Сблъсък: Над 100 души се събраха на 5 октомври пред сградата на Столичната община на протест срещу некачествените ремонти в центъра на София. С викове „Оставка!“ към кмета Фандъкова част от тях се опитаха да нахлуят в сградата и при сблъсъци с полицията един човек бе арестуван
Спонтанно недоволство у нас избликва в два случая – когато умре човек и по повод на градостроителни решения. При нещастие кресчендото е разбираемо – обикновено излизат близки, плачат пред камерата, искат максимални наказания. Но как да си обясним гражданската ярост по повод на незавършения ремонт на "Граф Игнатиев"?
Протестът събра към двеста човека, колкото протестираха и по-рано за ремонта на "Дондуков", но пък беше свикан почти мигновено и доведе до изстъпления и арест. По-интересно беше дигиталното гражданско творчество. Зум върху хаотичната настилка, изчисления за огромната цена на ремонта, съмнения около фирмата изпълнител, паралели с глупости като велоалеите или колчетата, с които беше осеяна София. Характерен беше постът на Евгений Дайнов, който писа, че ГЕРБ унищожават София, защото идвали от провинцията и били изживели културен шок в големия град; Борисов никога не преживял това, че центърът на София не гласува за него и му отмъщавал.
„Самоковска“ или пък „плевенска естетика“ бяха определения, които отправяха към родните места на кметицата и злополучния архитект. Оттук разсъждения на старите софиянци за простотията на прииждащите от селата мигранти, които бързат да остъклят балкона си, да украсят фасадата с климатици и да вдигнат под покрива три етажа стил „китайска къщичка“. Разбирате защо тези протести се случват главно в София, нали?
Най-голяма ярост предизвикаха безвкусните плочки пред „Свети Седмочисленици“: сравняваха ги с баня, автогара, провинциален соцплощад или просто мутренския вкус на Слънчака. В забавни колажи премиер и кметица танцуваха рок на площадчето или лежаха под слънчеви чадъри до басейнче, а някой предложи „За главен архитект да се кандидатства със снимка на банята ти“.
За качеството на настилките, разбира се, е рано да се говори, макар че причудливите колажи от плочки и павета май ще си останат. Не разбирам защо продължават да упорстват с тези настилки, ако няма кой да ги прави – провалят се всеки път, и на „Иван Асен“, и на „Дондуков“, и пред НДК. Просто няма кой да реди прецизно, „нема ора“. Е, не трябваше ли тогава да поканим чуждестранна фирма да свърши работата? А ние да се хващаме с по-скромни задачи.
Като говорим за плочки, всяка майка ще ви каже, че една градинка трябва да е покрита с равен материал – асфалт, като преди, или някакъв бетон. Децата се пързалят, тичат, а фугите пречат. Нали сме наясно, че плочите догодина ще почнат да пропадат и да щръкват в разни посоки?
Архитектурното решение също е проблем. Почна да се налага популисткото мнение, че въпросите на красотата са субективни, и значи не може да има експертиза, един харесва, друг не. С това затвориха устите на онези, които протестираха срещу кичозния паметник на Самуил, срещу бутафорните крепости, сувенирното лъвче пред НДК. Оказа се, че дори главният архитект г-н Здравков нямал право да взема естетически решения, можел да спира проекти само по технически причини.
Няма експерти, значи важни са единствено избирателите. Преди пет години с тях имаше обсъждания. Тогава ставаше дума за четири проекта, заглавието беше нещо като „разкрасяване на центъра“ и предишният главен архитект ни убеждаваше, че трябва бързо да ги приемем, защото иначе ще изпуснем парите от Европа.
Младите архитекти отвръщаха, че не е въпрос до разкрасяване, а до структурни решения. Например – дали да има трамвай по „Графа“, дали да не се използва моментът за построяване на подземни паркинги и т.н. Аз лично останах с впечатление, че проектите бяха отхвърлени, но явно този не е бил.
Така или иначе плочките лесно могат да се сменят, фирмата да се накара да доизкусури работата, макар че вече сума ти време движението там е блокирано, а сроковете – удължени с 6 месеца. Много граждани ще махнат с ръка, дребна работа, по-добре да се прави нещо, отколкото нищо. Но съмнението за злоупотреба с публични средства се засилва. За него допринася умората от десетилетното управление на София от една и съща партия – демократичната смяна невинаги довежда по-добрите управленци, но пък позволява новите да тръгнат с нов кредит на доверие.
На дневен ред обаче се връща въпросът с тези обществени обсъждания. Общината е длъжна да ги прави, но не всички имат желание да участват, макар чувствителността да е нараснала. Срещу едно критично обсъждане тя може да организира три подкрепящи НПО-та, т.е. няма механизъм за вземане на решения. Визуализацията на тези проекти е новото мошеничество, която се доближава повече до рекламната дейност, отколкото до обществения дебат. Всяка архитектурна идея може да се визуализира така, че да се хареса (идиотските плочки например не се виждат, защото църквата е изобразена от птичи поглед). Длъжни ли са гражданите да бъдат специалисти-урбанисти и да си представят как точно ще изглежда едно или друго в реалността? От общината казват – да, обсъждали са, имало 65 различни експерти, които взели решението. Отговорност значи никаква. Оттук и гражданската ярост: безобразието е хем пред очите ти е, хем ти си безсилен. И ще го гледаш ден след ден.
Защо никога в подобни проекти няма международен конкурс, който да класира някой световен архитект? С нещо впечатлява ли ви проектът на „Графа“? Оставете банските плочки. Какви точно проблеми решава, заслужаваше ли си толкова неудобства и пари? Има ли нещо интересно от архитектурна гледна точка, с което ще остане г-жа Фандъкова в историята на София, освен доста грозната зала „Арена Армеец“? Как един път не се решиха да построят нещо интересно, което да направи от София европейска столица – все този бедняшки стил на автогара, където спираш да си купиш една вода и семки.
Поне добре, че отляво се надига друг тип критика – давате пари за центъра, а не за крайните квартали, където живеят повече хора. Дебатът най-сетне се политизира.
Текстът е публикуван в брой 41/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
