Силна, но и преломна. Така може да се опише накратко 2022 г., турбулентна заради поредицата от кризи, за банките в България. След времена на ниски и дори отрицателни лихви, през отиващата си година най-сетне дойде моментът на истината – настъпи неизбежният край на евтините пари. За кредитните институции и техните клиенти едва ли ще е толкова лесно да се пренастроят към промяната, която върви ръка за ръка с очакваната рецесия (или минимален растеж).
Добрата новина е, че банките в България изпращат година на високи печалби на фона на исторически, рекордно ниски лихвени нива. Към 30 септември 2022 г. печалбата на банковата система е 1,5 млрд. лв., или с 408 млн. лв. повече (37,4%) спрямо реализираната печалба за деветте месеца на 2021 г., сочат данните на Българската народна банка (БНБ).
Според последния тримесечен анализ на Асоциацията на банките в България (АББ) влияние върху финансовия резултат на системата оказват увеличението на бизнес активността и на кредитирането, съответно ръстът на нетния лихвен доход и на нетния доход от такси и комисионни. Както и получените в началото на годината приходи от дивиденти от дъщерни дружества и отчетените значително по-ниски разходи за обезценка.
Солидна печалбаРазбивката по пера показва каква е тежестта на отделните източници на приходи и разбива някои митове.
Прави впечатление, че нетният лихвен доход на банките расте чувствително – с около 200 – 250 млн. лв. на годишна база в сравнение с предпандемичната 2019 г. и следкризисната 2021 г. – до 2,28 млрд. лв. към края на деветмесечието на 2022 година.
Постъпленията от такси и комисиони също се увеличават и на нетна основа достигат 1,07 млрд. лв. към 30 септември, в сравнение с 0,9 млрд. лв. преди година и 0,83 млрд. лв. в предпандемичната 2019-а. Известно е, че вдигането на таксите на банките е сериозен дразнител не само за потребителите, но и за бизнес клиентите на кредитните институции. Истината винаги е в сравнението, а то показва, че нетният доход от такси и комисиони формира 27% от общия нетен оперативен доход на банковата система в България, което е под средното ниво за ЕС от 31,3% (по последните налични данни на Европейския банков орган, за първото тримесечие на 2022 г.).
По-високи са и разходите на банките през тази година – административните се увеличават от 1,29 млрд. лв. за деветмесечието на 2021 г. на 1,43 млрд. лв. през 2022 година.
Спад на проблемните заемиРазходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, продължават да намаляват и са 352 млн. лв. (при 401 млн. лв. към 30 септември 2021 г.), съобщава още БНБ.
От 43,8 млрд. лв. брутна балансова стойност на заемите за бизнеса към края на третото тримесечие необслужваните кредити възлизат на почти 3 млрд. лв., като близо 2 млрд. са обезценките и провизиите. При заемите за домакинствата, които възлизат на 33 млрд. лв., необслужваните са 1,65 млрд. лв., както обезценките и провизиите по тях, са 1,5 млрд. лв. Очаквано проблемните жилищни заеми са почти незначителни на фона на по-слабо обезпечените потребителски кредити.
Общо брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември, както се отчитат от БНБ, възлиза на 4,7 млрд. лв. Това прави дял на лошите кредити от 5,09%, което продължава тенденцията на спад, поне засега, като сред основните причини са и операциите по отписвания и продажби на кредити.
Пикове в кредитирането2022 година ще бъде запомнена във финансовия сектор в България като година с бурен ръст на кредитирането. За банките и техните клиенти това е добра новина, но за регулаторите се оказа повод за тревога. При това няма как да не се отбележи, че растежът остана висок на фона на поредица от кризи – енергийна криза и войната в Украйна, и не бе овладян особено от опитите на БНБ да охлади активността на банките с вдигането на антицикличния капиталов буфер.
Кредитирането на бизнеса отбеляза отдавна невиждани ръстове – 11,4% на годишна база към септември 2022 г. на фона на 4,1 на сто през 2021-ва, годината на възстановяването от ковид пандемията. При домакинствата растежът, който не беше малък и в предходните години, достигна пикови стойности. 18% е ръстът на жилищното кредитиране на годишна база към септември 2022 г. на фона на 16,2% през 2021 г. Потребителските заеми се увеличават с 13,9 на сто при 9,9% година по-рано.
БНБ очаква бурният възход на кредитирането да се запази до края на 2022-ра и да възлезе на 10,4% към 31 декември. „Значителното ускоряване на инфлацията при потребителските цени и оставащите отрицателни в реално изражение лихвени проценти по жилищните кредити, въпреки прогнозираното им увеличение, е вероятно да продължат да стимулират търсенето на жилищни кредити, като все още силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите представляват допълнителен фактор, подкрепящ търсенето на такива кредити“, пише централната банка в септемврийската си макроикономическа прогноза (за предупрежденията на регулаторите за пазара на имоти четете на стр. 52).
Според анализа на централната банка в последните месеци на 2022 г. няма да намалее и търсенето на оборотно финансиране от страна на фирмите заради продължаващите затруднения във веригите за доставки и значителното поскъпване на основни суровини и материали.
Прогнозите обаче са, че на този тренд му идва краят. Догодина се очаква да започне постепенно забавяне на растежа на кредита и за бизнеса, и за домакинствата. А причините са по-високите лихви в съчетание с по-ниска инфлация, по-слабия растеж на частното потребление и намалената инвестиционна активност на фирмите.
Изненадващ ръст на фирмените депозитиВсъщност, освен бурния ръст на кредитирането, втората голяма новина от годината е мащабният ръст на депозитите на фирмите. До края на септември 2022 г. те са се увеличили с 23,1%, или над 7 млрд. лв. на годишна база.
Според банковия анализатор от Money.bg Петър Илиев тази тенденция има логично обяснение. Heвиждaнo виcoĸият pъcт нa фиpмeнитe дeпoзити според него мoжe дa ce oбяcни c виcoĸитe oбopoти и пeчaлби, ĸoитo нeмaлĸo бизнес ceĸтopи нaпpaвиxa блaгoдapeниe нa cъздaлaтa ce пpeз 2022-рa cпeцифичнa иĸoнoмичecĸa ĸoнюнĸтypa. „Само че настъпването на peцecиoнните пpoцecи в cвeтa и в EC и тяхно евентуално последващо задълбочаване могат рязко да влошат условията и да засегнат пpocпepиpaщите сега бизнecи“, предупреждава Илиев.
При домакинствата ръстът на спестяванията за първите девет месеца е доста по-умерен на годишна база – със 7,3 процента.
Прогнозата на БНБ е, че депозитите в банковата система ще продължат да растат със сравнително високи темпове главно по две причини – продължаващото увеличение на заплатите и очакваното повишаване на лихвите по депозитните и спестовни продукти на банките.
Едно е сигурно – банковата система ще започне 2023 г. в силно променена среда. За всички е ясно, че следващата година ще бъде време на изпитания, но тъкмо в такива моменти на предните позиции излизат онези банки и клиенти, които във времената на пикове и изкушения са подхождали умно и отговорно.
Текстът е част от тематичното приложение „Банков сектор“, което се разпространява с декемврийския брой на сп. „Бизнес глобал“. Приложението е подготвено от Цветелина Соколова.
.jpg)
