Банките си научиха уроците по консервативна политика

Георги Заманов e магистър по икономика и финанси от УНСС и по ядрена физика от СУ „Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си като анализатор в БНБ. Преминава през ОББ, HVB „Биохим“ и Уникредит Булбанк. От 2007 г. последователно е бил член на Управителния съвет на Unicredit Ваnk – Сърбия, където е отговарял за управлението на риска, а след това и на Unicredit Ваnk в Украйна, отговарящ за корпоративното и инвестиционно банкиране. От януари 2016 г. се присъединява към екипа на Алианц Банк България като изпълнителен директор. От началото на 2017 г. е главен изпълнителен директор на Алианц Банк България.

Г-н Заманов, какви са предимствата и недостатъците на една малка банка на фона на непрекъснато консолидиращия се пазар?

Беше недостатък преди 3 – 4 години, преди да започне консолидационната вълна, когато конкуренцията бе по-голяма – и като брандове, и като брой локации. Всяка банка, която минава през консолидация, следва стъпката за оценка и оптимизация на клоновата мрежа и това води до по-малко брой точки на продажба. През последните няколко години Алианц Банк оптимизира клоновата си мрежа и в момента сме в съответствие със следковидните нужди на пазара, но осигурявайки пълно покритие на страната.

Последните придобивания доведоха до силно присъствие на българския пазар на 3 по-големи банкови групи, 2 по-малки и Алианц Банк. Така, ако преди 6 години се позиционирахме на 11-о място, сега в някои сегменти сме 5-и на пазара с амбиция за по-предно място. 

Алианц Банк предлага комплексни услуги на клиентите – банкови, застрахователни, пенсионноосигурителни и лизингови. Комплексното обслужване води ли до повишен интерес към по-нестандартни за българския пазар услуги?

На  българския пазар в над 90% от случаите потребителите все още  търсят стандартните банкови услуги – разплащания, откриване на сметки, депозити, електронно и мобилно банкиране плюс целия спектър от кредити – от потребителски кредит и кредитна карта до оборотен и инвестиционен кредит за бизнес клиенти. Нашето уникално предимство е, че всичките ни продукти – банкови, застрахователни, пенсионноосигурителни и лизингови, са с един и същи бранд – Алианц. Това е предимство, защото потенциалният клиент може да получи обслужване по един и същи стандарт, с едно и също качество и да бъде правилно консултиран. Другите банки също продават застрахователни и пенсионни услуги, дори някои от тях имат в групата си такъв вид дъщерни дружества, но са с различни брандове. 

Пренастройвате ли лихвената си политика в съответствие с новите пазарни условия?

Бих искал да поясня, че в лихвата сa включени две компоненти – фиксирана и плаваща. За кредитите в левoве плаващата компонента обикновено е свързана с депозитната база. За физическите лица, съгласно действащите нормативни регулации, тя се променя на всеки 6 месеца. Към момента няма индикации за следващия период – от януари до юни 2023 г., че ще има осезаемо увеличение. Очаквам увеличението на плаващата част да е в рамките на 0,05 – 0,1%. Това за един средностатистически ипотечен кредит (около 100 000 лв.) ще доведе до увеличение между 5 лв. и 10 лв. на лихвата на месечна база. Интерес за клиентите представлява и плаващата компонента, която е обвързана с международни индекси като Euribor и е приложима, когато клиентът е теглил кредит в евро. Обикновено кредити в евро теглят бизнес клиенти, които имат приходи в съответната валута. Бизнесът, който няма експорт, би следвало да е теглил кредити в левове, където плаващата компонента е обвързана с депозитната база на юридическите лица в страната. 

Възможно ли е инфлацията и вдигането на лихвите да се окажат по-тежко препятствие за кредитополучателите в сравнение с пандемията?

Инфлацията ще намали остатъчните доходи на домакинствата, с които плащат кредитите си. Но алтернативата на домакинство, което е взело ипотечен кредит, е да живее под наем. Много често вноската по кредита е съизмерима с пазарните нива на наемите. Дали човек ще живее под наем, или ще ползва жилище, вероятността да спре да плаща е малка, например да остане без работа дълго време. Инфлация има, но има и доста ниска безработица – на нива 4 – 4,5%, а в големите градове е близо до нулата. Това означава, че ако днес си загубил работа, в рамките на 2 – 3 месеца ще намериш алтернативна заетост. Може би през тези месеци ще има просрочие, но след това вноските ще се стабилизират и в разговор с банката може да се намери решение и да се подпише нов погасителен план. 

Притеснително би било чувствителното увеличение на лихвите по инвестиционните кредити, където приходите от инвестициите могат да намалеят или да останат на същите нива. Добрата новина е, че и ние, и другите банки си научихме уроците от предходни кризисни периоди и прилагаме сравнително консервативна рискова политика, което би позволило на клиентите да продължат да покриват задълженията си дори и при увеличение на разходите.  

Има ли нещо притеснително в продължаващия двуцифрен ръст на кредитирането, особено при ипотечните кредити?

При предишната криза през 2008 – 2009 г. банките бяха принудени да спрат кредитирането, защото външното финансиране бе спряно или с променени условия. В момента българската банкова система се самофинансира, т.е. обемът на депозитите в България е доста по-голям от обема на кредитите. При депозитна база от 110 – 120 млрд. лв. имаме малко над 70 млрд. лв. кредити. Ликвидността дава комфорт банките да не ограничават кредитирането. Да, може да има по-високи изисквания към клиентите – за обезпечение, за остатъчен доход, за самоучастие, но кредитирането не е спряло и не очакваме да спре.  

Кредитирането расте, защото има търсене, което е в разумни граници. Ако направим референция към ипотечния пазар, към който беше насочен Вашият въпрос, ръстът с 3 млрд. лв. на кредитния портфейл за последните години се изразява в покупката на жилища от около 30 000 домакинства. По статистика на БНБ броят на ипотечните кредити е между 180 и 190 хил., а броят на домакинствата е 2,5 млн. Тоест под 10% от тях имат ипотечни кредити, които са използвали за покупка или ремонт на жилище. Това в сравнение с европейски пазари е ниско ниво на задлъжнялост.

Смятате ли, че лихвите по депозитите ще се върнат на някогашните нива? Хората бяха свикнали да получават лихви от по 2, 3, дори 4% годишно.

С  интерес следя коментарите на макроикономистите. Според мен до края на 2023 г. дългосрочните депозити ще минат 1% годишно, а краткосрочните и средносрочните ще задържат нива до 1%. В момента, в който инфлацията започне да се връща в нормалните нива от 3 – 5%, то лихвите по депозитите няма да усещат този натиск да бъдат увеличени до нива отпреди 10 години. Кризата от 2008 – 2010 г. беше криза на ликвидността и на доверието, а не на реалната икономика. Докато сегашната е криза на реалната икономика, продиктувана от войната в Украйна и последвалата рязка промяна на цените на енергоносителите. Има коментари на макроикономисти, че 70 – 80% от инфлационната компонента е следствие на повишените цени на енергоносителите. Ако цените на енергоносителите се задържат, стигнат платото, което може би вече се наблюдава, или започнат да падат, този инфлационен натиск ще намалее. 

Банките непрекъснато повишават таксите си и въвеждат нови. Не се ли притеснявате, че така клиентите им ще избягат към финтех компаниите?

Освен кредитирането банките имат друга основна функция – разплащания и откриване и водене на сметки. Неслучайно преди години точно там навлязоха т.нар. финтех компании – за да осигурят различен и по-удобен технологичен начин за ежедневни разплащания. Този бизнес вече се позиционира като самостоятелен отделен клон на банкирането и той е много близо до комуналните услуги. В света на дигиталните технологии от нас се изисква  да инвестираме в нови дигитални приложения. Клиентите искат да има по-добра услуга, с повече функционалности, която да ползват 24 часа в денонощието. Нуждата от инвестиции и технологични разработки рефлектира в по-големи такси. Тези такси са обвързани с разходите, с които банките трябва да поддържат ИТ инфраструктура, възможност за онлайн банкиране, колцентрове и хора, които да съдействат във всеки момент. Ако се върнем преди 20 години, 90% от бизнеса на банките беше свързан с касови операции и разплащания, където клиентите сами си пишеха бележките за превод. 

При по-голямата част от финтех компаниите обемът на разходите надвишава обема на приходите. Независимо от това ние можем да се учим от тях по отношение на технологии, комуникация с клиента и решения, които предлагат. 

Едно от преимуществата за клиентите на вашата банка, което рекламирате, е, че предлагате „ясни условия без изненади“. Какви условия полагате за прозрачно и отговорно кредитиране, така че клиентът да вземе информирано решение, да бъде уведомяван навреме за промените в условията и да не се чувства излъган или недоразбрал какви са условията на съответните финансови продукти?

Част от прозрачността и тази яснота и откритост е ДНК-то на бизнеса на „Алианц“ за всеки продукт или услуга, които предлага в България и в цял свят. Още от първите въвеждащи обучения, които правим на нашите служители, независимо на какво ниво са, ние държим на клиента да бъдат обяснени в детайли всички важни и маловажни факти и да му дадем референция, ако има нужда от повече информация, къде да я намери.

Текстът е част от тематичното приложение „Банков сектор“, което се разпространява с декемврийския брой на сп. „Бизнес глобал“. Приложението е подготвено от Цветелина Соколова.