Кризите направиха българските предприемачи гъвкави и далновидни

Петър Славов е макроикономист и банкер, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД. През 2001 г. е един от основните участници в създаването на ПроКредит Банк (България) и от тогава до 2008 г. участва активно в управлението ѝ като изпълнителен директор и член на Управителния съвет. През 2008 г. става председател на Управителния съвет на банката, а от 2014 г. e председател на Надзорния съвет. От 2014 г. до 2021 г. е член на Надзорния съвет на Прокредит Холдинг АД. Под ръководството на Петър Славов ПроКредит Банк се утвърждава като основен партньор на малкия и средния бизнес и земеделските производители. Г-н Славов активно работи за развитието на енергоспестяващи, екологични и природосъобразни решения в бизнеса, насърчава фамилния подход при малкия и средния бизнес и проекти за кръгова икономика.

Г-н Славов, рекламирате ПроКредит Банк като банката на малкия и средния бизнес. През Вашия поглед като банкер как този ключов сегмент на българската икономика преминава през турбулентната от гледна точка на всякакви кризи 2022 г.?

Малкият и средният бизнес не е този, който беше преди повече от десет години. Премина през доста турбуленции и вече има опит зад гърба си. Повечето предприемачи преминаха през рецесията 2008 – 2011 г. Съвсем скорошна е и ситуацията с ковид пандемията. Сега сме в поредната предизвикателна икономическа конюнктура, породена от геополитическата ситуация с ограничен достъп до пазари и ресурси, промяна на веригите за доставка, увеличени цени на ресурсите. Почти същото се случи и през 2020 година заради международните мерки за неразпространение на пандемията, но без инфлационния натиск.

Всички тези икономически сътресения направиха българските предприемачи много гъвкави и преди всичко далновидни. Те вече имат управленски опит, икономическа и финансова култура и от всяка криза вземат своя урок.  

Какви са нуждите на малките и средните фирми от финансиране в момента? Какъв е делът на кредитите за инвестиции и за оборотни нужди?

Независимо че годината беше турбулентна, не се забеляза отлив от страна на компаниите да търсят финансиране – напротив, те активно продължиха да развиват своята дейност. Това частично се дължи на по-слабото отражение и закъснял ефект на световните икономически процеси върху българската икономика, което позволява лихвените нива за финансиране да са все още ниски.  

Българският бизнес в момента търси повече оборотен капитал, отколкото кредити за инвестиции. Основна причина е несигурната икономическа ситуация, която води до задържане на инвестициите в нови и развитие на настоящи проекти. Другата причина е, че бизнесът трябва да отговори на промяната в начина на доставките, поскъпването на производствените и енергийни ресурси и др. Липсата на предвидимост и добри новини в икономиката карат предприемачите дори да се презапасяват със суровини, което също е свързано с оборотното финансиране. 

Всички клиенти на банките се питат какво ще се случва с лихвите. Какъв ще е подходът на ПроКредит Банк по отношение на промените в лихвената политика? Започнахте ли вече да покачвате лихвите? На какви стъпки ще става това за бизнес клиентите и за домакинствата?

В дългосрочен план цената на финансирането от кредитните институции плавно ще се повиши в отговор на променящата се монетарна политика, конюнктура и цена на привлечения ресурс. Основен фокус в работата на ПроКредит Банк обаче е да бъдем предвидим, предвидлив и дългосрочен партньор за малкия и средния бизнес. Затова се стараем във всеки икономически етап да адаптираме продуктите и услугите си спрямо пазарната конюнктура и нуждите на нашите клиенти. Важно за нас е да имаме диалог и отношения, основаващи се на взаимно доверие. Бизнесът да знае, че говорим на един език с него, при нас той да е чут и разбран. 

 Лека-полека започват да се връщат рекламите на спестовните продукти на банките. За какво говори това? Какви доходности и новости ще предложите на вложителите?

Българската банкова система в момента е стабилна, много ликвидна и добре капитализирана. Това ѝ позволява на този етап да задържи ниските лихвени нива за финансиране. Все пак затегнатата монетарна политика на ЕЦБ ще даде своя резултат на местно ниво, макар и с по-бавен темп. Затова всяка една банка на пазара трябва да е готова да реагира на промяната. Поради тази причина зачестяват и рекламите на спестовни продукти. 

В резултат на дългосрочната си работа с бизнеса и активната обратна връзка от него в ПроКредит Банк отдавна разработихме безсрочна сметка за спестяване, по която има доходност. FlexSave сметката дава възможност на клиентите ни да заделят средства, но при необходимост да ги ползват по всяко време без ограничения. От ноември 2022 г. повишихме и лихвеността по депозитните си продукти, също в отговор на изискванията на клиентите ни.  

Какво се случва с кредитирането тази година? 11% ръст на бизнес кредитите и 15% ръст на банковите заеми за домакинствата не са ли твърде високи ръстове, които крият рискове?

През 2022 г. пазарът в България по отношение на кредитирането беше много активен, и то не само от страна на банковите институции, но и от страна на домакинствата и бизнеса. Причината са ниските лихвени нива за финансиране и желанието на участниците на пазара да изпреварят различните динамични икономически и геополитически процеси. По отношение на домакинствата има и друг фактор – голяма част от ръста на пазара е съсредоточен в градове, в които оперират и големи международни компании. Те предлагат на своите служители стабилен дългосрочен доход, което позволява на физическите лица да инвестират в покупка на собствено жилище или друг личен актив. 

В резултат на икономическите турбуленции през годините банките са изградили  инструментариум, с който адекватно да оценят риска и поемат такъв в разумни граници. Очакваното повишение на лихвените нива и забавяне на икономиката безспорно ни кара да бъдем по-предпазливи, но оценката на кредитоспособността на клиентите и качеството на кредитния портфейл е цялостен системен подход от страна на всяка банка, който се реализира дългосрочно.

Европейският съвет за системен риск през февруари предупреди за уязвимости на пазара на жилищното кредитиране у нас заради високите ръстове и надценените имоти. Смятате ли, че съществува подобен риск и как го управлявате в ПроКредит Банк?

БНБ също предупреди за този риск и предприе своевременно действия за неговото управление. Така от октомври 2022 до октомври 2023 г. БНБ поетапно увеличава антицикличния капиталов буфер, който има за цел да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от натрупване на риск в периоди на бърз кредитен растеж.

Относно ситуацията в ПроКредит Банк бих споделил цифри, които ще доведат и до съответните изводи – нивото на необслужвани кредити в българската банкова система е около 6% за 2021 г., а в ПроКредит Банк е 1,6%. Ще се повторя, като уточня, че управлението на риска не е еднократно реактивно действие, а проактивен дългосрочен подход и при нас той стартира още с процеса на привличане на клиента, отпускане на кредита и завършва с неговото изплащане.

Банковата система отчита силен ръст на печалбата през деветмесечието. На какво се дължи това? Приходите от такси имат ли съществен принос?

Поглеждайки данните, ще установите, че печалбата на банките за този период е с около 37% повече спрямо същия за 2021 г.  На какво се дължи тя? Рекордният ръст на печалбата е съвкупност от редица фактори в банковата дейност, които оказаха благоприятен ефект върху финансовия резултат на институциите.  През деветмесечието активните финансови участници на пазара реализираха голям обем кредитни сделки, които, от своя страна, повишиха приходите от лихви, докато цената на ресурса, който банките ползват, остана относително стабилна на исторически ниско ниво. Тези кредитни сделки безспорно са свързани и с такси, съответно техният ръст за първите девет месеца от годината също допринесе за  повишение на финансовия резултат. Също така клиентите цялостно бяха по-активни в ползването на банкови услуги, а това също увеличава приходите от такси от тях. 

От друга страна, високото качество на кредитните портфейли не изискваше заделяне на допълнителни провизии, което също рефлектира положително върху печалбата. Всичко това доведе до по-висок финансов резултат за банковата система. 

Според Вас Европейската централна банка ще успее ли да овладее инфлацията и колко висока цена за това ще платят бизнесът и домакинствата?

В учебниците по медицина пише, че при инфекция се дават антибиотици за спирането ѝ, така както в учебниците по икономика пише, че при висока инфлация централните банки трябва да повишат основните лихвени проценти. Не трябва да забравяме обаче, че антибиотиците убиват не само лошите, но и добрите бактерии. Не можем да очакваме, че рестриктивната монетарна политика не поражда и негативни последствия за бизнеса и домакинствата, като забавен икономически ръст. Но това е временен ефект, който трябва да приемем, тъй като приоритетната цел е понижаването на инфлацията.

В момента не се вижда желаният резултат от повишената цена на ресурса за банките. Вероятно той ще дойде, но много по-бавно и все още неясно с какви ефекти върху икономическия растеж. Всички се питаме защо? Каква е причината? 

Преди повече от месец в едно от участията ми в голям икономически форум споделих, че според мен настоящата монетарна политика е остаряла и не отразява всички фактори на икономическата ситуация, а те са много – бърз обмен на информация, демографската структура на населението, глобализация на икономиката и т.н. Затова бих казал, че се нуждаем от нова икономическа политика, която отчита тежестта на всички тези фактори. 

Каква е прогнозата на ПроКредит Банк за икономиката на България през 2023 г. и как ще пренастроите политиката си към малкия и средния бизнес в променената обстановка? 

Очаквано през 2023 г. ще има забавяне в световен мащаб, което ще се усети и в България. Мисля, че далновидните мениджъри вече трябва да са обмислили кога и какви действия да предприемат, за да запазят бизнеса и конкурентоспособността си. Българският бизнес трябва да отговори с дигитализация и опростяване на производствените процеси, диверсификация на производствените материали, замяна на  енергийните ресурси и високо експертен персонал, който да разбира клиентите. 

Нашата задача е да бъдем онзи дългосрочен партньор, който подкрепя и насърчава предприемачите да реализират плановете си.

Текстът е част от тематичното приложение „Банков сектор“, което се разпространява с декемврийския брой на сп. „Бизнес глобал“. Приложението е подготвено от Цветелина Соколова.