Как изглеждаме в очите на хора, израснали в друга среда? В поредицата на списание BGLOBAL ви даваме този поглед към нас като общество и като бизнес среда.
След 14 години в България австриецът Стефан Егер не само говори български почти перфектно, но и отлично познава нравите и условията за правене на бизнес в страната. Някои от впечатленията му са положителни, други – не чак толкова, но в края на краищата избира да живее тук, вместо в китната южна провинция Каринтия, където е роден. Той е управител на „Феромонт България“ – компания, специализирана в изграждането на заводи и индустриални съоръжения.
За първи път Стефан Егер идва в България през 2008 г. като част от екипа на австрийската компания Alpine Bau, която участва в изпълнението на хидроенергийния проект „Цанков камък“.
„Феромонт България“ е създадена през 2011 г., с цел „монтажен аутсорсинг“ - осигурява шлосери, заварчици, електротехници и монтажници за обекти в различни държави на австрийската фирма-майка FMT. Нейната база е разположена в пловдивското село Браниполе.
През 2015 г. FMT е придобита от Christof Group – австрийска фамилна компания, специализирана в проектирането и изграждането на индустриални обекти, която има над 3800 служители в 37 дъщерни фирми в цял свят.
„Изпълнявали сме обекти в цяла Европа, но сме изпращали колеги и в Мексико и Китай. Нашите хора са работили почти по целия свят“, казва Егер.
В България „Феромонт“ също има проекти - монтира цялото механично оборудване и електрическата инсталация на завода за сепариране на отпадъци в село Яна край София. Тук това е най-големият ѝ обект, но в чужбина е изпълнявала и по-големи задачи заедно с компании от групата.
За „Феромонт България“ сега работят около 100 човека, а пикът е бил през 2018-2019 г., когато заетите са били 240 души. В България Все по-трудно се намират хора за работа, а промените в законодателството през последните години затрудняват компании, които преди години са били привлечени от ниските разходи за труд.
„Някога, когато започнах, България беше раят в ЕС относно квалифициран персонал, ниски осигуровки и добри социални придобивки. Сега България е една от най-скъпите държави за развиване на монтажен бизнес, както и да изпращаш хора на командировка извън страната. В сравнение с Румъния, Словакия, Хърватия, разходите за труд тук са по-високи“, казва Егер.
Той посочва, например, че до 2017 г. в България командировъчните не са се облагали с данък общ доход или с осигуровки, а сега това не е така. В другите държави е запазен необлагаемият режим.
Така бизнесът става по-малко конкурентен, тъй като не може да плаща повече и излиза извън пазарната цена. Затова и много български работници отиват в словенски и хърватски фирми. Там те получават по-висока заплата, но данъчната тежест за фирмите е значително по-ниска и им дава конкурентно предимство под формата на по-ниски продажни цени.
Стефан Егер обръща внимание, че най-големият кадрови проблем е липсата на желание у младите хора да учат професии, които са свързани с ръчен труд. Самият той е потомствен машинен шлосер, като вечерно е завършил магистратура по бизнес администрация в края на 20-те си години, докато е работел на обекти.
Екипът на "Феромонт България" по време на монтажа на завода за сепариране на отпадъци в с. Яна
„Стигнахме до ниво на демокрацията, в което развитието на държавите е спряло. Всеки може да прави каквото иска, всеки има право на мнение, но накрая нищо не се решава и нищо не се случва. Как да направим професиите, от които има нужда, по-интересни за младите хора за да имат стимул да ги учат? Тъй като има все по-малко желаещи за майсторските професии - стругари, шлосери, заварчици, електротехници и други, техникумите и специализираните гимназии се принуждават да се пренасочат към по-търсените и атрактивни специалности от IT сектора, икономиката, мениджмънта. А производствените предприятия преминават към търговия…“, отбелязва Егер.
Според него ще са необходими нетрадиционни решения. „Професиите, в които се работи с ръце, трябва да са интересни на младите хора. А не са, но това е проблем във всяка държава по света, където има демокрация. Няма решение. Може да е грубо сравнение, но в Китай държавата определя кой какво трябва да учи и работи, за да има кадри за всички индустрии“, казва австриецът. „Трябва да се промени цялата политика и за съжаление в бъдеще, самата свобода на хората. Това е единственият шанс да се запазят професии като шлосери, електротехници и заварчици“, допълва Стефан Егер.
Практиката му показва, че през годините, когато „Феромонт България“ е участвала в съвместни проекти за учебни центрове, кандидатите се насочват към административните професии, докато за шлосери, заварчици, техници, няма интерес.
Заедно с горчивата истина за отношението на младите хора към традиционните професии, Егер не спестява и критиките си по отношение на пазарната среда.
„В България имаме голяма конкуренция – по-големи, по-малки фирми, но не тя определя дали ще спечелим обект или не. Проектите често са разпределени още преди търга и това е много типично за тук“, казва Стефан Егер. „Истинска конкуренция няма, по-скоро е въпрос на „връзки“, обяснява накратко нещата.
Затова и „Феромонт България“ намира място, когато се изпълняват проекти с инвеститор чуждестранна фирма. „Трудно е да си конкурентен, ако работиш изцяло легално. При нас всичко е изрядно и затова не сме много конкурентни в България“, казва той. Компанията наскоро е участвала в изграждането на нова производствена линия на „Кроношпан“ във Велико Търново. Но в момента няма текущи обекти в страната.
Покрай работата по „Цанков камък“ Стефан Егер прекарва 3 години в град Девин и завинаги остава свързан с родопското градче. „Имам инстински приятели в Девин и често им ходя на гости. Там хората те приемат като част от семейството си. В големите градове като София или Варна хората са много по-студени“, казва австриецът.
Но Пловдив най-много му харесва, защото въпреки, че е вторият по големина град, хората в него са много сърдечни и „живееш като в едно голямо село“. Съпругата му е българка и имат едно дете, а преди 5 години купуват къща край Пловдив и оттогава живеят там.
„Аз съм избрал да живея в България, харесва ми да живея тук и имам много истински приятели и близки хора. Но ако говорим за общия български манталитет, понякога е много трудно, и да успееш без връзки е почти невъзможно“ констатира той.
Неговото наблюдение върху българските бизнесмени е, че в по-голямата си част са хора, които търсят бързия успех и голямата печалба и едва малка част от тях съзнават стойността да създадеш бизнес, който да е стабилен, устойчив във времето и да гарантира дългосрочна ангажираност и печалби, съобразени с конюнктурата на пазара.
В същия момент Стефан Егер вижда и друга страна на българите, което го впечатлява и стимулира да остане в България. Той е категоричен, че българските му колеги в администрацията на „Феромонт“ са "по-умни, по-работливи и по-лоялни, отколкото австрийските“. „Тук ако работиш със сериозен човек, той е и много гъвкав. Австрийският колега, когато е в отпуск, не вдига служебния си телефон. Българските колеги винаги са на линия, ще помагат дори и по време на отпуската, докато на Запад има много ясна граница между работата и личния живот“, отбелязва той.
„България е красива държава, в нея има всичко, но много хора не оценяват това“, казва Егер. Той дава пример с това, че сме склонни да „оплюваме“ държавата си и бързо да ѝ обръщаме гръб, за което също намира своето обяснение. „Няма доверие в правителството и в институциите, което е въпрос на манталитет, но и на разочарование".
„Ако пътувам с българин – приятел, колега или служител, докато е в България, се оплаква, че всичко е зле. Като отидем примерно в Австрия или Германия, започва да мрънка – тук защо не може да е като в България…“, казва той.
