Изходът от политическата криза е партиите да се променят

Лесно може да се постигне консенсус, ако не лидерите, а програмите и политиките бъдат изведени напред

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 07 January 2023 11:04 >
Изходът от политическата криза е партиите да се променят
Текстът е публикуван в бр. 10 (26) на сп. Business Global.

Милен Любенов
Доц. д-р Милен Любенов е преподавател в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава „Политически партии и движения“, „Партийни фамилии и системи“, „Партийната система в България“, „Европейски партии и партийни системи“ и „Основи на политологията“.

Предсрочните парламентарни избори на 2 октомври произведоха резултат, който не показа ясен изход от политическата криза. ГЕРБ спечелиха изборите, но нямаше фойерверки – оцениха резултата като морална победа, осъзнавайки обаче, че тя е пирова и път без изход. Очакванията им за над 80 депутати не се сбъднаха, а резултатът, който постигнаха като абсолютни гласове, с малко надвишава този от ноемврийските избори миналата годинa. Внесеният прибързано вот на недоверие, който свали кабинета „Петков“ – без ясен план и алтернатива, доведе до очакван резултат. Разделителните линии между партиите остават, поляризацията се задълбочава, политическият разговор става все по-остър и креслив. Перспективите за изход от политическата криза изглеждат далечни. Дори и да бъде сформирано някакво правителство в рамките на 48-ото Народно събрание, неговият хоризонт едва ли ще отиде отвъд местните избори през следващата година. 

Политическа криза 
като в Израел

Ситуацията в България не е уникална и наподобява политическата криза в Израел. На 1 ноември, за пети път в период от три години и половина, Израел ще гласува за нов Кнесет – в опит да се излъчи стабилно правителство. През лятото на 2021 г. в страната се проведоха поредните предсрочни парламентарни избори, които обаче доведоха до „висящ парламент“ поради липса на ясно мнозинство. Така се стигна до сложна коалиция, подкрепена от седем партии, включително и с гласове от Обединената арабска листа. Решено бе правителството да се оглавява на ротационен принцип – първоначално от Нафтали Бенет (партия „Ямина“), а след това от Ияр Лапид – лидер на либералната партия „Йеш Атид“. Въпреки идеологическите си различия по редица въпроси тези партии бяха обединени от една основна цел – да изолират и държат извън властта Бенямин Нетаняху, който заемаше премиерския пост в продължение на 12 години. Нетаняху бе замесен в редица скандали и разследвания за корупция. Това даде допълнителна легитимация на опозицията, която обаче е твърде разнородна и фрагментирана, за да бъде консолидирано устойчиво управление. След като законодателните инициативи на правителството „Бенет – Лапид“ бяха бламирани на няколко пъти в Кнесета, се стигна до подаване на оставка и насрочване на поредните предсрочни парламентарни избори.

Задълбочаването на политическата криза в България може да има сериозни последици – най-вече в икономически план. Ситуацията изглежда сложна, но не бива да се драматизира. Изход от кризата ще се намери, ако се погледне рационално и се потърсят работещи решения – не просто в конкретния случай, но и в по-далечна перспектива. Затова и някои призиви за търсене на решения чрез политическо инженерство не са добра идея. Чуват се различни гласове – от това да променим избирателната система, за да намалим фрагментацията и така по-лесно да се сформира правителство, до идеята за промяна на формата на управление и преминаване към президентска република. Политическото инженерство обаче невинаги е решение, защото може да създаде други по-сериозни проблеми. За последните 30 години Италия например на няколко пъти променяше избирателната си система, но това нито намали фрагментацията, нито способства за по-голяма политическа стабилност.Затова изход от ситуацията трябва да се търси по-скоро в самите партии. 

Ето няколко 
основни принципа, които могат да бъдат следвани:

Първо, конкуренцията и сътрудничеството са съществен елемент на парламентарната демокрация и партийната политика. Възобновяването на диалога между партиите по ключови теми, реформи и политики е задължителнo. Разговор не означава съглашателство или „развяване на бялото знаме“. Политическият диалог предполага обсъждане на проблеми и търсене на решения чрез излагане на аргументи и тези, с които не непременно трябва да се съгласите или да убедите в правотата си отсрещната страна. Различията между партиите по дадени политики твърде често могат да бъдат съществени и това е съвсем естествено в една плуралистична демокрация. През последното десетилетие у нас липсва аргументиран политически и публичен дебат, а това превръща хората в лесна плячка на фалшиви новини, манипулации или хибридни въздействия. И тук основна е отговорността на партиите. Тези избори бяха поредните, на които политиците водиха монолози пред своите симпатизанти, а не проведоха смислени политически дебати. 

Второ, парламентарната опозиция има съществена роля в политическия процес. Наличието на конструктивна опозиция е въпрос на политическа култура, но винаги е двустранен процес – зависи не само от поведението на опозиционните партии към управлението, но и от отношението на управляващите към тях. През последните години в България ставахме свидетели на демонстративно неглижиране на парламента от страна на управляващите във връзка с парламентарния контрол например. От друга страна, обичайна практика на опозицията стана „играта с кворума“, включително и проваляне на парламентарни заседания с отказ за регистрация на цели групи. Тезата „събирането на кворум е работа на управляващите“ е фундаментално неразбиране на основни принципи на парламентарната демокрация. Подобно поведение не само доведе до още по-силна поляризация между партиите, но и увеличи недоверието към Народното събрание като институция. 

Важна част от нормалното функциониране на отношенията „управляващи – опозиция“ е да се търси съгласие по политики и законодателни предложения, в които да бъде ангажирана и опозицията. Управляващите не трябва да разглеждат опозицията само и единствено като конкурент, който трябва да бъде изолиран с всички средства. Тя трябва да бъде възприемана като реален коректив, чийто глас и предложения се чуват. Опозиционните партии от своя страна могат да подкрепят определени законодателни предложения на управляващите, които смятат за добри, а не да ги отхвърлят автоматично само защото са направени от управляващите. 

Трето, обликът и доверието към партиите, техният успех или провал зависи от самите тях. Затова е важно партиите бързо и навременно да разрешават настъпили  репутационни проблеми, преди това да доведе до тежки имиджови щети. Българските политици трябваше да научат един урок през последните две години – няма значение дали си първи, или трети на изборите, ако си загубил коалиционния си потенциал. Той не е въпрос на аритметика, не зависи от големината на дадена партия, а от това дали останалите партии я припознават за приемлив политически партньор. Обикновено до такова състояние изпадат партии, които имат крайни възгледи и антисистемен характер, т.е. причините са идеологически. Българският парадокс е в това, че загубата на коалиционен потенциал се дължи не на идеология, а на определен имидж, неприемлив за останалите партии. ГЕРБ загуби две години след протестите през 2020 г., през които можеше да покаже нов облик и лице. Затова е обяснимо продължаващото недоверие към партията, което демонстрират „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.  

От друга страна, ДПС можеше да бъде като Шведската народна партия, която е почти постоянен участник в управляващите коалиции във Финландия и най-дълго управлявалата партия в страната. Партията на шведите във Финландия също като ДПС е член на АЛДЕ. Тя обаче е изградила репутация на желан и търсен партньор от останалите партии и можем да я видим в най-различни коалиции – както с партии от левия, така от десния политически спектър. ДПС обаче избра друг път на развитие, който доведе единствено до политическата ѝ изолация. Дори и санкциите по „Магнитски“, наложени на емблематична фигура за партията, не се оказаха достатъчно основание дори за имитационна промяна.

Затова партиите трябва да спазват определени етични стандарти като правила на поведение и да имат способността да разрешават проблемите си в зародиш, преди това да е довело до системен дефицит, застрашаващ тяхната способност да намират партньори, доверие и подкрепа.

Четвърто, стабилните партийни системи са тези, където има програмно ориентирани партии, в които решенията се вземат демократично. Българските партии са преди всичко от лидерски тип. Това ги капсулира вътрешно, елиминирайки демокрацията в партиите като начин на вземане на решения. Ако програмите и политиките бъдат изведени напред – консенсус много по-лесно може да се постигне. Така партиите няма да стават заложници на едни или други лидери. Германия е типичен пример за страна с програмно ориентирани партии. Затова там преди съставянето на правителство се водят дълги разговори по конкретни политики, които завършват с коалиционно споразумение и подробно разписана управленска програма. 

Един от дефицитите на партийната система в България през последните години е инструменталният подход към политиката. Философията на сформиране на коалиции у нас дълго време беше – ако не ни стигнат гласовете за мнозинство, да си намерим или създадем „партия-патерица“. Така се родиха различни инженерингови проекти, чиято роля беше само инструментална, затова и животът им бе кратък. 

Преминаваме през динамичен период на трансформация на партийната система, който още не е завършил. Ще оцелеят тези партии, които се водят от ценности и предложат смислени решения на проблемите. България занапред ще се управлява от коалиции в разнообразни варианти, каквато всъщност е и практиката в най-новата ни демократична история. Няма нищо тревожно в това да преминем и през по-продължителни управления на коалиции на малцинството. Това може да има дори положително въздействие върху българския парламентаризъм, защото ще засили значимостта и влиянието на парламента и парламентарните партии за сметка на правителството и изпълнителната власт.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ