Макар отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възстановяване да е видим на регионалната карта, съществуващите отпреди големи различия между областите се запазват, показва изследването "Регионални профили 2022" на Института за пазарна икономика. А последното преброяване през 2021 г. показва, че всички области губят население.
"На фона на продължителната политическа нестабилност и изцяло нови стопански предизвикателства в края на 2022 г., развитието и отключването на потенциала на регионите ще са от огромна важност", коментира Петър Ганев, старши икономист на ИПИ. "Местните власти трябва да бъдат изключително активни и да работят в посока трансформация на своята икономика в стремеж към по-висока производителност и конкурентоспособност, в т.ч. привличане на инвестиции и развитие на индустриалните терени, работа с образователните институции и подкрепа за инвестициите в човешки капитал, отвореност за регионални партньорства и мислене отвъд обичайните административни граници. В тези свои усилия общините имат нужда от подкрепа и най-вече – от реални стъпки за финансова децентрализация и повече собствен ресурс", казва експертът.
През 2021 г. населението на България е малко над 6,5 млн. души, като през последното десетилетие броят на жителите във всички 28 области намалява. Дори в София (столица) се отчита спад на населението, което е провокирано частично и от пандемията, показват данните от преброяването на населението през 2021 г. Загубата на население е следствие както от влошената демографска структура – съответно силно отрицателен естествен прираст на населението във всички области, така и от механичния отлив на население от повечето области в страната. Някои области, предимно на север, губят между 20 и 25% от своето население за последните 10 години.
От ИПИ приемат за добри примери областите, които губят по-малко от 10% от своето население. Областите с най-нисък спад в населението са тези, които през годините успяват да привличат хора, т.е. отчитат механичен прираст. Най-устойчиви са тези процеси в София (столица) и област София, както и в Пловдив, Бургас и Варна. Във всеки един от тези примери периферията на големия град – било то индустриална или туристическа – привлича население. Интересно е, че през последните години се наблюдава устойчива тенденция на прилив на население в Кърджали, при това в почти всички общини в областта. В същото време едно от големите предизвикателства пред вторичните центрове – например Стара Загора, Русе и Велико Търново – е невъзможността устойчиво да привличат/задържат население, особено сред младите и икономически активните, казват анализаторите.
Пандемията оказа своето влияние върху регионалната карта на стопанското развитие, като през 2020 г. в поне 10 области се отчита свиване на икономиката в номинално изражение. Брутният вътрешен продукт на София (столица) остава почти непроменен – малко над 51 млрд. лв., което е 43% от цялата икономика на страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпревари Бургас (4,6 млрд. лв.) – областта, която понесе най-тежко удара на пандемията, показва изследването.
На север безспорен лидер остава област Варна (7,3 млрд. лв.), която също отчита спад в сферата на услугите, но запазва силната индустрия в периферията на морската столица. Велико Търново преминава сравнително добре през пандемията и почти се изравнява с Русе на нива от около 2,7 млрд. лева. По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България – с изключение на Варна, както и по-слабата свързаност между тях предопределят до голяма степен и разликата между Северна и Южна България.
Въпреки възстановяването на икономиката през 2021 г., заетостта не успява да се върне на нивата отпреди пандемията. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години средно за страната остава малко над 68%, като варира от 52,5% в Монтана до около 75% в област София и София (столица). Отчита се много силното представяне на област София, която отново изпреварва София (столица). Област Варна е на трето място с коефициент на заетост от 73,8%, което е и исторически рекорд за местната икономика. През 2021 г. осем области отчитат коефициент на заетост над 70%, като изпреварват с 15-20 процентни пункта тези в дъното на класацията. Всички шест области с коефициент на заетост на трудоспособното население под 60% са разположени в Северна България – това са Монтана, Разград, Търговище, Силистра, Видин и Враца.
През последните години продължава нарастването на възнагражденията в страната. Към средата на 2022 г. средната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2300 лв. Област София е на второ място със средна заплата от над 1600 лв., а в рамките на 1400 – 1500 лв. са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово. Най-ниските заплати през 2022 г. се отчитат в Благоевград и Кюстендил – около 1100 лв. на месец, както и във Видин, Хасково и Смолян. На ниво общини най-високите възнаграждения са в и около трите водещи центъра – София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с големи енергийни компании.
