. В последните години европейската офшорната вятърна индустрия работи в сътрудничество с екологичните организации. Пример за такава успешна европейска платформа за сътрудничество е OCEaN, a за Черно море нейният формат ще бъде възпроизведен през 2023 г. в изпълнение на проекта BLUECEE. На практика с приходи от индустрията се финансират интензивни проучвателни дейности, като информацията се агрегира в европейски бази данни, например EMODNet, в полза на дейности за консервация и защита на европейските морски басейни.

Европейската стратегия за развитието на офшорна възобновяема енергия вече е признала ролята на Черно море за декарбонизацията на европейската икономика. Още повече вятърната индустрия подчертава, че заложените в Стратегията европейски цели не биха били постигнати, разчитайки само на традиционните пазари в Северно и Балтийско море, и трябва да се насърчи използването на потенциала на всички европейски морета. Редица финансови механизми на Европейския зелен пакт бяха разработени, за да се даде първоначален тласък на инвестициите. В този контекст създаването на специална регулаторна рамка ще засили интереса към Черно море на големите технологични компании с доказана експертност и ще осигури необходимата предвидимост за осъществяване на дългосрочни проекти, с мащаб и потенциал да трансформират българската икономика.

Потенциал за развитие на българската част 

Съвместният изследователски център (JRC) на ЕК оценява потенциала в българската акватория на 62 ГВт инсталирана мощност в свой анализ от началото на 2020 г. Световната банка изчислява на 26 ГВт потенциала само на определени перспективни зони. Анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) надгражда тези оценки с изследване, което стъпва на специфични за страната допускания и технологичните характеристики на новото поколение вятърни турбини. Изследването прогнозира 116 ГВт технически потенциал за вятърна енергия в българската акватория на Черно море при височини на електрогенериращите съоръжения от 150 м и идентифицира перспективни райони за реализация на офшорни вятърни проекти. Разработването само на една от тези зони, на север от Шабла, по граничната линия с Румъния, предлага техническа възможност за построяване на ветроенергийни паркове с мощност от около 4,3 ГВт. 

Още по-обещаващи са прогнозите в последното изследване на Службата за публикации на ЕС, което достига при своите оценки технически потенциал от 176 ГВт. Тези цифри вече привличат инвеститорски интерес, като през първата половина на 2022 г. базирана във Великобритания компания е отправила инвестиционно намерение към българското правителство за три проекта в българската акватория на Черно море с обща инсталирана мощност от 3 ГВт.

Какво се случва в съседство

Румъния е на финалната права на приемане на законодателство за офшорната вятърна енергия, което бе подготвено съвместно със Световната банка. Гърция прие своето законодателство през август 2022 г. и в момента там картографират зони и подготвят търгове. В Полша вече се проведе първият търг, като там целта е да се изградят 7 ГВт до 2040 г. Естония и Литва работят по подготовката на общ трансграничен търг. 

Всички тези страни са възприели някаква форма на хибридно законодателство, което включва както централизирани търгове, така и елементи на воден от инвеститорите подход, както е предложено и в българския случай. В годините се забелязва един преход от модели, в които инвеститорът е водещ, към централизирани - т.е. подготвен и подпомогнат от държавните институции процес на проектно разработване. Основната причина за тази промяна е, че при подготовката на тръжни процедури от страна на държавата се редуцира рискът за инвеститора, а по-нисък риск означава по-ниска изкупна цена накрая. И тъй като новите пазари нямат ресурс да подготвят зоните за изцяло централизиран модел, те въвеждат хибридни модели. 

Другият общ знаменател в новите законодателства са договорите за разлика, които показаха своята полезност, когато цените на енергията са високи и свръхпечалбите на ВЕИ производителите в държавите, в които този инструмент е приложим, компенсират потребителите. 

Какво предвижда законодателството

Законопроектът, който беше изтеглен от парламента, търси баланс между засилващия се инвеститорски интерес и обществения интерес. Текстовете допускат два алтернативни подхода за разработване на проекти за ветроенергийни мощности в морските територии (виж графиката), съществуващи в европейската практика и опит. В така наречения Централизиран модел държавата подготвя търгове за най-обещаващите зони. По този начин тяхното оползотворяване ще се възложи на най-компетентните компании, предлагащи конкурентна цена за произведената енергия. Разходите за предварителни проучвания за даден участък от приоритетната зона се поемат от инвеститора, спечелил търга. 

По примера на други държави в ЕС в търговата процедура се включва втори критерий за оценка на офертите с еднаква или нулева цена на субсидиране. Участниците в търговете ще трябва да планират и разпишат в своите оферти финансова инвестиция в проект за устойчиво развитие на регионите, които са в близост до зоната на строителство на офшорни вятърни електроцентрали.

Подготовката на търговете ще отнеме най-малко две до три години. Заради това е включен и модел, приложим за неприоритетни зони. При него инвеститорите могат да участват в процедура за избрана от тях зона извън тези с приоритетен статут, за да получат разрешение за предварителни проучвания, с определен в закона обхват, за тяхна сметка и с право на последваща концесия за строеж.

Със закона се създава интердисциплинарен, междуинституционален държавен орган, наречен Междуведомствен експертен съвет за развитие на офшорната вятърна енергия (МЕСРОВЕ), като постоянен консултативен орган към Министерския съвет. Предлага се той да координира процеса на планиране, изграждане и експлоатация на вятърните електроцентрали в морските пространства, като служи като единно административно звено за обслужване на инвеститорите. МЕСРОВЕ трябва да изготви План за развитие на енергийни мощности в морето като инструмент за определянето на приоритетните зони. 

По отношение на присъединяването се прилага модел за развитие на инфраструктурата, воден от самите компании инвеститори, така че те да изграждат необходимата мрежова инфраструктура до точката на присъединяване на суша за своя сметка, като спазват технологичните параметри и указанията на ЕСО. Отговорност на ЕСО остава да планира необходимия капацитет на наземната и морската мрежова инфраструктура в синхрон с плановете за развитие на електроцентралите в морските пространства. Въвеждат се обвързващи срокове за присъединяване към мрежата и ясни предварителни условия на договора за присъединяване към мрежата. Определят се правила за компенсиране на разходите на инвеститорите, които са разработили мрежовата инфраструктура.

Определени са ясни правила и за демонтаж на съоръженията в края на полезния им живот, адекватни гаранции и санкции за вреди, причинени върху околната среда или неспазване на екологичните стандарти или стандартите за извеждане от експлоатация.

Законопроектът въвежда схема на договори за разлика, за да се стабилизират приходите на централите за единица произведена енергия и за да се избегне свръхсубсидиране на ВЕИ производителя в периоди на високи цени на енергийните пазари. Договорите за разлика не служат като субсидии. Те са финансов механизъм, който минимализира финансовия риск и с това позволява по-ниска крайна цена за изкупуване на енергията, съответно и намаляване на тежестта за потребителите. По силата на тези договори в периоди на високи пазарни цени инвеститорът връща към държавата разликата между тръжната цена и пазарната такава. 

Проектозаконът планира първи търгове за най-обещаващите зони с общ капацитет от минимум 1 ГВт до 2027 г. и организацията на следващи търгове за поне още 2 ГВт до 2030 г.

Какво пропускаме

България няма национални цели за морска възобновяема енергия, но по силата на редица стратегически документи и поети ангажименти е нужно ускорено да внедри до 10 ГВт нови ВЕИ мощности в хоризонт до 2030 г. (Прогнозата се базира на резултатите от моделирането в Комисията по енергиен преход - бел. авт.) Това, което пропускаме, е, че офшорният вятър може да ни даде възможност за производство на електроенергия в големи мащаби, и то такава, която е много близка до базовите мощности. Въпреки трудностите в осъществяването на такива сложни проекти, каквито са офшорните вятърни ферми, голямо предимство е, че не трябва да се съгласуват с десетки собственици на земи, което може да ускори тяхното планиране и монтаж. Ако законодателната рамка бъде приета през 2023 година, до 2035 г. могат да бъдат осъществени 4 ГВт – технологиите се развиват, турбините стават все по-мощни и прогнозите за очаквания капацитет по-позитивни. Това е колкото 4 блока на АЕЦ или всички въглищни централи. Но тази енергия може да се използва и за производство за водород – значим за декарбонизацията в индустрията или за управление на енергийната система, подобно на управлението на една батерия. Двете индустрии се развиват паралелно и повечето от държавите ги разглеждат заедно. 

Това, което изпускаме също, е европейското финансиране. Както Литва и Естония се възползват от Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe Facility), така и България и Румъния могат да развият заедно трансграничен офшорен проект. В този случай страните ще получат техническа помощ и финансиране за планирането и подготовката на съвместните проекти, както и за мрежовата инфраструктура.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!