Разговори: На срещата на върха ЕС-Западни Балкани през май в София Вучич и Тачи (на снимката на преден план, заедно с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и комисаря по разширяването Йоханес Хан) все пак си говореха, въпреки че Вучич публично не бе доволен от резултата
Изведнъж всички заговориха за подялба на Косово. Защо сега? Това е по-лесният въпрос. Часовникът за Европейския съюз цъка и е крайно време Сърбия и бившата ѝ провинция да се разберат.
Идеята е стара. Сърбия де факто загуби Косово след войната от 1999 г. Но веднага след като сръбската демократична опозиция свали режима на Слободан Милошевич, за подялба заговори премиерът Зоран Джинджич. После го убиха, а след още пет години косовските албанци обявиха независимост, която Сърбия не признава. Но идеята възкръсна. И днес картите отново са на масата.
Лично президентът Александър Вучич води играта. Бивш радикал, сега прозападен прагматик, почти двуметровият Вучич заявява: „Трябва ни дълготраен мир между сърбите и албанците. Търсим решение, което ще донесе сигурност, мир и стабилност“. Отсреща отвръща друг висок бивш радикал, президентът на Косово Хашим Тачи. Още на майската среща в София се видя, че двамата си говорят. Дали не за подялба? Засега думите са премерени; двамата стъпват като в минно поле.
Всъщност за какво става дума? Четири косовски общини северно от река Ибър – Лепосавич, Зубин Поток, Звечан и Северна Косовска Митровица – да се присъединят повторно към Сърбия. Така сърби и албанци получават граница, която и двете страни признават. Статутът на Косово, а и на Сърбия, се решава – и пътят към ЕС се отпушва.
План: Четири косовски общини, северно от р. Ибър, трябва да се присъединят отново към Сърбия
Сръбските експерти, които подкрепят идеята, сочат още ползи. Рудникът „Трепча” и язовирът „Газивода” ще бъдат експлоатирани в сръбска полза. Повечето косовски сърби ще са граждани на майката родина. И след мъчителната загуба на „сръбския Йерусалим“ и „сърцето на Сърбия“ може да бъде отчетена поне една полупобеда.
Де да беше толкова лесно. Защото възражения има, на първо място сред самите сърби. Според някои от тях подялбата на Косово би била не полупобеда, а пълен отказ от това, което те продължават да наричат Косово и Метохия, при това – завинаги. Само доказан националист като Вучич би могъл да направи такъв голям компромис. Но това не значи, че всички националисти ще аплодират. Да си спомним военния герой на Израел Ицхак Рабин, който се разбра с палестинците за отстъпки. Веднага се появиха още по-големи националисти и от палестинска, и от израелска страна. Един от тях го уби.
Сега сръбските противници на подялбата са пъстра група – футболните агитки, прозападната опозиция (напук на Вучич) и православната църква в Косово, особено игуменът на манастира „Високи Дечани” отец Сава. Познавам го от 1999 г.; още тогава му викаха „кибермонах“. Сава бе достатъчно смел да защитава сърбите от албанските радикали, но и да заклеймява режима на Милошевич. Днес също така смело громи Вучич и подялбата във Фейсбук и Туитър. Феновете на властта громят пък него.
Двете страни взаимно се обвиняват в манипулации. Косовските статистики и без това не са особено прецизни. Според Вучич северно от Ибър живеят 98% от косовските сърби. Според отец Сава е обратното: 70 000 живеят на юг, а само 40 000 – на север. Освен това на юг са големите светини – Дечани, Богородица Левишка, Свети Архангели. „Метохия“ означава „църковна земя“. Ако Косово бъде разделено, твърдят противниците, сърбите на юг ще бъдат зарязани завинаги.
С Тачи и косовските албанци също не е лесно. Под „подялба“ те разбират „замяна“: ще отстъпят Северно Косово, но пък Сърбия ще им отстъпи населените с албанци земи в Прешевската долина или част от тях. Разбира се, за подобен аспект от сделката властите в Сърбия мълчат.
На този фон Ангела Меркел и други от Запада заявяват: „Никакви промени на границите на Балканите“. Така говори и Хашим Тачи. Но в епохата на Тръмп ветровете на промяната са доста променливи – и нищо чудно днешните клетви утре да не важат. Впрочем Тръмп не се е изказвал по въпроса. Путин пък многозначително твърди, че ще подкрепи всичко, за което сърби и албанци се разберат.
Те могат и да не се разберат за подялба. Вучич никога не е изговарял на глас тази дума; неговият термин е „разграничение“. Утре може да каже, че разграничение означава, да речем, вътрешна кантонизация на Косово: сърбите да си знаят своето, албанците – своето.
Но ако се разберат за подялба, това ще бъде голяма новина. Недоволни ще има и от сръбска, и от албанска страна. Новите радикали ще недоволстват, оспорват, воюват – или поне силно ще мрънкат. Не е изключено и други на Балканите да скочат: Република Сръбска например отдавна подмята за отделяне от Босна и Херцеговина. Дали подялбата на Косово няма наистина да реши завинаги проблемите между сърби и албанци? Съмнително е. Но е сигурно, че ще разгори няколко нови.
Остава да се надяваме, че Вучич и Тачи знаят какво правят. Че на първо място, ще се разберат, и второ – ще се разберат за нещо, което наистина ще сработи. Те имаха достатъчно гъвкавост да преосмислят собственото си минало. Дано да я проявят сега, когато бъдещето на милиони зависи от пасианса, който ще подредят.
Текстът е публикуван в брой 34/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
