Събота започва от петък

Текстът е публикуван в бр. 8 (24) на сп. Business Global.

Представете си, че работната седмица приключва в четвъртък, а не в петък. И вместо два дни уикендът става тридневен. Възможно е – през последното десетилетие темата за 4-дневната работна седмица неведнъж се е появявала публично, но става все по-реална в обозримо бъдеще.

Най-големият експеримент за по-кратката работна седмица започна в началото на юни във Великобритания. В него 3600 служители от над 70 компании минаха на 4-дневна работна седмица за 6-месечен период. Пилотната програма е реализирана с участието на водещи университети като Оксфордския, Кеймбриджкия, Бостънския колеж и неправителствените организации Autonomy и 4 Daw Week Global. След приключването ѝ резултатите ще бъдат анализирани и ще се види дали и как този режим влияе върху продуктивността и качеството на живот на служителите. Което може да даде достатъчно информация за развитие на модела в бъдеще.

Изненадващо България също зае място на глобалната карта на 4-дневната работна седмица. През 2021 г. компанията за човешки ресурси ManpowerGroup Югоизточна Европа направи пилотен проект, в който в продължение на 4 месеца нейните подразделения в България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения са работили 4 дни в седмицата. Работата е структурирана така, че хората са освободени от петъците, но във всеки екип остава по един дежурен – средно един на 5 души, за да може да обслужва задачите.

След изтичането на тестовия период компанията прави вътрешно проучване, за да види какъв е ефектът. Оказва се, че над 80% от хората са доволни от този начин на работа и от допълнителния ден почивка. Нещо повече, вътрешните анализи показват, че в тестовия период хората са намалили стреса и са повишили ефективността на работа. 

Резултатите са толкова обнадеждващи, че края на февруари т.г. всички представителства на ManpowerGroup в държавите от региона преминават на 4-дневна работна седмица.

„По принцип компанията ни е ориентирана в посока човекът да е в центъра на трудовите, личните и всякакви взаимоотношения. А начинът човек да бъде в баланс е да има време и същевременно да е удовлетворен от резултатите, които постига“, казва Мария Ангелова, мениджър „Култура и човешки капитал“ в ManpowerGroup България.

Сплотяване на колектива

Най-голямото предизвикателство е как в по-краткия работен режим да се запази продуктивността – количеството свършена работа, на стандартната 5-дневна седмица. Защото целта е заплатата да остане същата, въпреки че изработеното време намалява с 20%. Мария Ангелова обръща внимание, че за това от огромно значение са междуличностните отношения и успеха в изграждането на екипи. „В човешките взаимоотношения много важна е подкрепата, важно е да предадеш на някого, че можеш да разчиташ на него, че той ще свърши нещо също толкова съзнателно, колкото и ти. Че не си незаменим и можеш да се довериш на дежурния колега в петък“, казва тя. 

Мерките, които компанията предприема в тази посока, са различни – от оперативни срещи веднъж в седмицата до пътувания заедно и командировки с обмен (например екипът от София отива да работи в Бургас заедно с колегите там). Организират се срещи, събеседвания на лични теми, дори след работно време.

Експертите са категорични, че служителите също трябва да се постараят, за да заслужат допълнителния почивен ден. „За да се справят с четиридневната работна седмица, някои хора ще трябва да придобият нови умения“, казва Надя Василева, председател на Българска конфедерация по заетостта (виж интервю с Василева на стр. 67).

„Много е важно да знаеш, че от теб зависи да се справиш в по-кратко работно време, за да можеш да се наградиш с по-дълга почивка“, казва Мария Ангелова. А „наградата“ си заслужава. Опитът на ManpowerGroup България показва, че обикновено свободният петък се използва за обучения и пътувания. Родителите, на които децата в петък са на училище или на детска градина, могат да откраднат свободното време, което иначе никога не достига.

Резултатите са налице. Когато човек е почивал 3 дни, в понеделник е много по-мотивиран и зареден, готов за взаимоотношенията с колегите и предизвикателствата на следващата седмица. 

В съвременната икономика концепцията на по-дългия уикенд в противовес на единствения почивен ден – неделя, започва в началото на XIX век в северната индустриална част на Англия. Тогава на работниците в някои фабрики било разрешено да приключват работа в събота по обед. Според историята първата 5-дневна работна седмица е въведена от памучна фабрика в Ню Ингланд, САЩ, през 1908 г., за да може еврейските работници да почиват на шабат (от петък вечер до съботната вечер). Но едва през 20-те години на миналия век тя получава по-широко разпространение. През 1926 г. Хенри Форд затваря фабриките си в събота и неделя, а през 1929 г. Обединеният профсъюз на текстилните работници в Америка извоюва правото за 5-дневна работна седмица на своите членове. 40-часовата работна седмица, съответно 5-дневният работен ден, стават стандарт в Европа през 40-те и 60-те години на миналия век.

Дали 4-дневната работна седмица е бъдещето? Пандемията допринесе за значителни промени в режима на работа и все повече компании дават възможност на своите служители да работят от вкъщи за по ден-два седмично дори и след приключване на извънредното положение. Нещо, което само до преди 2 – 3 години изглеждаше кощунствено. Темата за скъсяването на работната седмица се издига от най-младите хора, които сега започват първата си работа – т.нар. поколение Z, родените от средата на 90-те години на миналия век до началото на второто десетилетие на ХХ век. „Те са много свободолюбиви, различни. За да можем да работим заедно с новите поколения и да използваме тяхната енергия, се налага да бъдем различни в това, което им предоставяме като процес на работа“, казва Мария Ангелова. „По-лесно е да се съобразим и да научим нещо от тях, отколкото да ги вкараме в рамките и да загубим тази новост, която носят“, допълва тя.    В полза на климата

Намаляването на работните дни може да допринесе положително и за климатичните промени. Редица изследвания през последните десетилетия показват връзката между по-малкото работни часове и по-ниските въглеродни емисии. Според експерти това се дължи на промяната в честотата на пътуване, на използването на енергия, както и на навиците.

Анализ на данни от над 20 държави, включващ периода от 1970 г. до 2007 г., прогнозира, че ако работното време бъде намалено с 10%, това би довело до спад с 4,2% на въглеродните емисии. Повечето свободно време насочва хората към по-екологични активности, като разходки сред природата и придвижване с велосипед вместо с автомобил, което променя и навиците им.

Колегата ѝ Светлозар Петров, изпълнителен директор на кариерния и HR сайт JobTiger, обаче смята, че все още е рано да се говори за 4-дневна работна седмица. За него това все още е мода и е далеч от етапа да се превърне в тенденция. „Има компании, които могат да си го позволят, но тези, които реално са направили това нещо, се броят на пръстите на едната ми ръка“, казва Петров. И определя целите им като PR и по-лесен начин да наемат допълнителни хора.

Но по един или друг начин посоката е към намаляване на работното време. През 2015 г. например Исландия започва 4-годишно изследване, в което участват 2500 служители. Те преминават от 40-часова на 35- или 36-часова работна седмица, без да им се намалява заплатата. Оказва се, че това допринася както за продуктивността, така и за благосъстоянието на хората. В резултат е въведено правото на работещите да изискват намаляване на работното време и в момента над 86% от хората там работят на 35- или 36-часова седмица.


Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!