Проблемът на хората от XXI в. е, че малцина се движат.
Текстът е публикуван в бр. 24 на сп. Business Global. Автор: Лилия ПоповаЩе започна с няколко ключови думи: азотен оксид, L-Argininе, витамин К2, витамин D3, калций и MSM (или органична сяра). Общото между 6-те е, че играят важна роля за здравето и благоденствието ни. Първите 5 са свързани с една от важните Нобелови награди за медицина – тази през 1998 г. на Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад „за откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечносъдовата система”.
Азотният оксид е абсолютната нова звезда в медицината, макар и да е известен от векове на учените. На ролята му за живота, начините за синтеза му и използването му в различни лекарства за различни състояния са посветени хиляди, буквално, научни проучвания, особено след Нобеловата награда в края на XX век. И вече са доказали, че добрите нива на азотен оксид в телата ни гарантират здравето ни.
Казано накратко: азотният оксид оказва мощно вазодилатационно действие – увеличен приток на кислород и хранителни вещества към клетките и пряко или косвено влияе върху всички метаболитни процеси в телата ни. Една от основните му функции е поддържането на кръвното налягане в норми – има основна роля в добрата работа на артериите и кръвоносните съдове. Азотният оксид участва активно в имунната защита, в действието на сърдечносъдовата, нервната и храносмилателната система, във функциите на мозъка (обучение, запаметяване), стимулира клетъчната липолиза (разграждането на мазнините) и т.н.
Дългосрочната ни памет също така работи само ако имаме достатъчно азотен оксид в мозъка си. Той е невротрансмитер, който предава и кодира информация в нашите мозъци. Ако имаме достатъчно азотен оксид в мозъка си, сме защитени от алцхаймер, паркинсон, множествена склероза, казва проф. Ихор Хук, завеждащ отделение във водеща болница във Виена, кардиолог, международно известен с опита си в съдовата хирургия и операциите си на бъбречни трансплантации. Той е автор на повече от 300 публикации в престижни професионални списания, истинско светило в областта на сърдечносъдовите болести, с над 45-годишен стаж.
И допълва, че шестият споменат в началото елемент – органичната сяра, и проучванията, свързани с нея, вероятно ще донесат на авторите си някоя от следващите Нобелови награди за медицина.
Проф. Ихор Хук: Азотният оксид е по-важен от кислорода„Задавам следния въпрос на моите студенти: Кой е по-важен за човешкия живот – кислородът или азотният оксид? 99% от студентите казват, че е кислородът. Връщам ги на поправителен. Ако махна от сърцето ви азотния оксид, ще умрете незабавно, няма да има нито един удар повече. Ако отнема кислорода, то няколко минути сърцето ви ще продължи да работи. Така че – кой е по-важен?”, казва проф. Хук и доказва думите си с примери от зараждането на живота.
„Знаете, че атеросклерозата е убиец номер 1 в света – не ракът, не грипът, а инсултите, инфарктите и периферните съдови болести. Защо хората се разболяват от атеросклероза? Кои са рисковите фактори? Веднага се сещате за пушенето, диабета, храненето, затлъстяването, високото кръвно. Но най-важният рисков фактор е, че през XXI век хората не се движат. Но как се развива атеросклерозата, кои са важните молекули от биохимична гледна точка? Какво казва науката за нашата поява?
Животът на планетата започва преди милиони години с няколко фундаментални елемента – кислород, въглерод, водород, азот и сяра. Започва от микромолекули, на микрониво. В азотния оксид например имаме един атом азот и един кислород. Всички тези молекули са газове. Колко клетки имаме в тялото си? Всеки човек е съставен от около 60 милиарда клетки. И всички те съдържат тези три молекули – водород, азот и кислород. Без тях не бихме могли да мислим, сърцата ни не биха работили. Аз ги наричам „Тримата мускетари“, защото те се бият за нас, в нашите тела от 4,5 милиарда години.
Има две пътеки, по които се е развил животът. На сушата, чрез фотосинтезата, благодарение на енергията на слънцето – ако го изключим, нищо не би оцеляло. Втората е дълбоко в океаните – синтезът на онзи миризлив газ, познат ни от яйцата – въглероден сулфид. Синтезът без слънце наричаме хемосинтеза.
Животът възниква по тези две пътеки, за да се появим накрая ние тук с човешките си тела.
Помислете отново за тримата охранители, които са в клетките ни – те не са случайно там, природата никога не прави случайни неща, животът е резултат от много ясни и стриктни правила. 99% от нашето тяло се състои само от 6 елемента – кислород, въглерод, водород, азот, калций и фосфор. Само 1% от тялото ни са магнезий, калий, хлор, натрий.
Ако отидете на лекар, защото имате крампи в краката например, какво ще ви препоръча? Магнезий. Но вижте какво количество магнезий имате в тялото си – 0,05% . Лекарят няма да ви каже, че имате 40 пъти повече сяра в себе си – помислете за газа въглероден сулфид. 40 пъти повече. Как да си набавите въглероден сулфид? Какво трябва да ядете? Коя храна има най-високо съдържание? Лукът, чесънът и кафето – но без мляко, чисто. Но колко лук или чесън може да изядете дневно, при това органичен, без пестициди и примеси от модерното земеделие?
В тялото си имаме 600 пъти повече азот, отколкото магнезий, а азотният оксид е една от най-важните молекули за живота. Когато се храните, трябва да мислите, че се нуждаете от определени количества елементи. Само за кислорода не е нужно да мислим, защото дишаме. За всичките останали 6 елемента трябва да мислим, а не просто да пием хапчета с магнезий, желязо, цинк или селен по препоръка на някой доктор. Който вероятно не ви е казал колко е важен азотът.
Азотният оксид е по-важен от кислорода. Това е чиста биохимия. А следващият въпрос е: как да си набавим азотен оксид в клетките? Чрез храненето. Знаете, че протеините в телата ни са изградени от 22 аминокиселини. Нашата структура се дължи на протеините, не на въглехидратите и мазнините. Една от тези 22 аминокиселини е L-Argininе. Ако погледнете в структурата на тази аминокиселина, ще видите, че в нея има много азотен оксид. И от тази аминокиселина, под контрола на ензимите, кислорода, витамин К2 и калция – се синтезира азотен оксид. Ако калцият не идва в клетките, дори и да имате L-Argininе, кислород и ензими – реакция няма да започне.
Едва ли можете всеки ден да ядете по 300-400 г сьомга. Затова приемайте витамин D допълнително.Виждате колко са важни млякото и сиренето, защото в тях имаме калций. Калцият е най-важният катион. Когато имаме всичко това, започва синтезът на азотен оксид. И това знание открихме едва в края на XX век.
Следващият въпрос е: в коя храна имаме достатъчно L-Arginine? Защото никъде няма чист азотен оксид. В месото има малко. Най-високата концентрация е в тиквите, следвани от ядките. Ядките са много подобни на мозъка ни. Природата е много умна – създала е храна за всеки орган и хората са го знаели от древни времена. В 100 грама тиква имаме 500 микрограма L-Arginine, а в 100 грама ядки – 200 – 250. Можете ли да ядете големи количества всеки ден? Аз лично приемам L-Arginine на капсули. И си ръся салатата с тиквени семки.
Нужен ни е всеки ден, не понякога, защото и докато сме будни, и докато спим, тялото ни работи и се нуждаем от азотен оксид. Ако не приемате достатъчно L-Arginine и имате 60 милиарда клетки, които го чакат, защото искат да получат азотен оксид, системата колабира и вместо азотен оксид, нашия мускетар, бранител на системата, те синтезират оксидантни радикали, които аз наричам терористи, които ни убиват.
Много е важно да получавате достатъчно L-Arginine всеки ден. Всеки ден. Не просто веднъж седмично. Това е част от физиологията. Няма нито един орган, като се започне с мозъка, нервната система, сърцето, бъбреците, сексуалната функция, гастро-чревната, имунната система, нито един орган, който да не е зависим от азотния оксид. Той е много малък, само 2 атома, и може да премине през всички мембрани на тялото.
Ето и кои са най-важните фактори за синтеза му. L-Arginine е много важен – като една от 22-те аминокиселини в тялото, тази, от която се синтезира азотният оксид. Но той е едното колело на автомобила. Второто е калцият – ако не идва в клетките, дори и да имате L-Arginine, реакцията няма да стартира. Нужен ви е калций и той е жизненоважен. Следващият елемент е витамин D3. Още от XVII век се знае, че слънчевата светлина предпазва от рахит. Днес знаем много повече. Но дори и да сте цял ден на слънце голи, ще получите само 30% от витамин D, от който се нуждаете. 70% идват с храната. Къде има витамин D в храната? В мазната риба. Но само след 2 седмици няма да можете да гледате мазната риба. Можете ли всеки ден да ядете 300 – 400 грама сьомга?
И затова е добре да приемате добавки на хапчета – знаете какво вземате и в какво количество. Витамин D е много повече от витамин, вече го наричаме хормон, хормонът е като генерала в армията, стратегическа личност, която взема решения как да управлява армията, а витамините са само войниците. Витамин D, или хормонът D3, e отговорен за усвояването на калция.
И последното колело на колата е витамин К2 – той е отговорен за калция. Къде имаме най-много калций? В костите. Няма да получите остеопороза, ако приемате достатъчно витамин К2. Най-много витамин К2 има в японската храна натто, но в Европа тази храна я няма. Затова е задължително да приемаме витамин К2 всеки ден като добавка.
Препоръчителни дози от проф. Хук
Дозите са индивидуални, но общо взето за работещ човек на средна възраст са следните:
L-arginine плюс Citrulline 4 – 8 г на ден, плюс тиква, ядки и други храни
Калций – между 500 и 1000 mg плюс млечни продукти
Витамин D3 – между 10 000 и 20 000 IU
Витамин K2 – 200 микрограмаВсички тези четири колела ни дават оптималната система за синтез на азотен оксид. Без едно от тях не бихме могли да управляваме автомобила. Аз лично използвам и препоръчвам да използвате добавки, защото с храната не може да си набавите достатъчно витамин К2, витамин D3, L-Argininе и калций, за да синтезирате нужния за тялото ви азотен оксид.
През 1998 г. Нобеловата награда бе връчена за ролята на азотния оксид, но едва сега лекарите започват да осъзнават и доказват колко са важни тези четири елемента за синтеза му. И това от теоретично знание трябва да се превърне в практика. Следваща Нобелова награда за медицина ще е за сярата – тя подкрепя синтеза на азотен оксид, но също така има своя биологична функция, която чак сега откриваме. Например в онкологията – аз съм шокиран от резултатите след 45 години в медицината. На всички пациенти с рак давам сяра и показват чудесни резултати.
Защо е важна сярата? Всеки знае колко е важен инсулинът. Инсулинът е протеин, но инсулинът е и хормон. Стратегическа молекула. Винаги трябва да гледате структурата. Протеин, съставен от аминокиселини, който, ако загуби структурата си, формата си, губи своята биологическа функция. Какво запазва структурата на инсулина? Сярата. Ако не приемате достатъчно сяра, инсулинът ви се срива. Това е една от причините защо имаме толкова много диабет. Както споменах, най-много сяра има в лука, чесъна и чистото кафе.
Всички знаем какво е колагенът – 30% от нашите протеини са колаген, изграден от аминокиселини. Сярата пази и структурата на колагена – ако е в недостиг, страдат кожата, ноктите и косата. Аз лично приемам 30 грама сяра дневно, на прах, разтворена във вода. Не е вкусна, но се понася.“
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
