Отложено поскъпване

Още от юли 2022 г., когато Европейската централна банка (ЕЦБ) за първи път от 11 години насам повиши основната лихва, клиентите на банките започнаха да се питат кога точно същото ще се случи и с цената на техния конкретен кредит. Оказа се, че пренасянето на поскъпването става плавно – банките в България забавиха процеса с няколко месеца, но това задържане едва ли ще трае дълго. 

До края на лятото статистиката на БНБ на практика не отчита промяна или увеличаване на лихвените проценти по кредитите за фирмите, дори за новоотпуснатите заеми. Първото движение нагоре се забелязва едва през септември – с около 1 процентен пункт (средно до 3,20 %) за заемите в евро на бизнеса по нови договори за кредит. През същия месец се регистрира и първото по-чувствително повишение на процентите за действащи клиенти, но то е по-плавно – с около 0,5 процентни пункта.

Годишният процент на разходите (ГПР) по новите заеми за домакинствата обаче все още не отчита значимо повишение през септември и се запазва на ниво около 2,7% за жилищните заеми в левове и около 8,8% за потребителските кредити в левове.

Статистиката на БНБ на практика не засича и никакво съществено движение на лихвите по действащите заеми за покупка на имот или за потребление на домакинствата въпреки сигналите от отделни клиенти, че са получили уведомление от банката си за промяна на условията по договора. 

Ситуацията обаче със сигурност няма да остане същата през последните три месеца на годината. „Въз основа на започналия цикъл на увеличаване на лихвените проценти, както и на пазарните очаквания за по-нататъшно затягане на паричните условия в еврозоната, очакваме както лихвите по кредитите, така и тези по депозитите в България да се повишат значително спрямо текущите, много ниски в исторически план нива. Най-голямо увеличение се очаква през четвъртото тримесечие на 2022  г. и през първата половина на 2023  г.“, посочва БНБ в септемврийската си макроикономическа прогноза. 

Според нея през втората половина на 2023 г. ще започне постепенно стабилизиране на лихвите на техните нови, по-високи нива.

Поскъпването на кредитите у нас в много от случаите не става автоматично, защото в последните години банките масово отпускаха заеми в левове. За разлика от евровите договори, които най-често са обвързани с промяна в европейския междубанков индекс EURIBOR, левовите кредити зависят от средната лихва на депозитите на гражданите и фирмите в банките у нас. Като в случая се вземат лихвите по салдата, тоест върху действащата депозитна база (старите договори), а не процентите по новооткритите депозити. В тази категория депозити практически няма никакво движение на лихвите за домакинствата от началото на годината до края на септември – те остават на нива под 0,1%. Почти същата е ситуацията и с фирмените влогове, където се забелязва единствено излизане от територията на отрицателните лихви. 

Това означава, че поне до края на септември банките в голяма степен са задържали вдигането на лихвите по старите кредити в левове.

При новите депозити обаче през септември започва да се забелязва лека тенденция към увеличение на лихвите. Средната лихва например се вдига от 0,27% на 0,40% за влогове на домакинства в левове със срочност от 3 до 6 месеца и от 0,45% на 0,73% за влоговете със срочност от 1 до 2 години. Най-сериозен е ръстът на месечна база при влоговете за срок над 2 години – от 0,90% през август на 2,09% през септември. 

При новите влогове на фирмите, които до пролетта са държали парите си в банка срещу отрицателна лихва от около -0,5% /-0,6%, още през август се забелязва излизането им от отрицателната територия.

Текстът е част от тематичното приложение „Банков сектор“, което се разпространява с декемврийския брой на сп. „Бизнес глобал“. Приложението е подготвено от Цветелина Соколова.