Лятото на археологическите сензации

Край Пловдив разкриха огромна гробница на знатна персона от Филипопол, на крепостта Лютица – печат с лика на императрица Ирина

Виолета Цветкова / 05 August 2018 12:14 >

Източник: Икономист

„2018 година ще премине под знака на археологическите сензации в Пловдив. Сигурни сме в това и го гарантираме!“ Това “пророкува” през декември 2017-а директорът на пловдивския Регионален археологически музей доц. д-р Костадин Кисьов и не подведе нито екипа си, нито любопитните към историческото ни минало. Тогава известният археолог не уточни какво има предвид, но тези дни за всички вече е ясно – ключовата дума е Малтепе.

Става дума за най-голямата на Балканския полуостров могила, намираща се недалеч от пловдивското село Маноле. Там, на пет метра под върха, преди седмица експедицията, ръководена от доц. Кисьов, разкри покрива и очертанията на огромна гробница, където, предполага се, е погребан тракийски аристократ. След двайсетина дни може би ще знаем повече, сподели пред „Икономист” археологът. Голямата му мечта е той и колегите му да стигнат до входа на могилата или поне до следи, които да дадат още информация за Малтепе.

Тези дни те проучват южната стена на гробницата. Там ясно се очертават големи каменни блокове, върху които може би е имало статуя на божество или на погребания. Ученият е убеден, че гробница с подобна конструкция досега не е разкривана в региона. Неин аналог има единствено в римския град Виминациум (на територията на днешна Сърбия), където по всяка вероятност е погребан император Марк Аврелий Карин (283 – 285 г.).

Българският учен предполага, че гробницата в Малтепе не е императорска, но по всичко личи, че е последен дом на знатна персона, свързана с управлението на някогашния град Филипопол, най-големия в римската провинция Тракия. Личността обаче може да се осветли само ако експедицията се натъкне на надпис или друго доказателство, носещо конкретна информация.



Размерите на гробницата са 7 х 7 метра, а направените геофизични измервания сочат вероятна височина 4 – 5 метра. За градежа ѝ са използвани правоъгълни тухли, ломени камъни и хоросан. Издигната е през III век, за което подсказват използваните строителни материали и намерените на терена бронзови монети, сечени през периода на т.нар. войнишки императори  в Римската империя.

Докато недалеч от Пловдив всички се радват на ценната находка от римската епоха, в района на Ивайловград са щастливи от поредната новина от средновековната

крепост Лютица

– една от малкото у нас, части от които са запазени в пълната си височина. Тази година там работят два археологически екипа, ръководени от Филип Петрунов (НАИМ) и от Виолина Кирякова (НИМ). Именно Кирякова се натъква на неоткриван досега по нашите земи оловен печат. От едната му страна има изображение на императрица Ирина (Йоланда) Монфератска Комнина Дукена Палеологина, втората съпруга на Андроник II Палеолог (имената са изписани около лика ѝ), а от другата – на Богородица с Младенеца.

„Това е първият такъв печат, открит в България. Другите известни досега се съхраняват в Британския национален музей. Находката е изключително ценна и показва, че Лютица е бил важен български град, чиито управители са водили кореспонденция с владетелите на най-големите средновековни държави”, коментира нумизматът проф. Константин Дочев, ръководител на търновския филиал на средновековната секция на НАИМ към БАН. А колегата му от НИМ доц. Владимир Пенчев допълва: „Ирина е родена с името Йоланда през 1274 г. в княжество Монферат, днешна Италия. Дъщеря е на Вилхелм VII (1240 – 1292) и на втората му съпруга Беатрис Кастилска (1254 – 1286) и е внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия. Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император Андроник II и приема православното име Ирина, значещо „мир“. Управлява от 1284 до 1317 г.”

 

 

Текстът е публикуван в брой 31/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Абонирай се!

Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...