Вярвам, че България ще излезе по-силна от тази криза

Цветелина Бориславова e мажоритарен акционер и председател на Надзорния съвет на Българо-американска кредитна банка от юли 2011 г. През периода 2001 – 2010 г. е акционер и председател на Надзорния съвет на „СИБАНК” АД. Основател, собственик и председател на Управителния съвет на СИЕСАЙЕФ АД. Холдингът е частно инвестиционно дружество, с широк спектър на дейност – банкиране и финансови услуги, спедиция, земеделие, туризъм, производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и инвестиции в иновативни технологии и природосъобразни проекти. Учредител и председател на фондациите „Кредо Бонум“, „Инициатива глобална България“, „Типинг пойнт“, основател и вицепрезидент на Българския съвет за устойчиво развитие (БСУР). Член е на Управителния съвет на „Оксфорд Клуб“, член е на Консултативния съвет на Инициативата за инвестиции в чиста енергия към програмата на Кеймбридж за устойчиво лидерство, учредител и председател на „Инициатива глобална България“. Почетен консул на Исландия в България. Магистър е по международни икономически отношения, по испанска филология и по английска филология. Специализирала е по специалността „Философия и западни езици“ в Букурещ и Мадрид.

Госпожо Бориславова, БАКБ се позиционира като Зелена банка далеч преди зелената вълна да стигне до България. В последната година обаче се надигат критики, че темпът на Зеления преход не е съобразен с пазарните реалности, особено енергийните. Налага ли това промяна в политиката на банката? Или този период е шанс да дръпнете още по-напред?

Темата за Зеления преход може и трябва да се разглежда от различни аспекти. През призмата на настъпващите драматични климатични промени, водещи до наводнения, вдигане нивото на Световния океан, огромното замърсяване от CO2 емисии и т.н., още през 2020 г.  ЕС е поел ангажимент до 2050 г. да стане първият неутрален по отношение на климата блок в света, а до 2030 г. да намали емисиите с 55% спрямо 90-а година.

От друга страна, все повече се вижда, че този амбициозен план трябва да се изпълнява чрез индивидуален подход спрямо конкретните възможности и необходимите инвестиции за такава трансформация във всяка една държава. Това е свързано и със законодателни и други мерки. 

България е все още силно енергоемка, но считам, че тези реалности трябва да се приемат като предизвикателство и възможности за българските банки да бъдат активен участник в неизбежната трансформация.

Устойчивото финансиране е в центъра на финансовата система.

Къде е бизнесът в България по отношение на критериите за устойчиво развитие ESG, какво показва опитът на банката с нейните клиенти? Какво е Вашето мнение?

Още от придобиването на контрола върху БАКБ ясно заявихме намерението си да подкрепяме зелените и устойчиви бизнес идеи и постигнахме много успехи в тази посока, които например гражданите на София и Пловдив могат да усетят, пътувайки с екологичен градски транспорт или със зелено такси. 

ESG се появява, за да наложи стандарти и задължи всички участници в социално-икономическия живот да спазват принципите на екологосъобразно и социално отговорно поведение. И нормално има бизнеси, които имат социално отговорно поведение, които ще надградят своята политика с  ESG стандартите, и такива, които тепърва приемат стандартите и ще трябва да се съобразяват с тях.      

В тази връзка има ли сектори, които избягвате да кредитирате или в бъдеще няма да кредитирате?

БАКБ винаги е избягвала да кредитира замърсяващи производства, тежки индустрии в частта на конвенционалния им бизнес (като например тежка химия, въглищни централи и т.н.). Но определени дейности в тях, които водят до подобряване на тяхното екологично представяне, не са извън периметъра ни.   

Дългият период на ниски лихви и евтини кредити свърши – ще затрудни ли обръщането на тренда българските компании според Вас? Какво сочат прогнозите Ви за клиентите на БАКБ? И могат ли и до каква степен банките да „оберат“ от темпа на ръст на лихвите, който се задава от Европейската централна банка?

Нормализирането на паричната политика започна от средата на тази година. Живяхме в един период на свръхпредлагане на пари и изключително ниски лихви. Българските компании ще трябва да се адаптират към нормалността и това парите да не са така евтини, както бяха напоследък. Буферите са в подобряване на ефективността на компаниите, оглеждане в техните процеси и търсене на начин за подобряване. Да не забравяме, че инфлацията увеличи обема на продажбите и оттам възможността за обслужване на задълженията остава стабилна. 

Банките ще подходят индивидуално към клиентите си и съобразно политиката на  Европейската централна банка ще предават тежестта, като „оберат“ част от нея. Но трябва да е ясно, че парите текат винаги към добрата доходност и ниския риск и от тази гледна точка не може да не сравняваме бизнес кредитите с доходността, която носят регулаторно безрисковите вложения в ДЦК.    

Каква ще е политиката на БАКБ при затруднение на клиенти, какъв е подходът, който прилагате?

Винаги сме прилагали индивидуален подход към клиентите си при дискусиите на всеки един казус. Ще продължим с този си подход на близко и отговорно отношение и търсене на най-доброто решение за двете страни. 

Високата инфлация заради енергийните проблеми на Европа или повишаването на лихвите – кое създава повече проблеми на клиентите на банката?

Високата инфлация е явлението, което ще бележи цялата 2022 г., докато нормализирането на лихвената среда е в ход от средата на годината и се усеща едва от няколко седмици от клиентите ни. Крайните резултати на бизнесите засега не са критично засегнати от лихвената среда. Така че фокусът следва да е в справянето с инфлацията и оттам трансфериране на повишените цени в произвежданите и продавани крайни продукти от компаниите.   

Какви продукти/услуги предлагате на клиентите за техните спестявания във връзка с ускорената инфлация?  

БАКБ винаги е предлагала добри продукти за граждани, с прозрачни условия и атрактивни лихвени проценти. Искам да обърна внимание, че дори и в най-нисколихвения период ние приемахме депозити и плащахме лихва на нашите клиенти. Можете да направите справка как секцията с депозити изчезна от сайтовете на повечето банки. И в момента имаме спестовни и депозитни продукти с актуални лихви и вече няколко пъти ги адаптираме спрямо пазарната ситуация. 

Кои са трите най-важни характеристики, които отличават БАКБ от останалите банки на българския пазар?

От 11 години работим по приоритетите на зелената икономика. Българо-американска кредитна банка вижда ролята си като един от двигателите на променящите се икономически модели и стандарти за бизнес с интегриране на зелената идея в тях.  

Като три отличителни характеристики бих споменала:

- Гъвкавост и индивидуален подход

- Иновативност и бързина

- Зелено банкиране.

БАКБ  е пионер във финансирането на зелената икономика, не само на алтернативни енергоизточници, но и устойчива градска среда, екологични проекти, свързани със зеления преход, биопроизводство. Спонсорираме и насърчаваме иновации в тези области. Неслучайно БАКБ пет пъти получава приз за най-зелена банка през последните няколко години.

Ако сравните банкерството преди 20 години и сега, кои са основните различия? Какво се промени безвъзвратно и какво никога няма да се промени? Какво е бъдещето на банковите услуги?

Ще започна от последния Ви въпрос. България вече е част от банковата система на ЕС. Изискванията и критериите за оценка се спускат от ЕЦБ, контролът също е от там.

Преди 20 г. беше само началото. Това е процес, който търпи своето развитие. Банковите услуги преди 20 г. бяха по-скъпи, по-бавни, но и цялата икономическа ситуация в страната беше по-рискова и по-нестабилна. Сега България е част от европейското семейство и въпреки всички кризи, които са обхванали света, ние сме в значително по-добра макро- и микроикономическа среда.

Има точно зададени правила за прозрачност, стабилност и контрол, които трябва да се спазват. Бъдещето на банковите услуги е онлайн банкиране, все по-съкратено време за обслужване на клиентите, автоматизация на всички процеси по веригата на банковото обслужване, както и в бекофисите. Революцията в технологиите най-после доведе до обединяване усилията на технологичните компании с експертизата на банковите институции в полза на клиента. 

Ако трябва да избирате между финансиране на по-рисков проект на познат клиент или перспективен проект на непознат клиент, какво ще изберете?

Проучваме и анализираме всеки проект много внимателно и отговорно. Стимулираме разумните иновативни и зелени решения, съобразени със спецификата на нашия пазар и допринасящи за стабилното развитие и позициониране на България. Това има по-голяма тежест при вземането на решения от факта дали е познат, или непознат клиент.

Казват, че песимистите обикновено са прави, а оптимистите променят света. Вие от кои сте? Срещате ли напоследък по-често оптимисти сред представителите на българския бизнес?

Определено съм от оптимистите. Човек трябва да вярва в доброто и да се стреми към него. Това в крайна сметка винаги ме е водило до успех независимо от многото перипетии и трудности по пътя. Да кажем, че позитивният реализъм е моето верую.

Преценката ми към сегашния момент, въпреки изключително сложната ситуация, в която се намира българският бизнес, по обективни и субективни причини, е, че тук не става въпрос само за оптимизъм или песимизъм. Българинът, който умее и обича да твори и съзидава, има силата и духа да се справи. И ще успеем!

Вярвам, че България ще излезе по-силна от тази криза!

Текстът е част от тематичното приложение „Банков сектор“, което се разпространява с декемврийския брой на сп. „Бизнес глобал“. Приложението е подготвено от Цветелина Соколова.