Мечта за цирк като приказка

Текстът е публикуван в бр. 8 (24) на сп. Business Global.

Международен цирков фестивал ще бъде сред най-атрактивните събития в календара за сезон 2022/2023 на столичния НДК. Подготовката вече е в напреднал етап и в началото на идната пролет Зала 1 ще се превърне в арена за форума, посветен на 125-ия рожден ден на българския цирк. Освен първо за страната ни, това е и единственото подобно събитие на Балканския полуостров, уточняват организаторите от агенция Stefani Art. И допълват: „За пръв път ще се осъществи международен цирков фестивал в подобно пространство с капацитет 3500 места – дори фестивалът в Монте Карло се провежда под цирково шапито; за пръв път в НДК ще влязат десетки животни и ще се покажат дресури на коне, камили, кучета, папагали; за пръв път в България ще се проведе цирков фестивал с конкурсен характер и ще бъдат раздадени наградите „Златен кон“, „Сребърен кон“ и „Бронзов кон“; за пръв път ще бъде направен опит да се постави рекорд за „Гинес“ при постановка – тройно салто на колона от шестима човека“.

Фестивалът е под патронажа на Министерството на културата и е подкрепен от легендарните Cirque du Soleil и Festival International du Cirque de Monte-Carlo. За него и за сегашната ситуация в българското цирково изкуство разговаряме с Лъчезар Стефанов, дългогодишен артист, а сега управител на Stefani Art. Двамата с неговата съпруга Венета Стефанова работят по проекти, свързани с цирковото изкуство – импресарска дейност, изработване на циркови реквизити, декори и т.н.



Г-н Стефанов, с какво ще зарадвате почитателите на цирковото изкуство у нас по време на фестивала?

Проектът е мащабен. Замислен е като международно събитие в Зала 1 на НДК, където циркови артисти са се представяли само с отделни изпълнения, най-вече в програми, режисирани навремето на проф. Хачо Бояджиев. Доколкото знам, имало е фестивали на илюзионното изкуство, но цялостен фестивал с номера от различни циркови жанрове, с конкурсна програма и международно жури досега не е правен. Стараем се да предложим нещо качествено, за да покажем на публиката, че 125 години след създаването на българския цирк той все е жив.

Заявки за участие са подадени от 80 артисти от Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия. 24 циркови атракции ще се състезават в две конкурсни програми, а най-добрите ще бъдат показани и в галавечерта, когато ще обявим имената на наградените. Председател на международното жури е Нешка Робева, а като негови членове сме поканили световни авторитети от съвременното цирково изкуство: директора на Унгарския цирк Питер Фекет, кастинг директора на Cirque du Soleil – Павел Котов, директора на Виетнамския цирк Тоан Тонг, председателката на Асоциацията на австралийските артисти и член на Борда на Световната циркова асоциация Жасмин Страга, един от основателите на фестивала в Монте Карло – Алан Фрер, директора на Никулинския цирк в Русия – Максим Никулин, най-известния днес цирков режисьор Патрик Ръсел, директорката на цирковото училище в Етиопия Сосина Уогайеху. Като официални гости очакваме директори на циркове от Европа и Азия, сред които е и дългогодишният хореограф на „Мулен Руж“ – Тиери Утрия. Участието си потвърди и новият мениджър на най-големия американски цирк Ringling Bros. – Джулио Скатола, който има желание да открие тук нови артисти и циркови номера.


Тоест фестивалът може да е и трамплин към световноизвестна трупа?

Разбира се. Цирковите фестивали са като световните спортни първенства и олимпиади. Те са начало за международна кариера на много артисти, защото са зрелище, паралелно с което хората от това изкуство се срещат, намират общи теми и се сключват много професионални договори. 


Част от номерата, които ще видим в София, вече се показват в новия увеселителен парк „ВелиЛенд“, създаден и с ваше участие, нали?

И това е амбициозен проект. „ВелиЛенд“ приема посетители от първите дни на август, а интересът вече е голям. На специално оформения терен с различни забавления има и цирк с диаметър 44 м и височина 14 м, което позволява представянето на впечатляващи номера като т.нар. летящ трапец (флиген) на може би най-добрата в света акробатична трупа в момента, монголската „ЗОЛА“. Тези 14 човека са поканени в НДК и сериозно тренират за своя опит да влязат в Книгата на рекордите „Гинес“ по време на фестивала.

Впрочем подготовката за всичко това тръгна още преди две години, когато нашият проект получи финансова подкрепа от Министерството на културата. Създадохме специален номер – джигитовка на коне, съвместна работа на млади български спортисти и киргизки джигити – и го представяме във „ВелиЛенд“. 


Вие и Вашата съпруга ли сте мениджъри на всичко това?

Мениджъри е силно казано, в цирка няма такова понятие. По-скоро сме всичко – от трактористи до управители, и обратното. Цирка край Велинград създадохме с бизнесмена Илия Кадинов, който познава града и възможностите за работа в сферата на забавленията, харесва цирковото изкуство и инвестира в него.


Какви са инвестициите във „ВелиЛенд“ и във фестивала?

За инвестицията в парка бих казал само, че не е малка. Колкото до бюджета на фестивала – заложени са около 800 000 лева, но сумата може и да бъде надхвърлена, тъй като цените растат. Наемът за НДК е много, много висок и за съжаление, няма никакви отстъпки. Надяваме се обаче да се справим и да покажем на зрителите цирк на световно ниво.


Паралелно с това реставрирате циркови вагони – защо?

Не е изненадващо. Съвременният цирк възниква преди 250 години в Англия, в Кралската школа по езда – оттам тръгва и манежът. Артистите са се придвижвали с каруци и с такива вагончета. Именно те остават като екзотична ретропредстава за цирка, затова сега много директори искат да възстановят старата му визия. Романтиката е в придвижването с тези вагончета и това вече се превръща в световна мода. В Западна Европа дори има ретротечение и хора ходят на къмпинг с реставрирани циркови вагони. Връщаме се към корените...


… защото класиката е модерна?

Точно така – подобно на времето на завладяването на Америка, когато мнозина са живеели в такива вагончета. А сега с моята съпруга правим всичко, свързано с цирка, но работим предимно с хора извън страната.


Защо?

Защото ситуацията тук още преди ковид-кризата беше изключително неблагоприятна за нашето изкуство. Уволниха всички циркови артисти, унищожиха цирка, разпродадоха базата, където се подготвяха номерата… Сега българските циркови артисти нямат свой дом, нямат къде да репетират и съвсем закономерно това изкуство тръгна към дъното и копае усилено надолу. Но ние не се предаваме. Намерихме съмишленици и приятели бизнесмени, които се включиха в нашия проект. Борим се да създадем нещо ново и да покажем на България и на света, че у нас може да се случи и нещо хубаво.


Откъде намирате старите вагончета, за да ги реставрирате?

Имаме договор с директора на Унгарския цирк – Питер Фекет, който беше и министър на културата преди година, но от любов към цирка се върна обратно там, въпреки че неговата партия спечели изборите и имаше възможност да остане на този пост. Трябват им около 30 реставрирани вагона с идеята да ги покажат във вида, в който са били някога. Впрочем Унгария е една от държавите, които успешно реализират образователни програми, свързани с цирка – и в училищата, подготвящи деца за това изкуство, и в университети, където се обучават хора от всякакви дисциплини, включително медици, които специализират спортна и артистична травматология. Паралелно държавата им е отделила около 100 млн. евро за построяването на нов цирк, макар че имат в Будапеща. Разполагат и с две бази, но ще правят и трета, огромна, в бивш завод, който ще бъде реставриран и отдаден за нуждите на цирковите артисти. Имат и училище със 70-годишна история, произвеждат и номера...


           Лъчезар Стефанов, управител на Stefani Art заедно с неговата съпруга Венета Стефанова работят по проекти, свързани с цирковото изкуство.

А създават ли се нови циркови кадри в България? 

Тук положението е трагично. Както и преди, така и сега хората в цирка са или потомствени артисти, или идват от спорта – гимнастици, акробати, щангисти, борци. Факт е, че първите десетилетия на българския цирк са и години, в които имаме активен спорт. След като приключваха активната си кариера, мнозина спортисти захранваха циркови трупи и продължаваха реализацията си. И много от цирковите ни успехи се дължат на плеяда известни имена от спорта. Не са малко и другите популярни личности, чиято кариера започва под шапитото – тв водещата Бригита Чолакова, Лили Иванова, бендът на Вили Казасян също започва там... За съжаление, напоследък думата „цирк“ най-често се свързва с политиците. И ако ме попитате каква е разликата, ще ви отговоря, че в цирка работят грамотни хора, специалисти в своята област, които си изкарват прехраната по достоен начин. Или, както казва 16-годишният ни син, „тези в парламента не са циркови артисти – те са придворни шутове“…


Защо това изкуство върви все надолу – само защото през 1983 г. изгоря домът на българския цирк в София ли?

Известно време бях и председател на Цирковата асоциация, затова бих казал, че българският цирк тръгна надолу не толкова след пожара на Солни пазар, макар че това беше огромна трагедия за всички почитатели на това изкуство, а по-скоро след разрухата на репетиционната ни база. Защото, за да съществува, то трябва да има и дом. А истинският дом на българския цирк беше нашата база, където създавахме номера; където хората се прибираха през зимата и репетираха, за да са готови за следващия сезон. Нищо не може да се произведе, ако няма завод, фабрика, цех или както искате да го наречете. Как ние да създадем нашето „нещо“ без място, където да се полагат определени усилия. Защото това, което публиката вижда на манежа, е само резултатът от дълги тренировки.

В момента цирковите ни артисти репетират кой където намери. Тези, които си имат циркове, тоест фамилните, си репетират в собствените бази, макар че условията невинаги са добри. Доколкото знам, цирк „Балкански“ има голяма база, която позволява тренировки на големи номера. Другите, по-малките, вероятно репетират под своите шапита, но това са осакатени места – в цирк с диаметър 20 – 22 м и височина 8 м не можеш да развиеш сериозен номер. Нужни са условия.


В съзнанието ми изниква картината на цирк, който разпъва скромното си шапито в квартала, в който живея – гледката е тъжна…

Даже е жалка в повечето случаи.


Не исках да употребя тази дума, но…

Ето, аз я употребих, защото знам, че е така. Тези хора се стараят да оцелеят, но голяма част от тях не са виновни за това. На тях им беше отнета възможността да съществуват. Да, има и пришълци, авантюристи в този бизнес без необходимите познания, опит и възможности, но повечето от хората, за които говорим, са или бивши артисти, или са наследници на такива, които гастролираха в сериозни циркове и зали, театри и вариетета. Държавата обаче им отне всичко и те просто трябва да оцеляват.


Намирате ли все пак начин да бъдете обединени в оцеляването, или по български всеки си се справя поединично?

Доколкото знам, има две-три циркови организации, но типично по български повечето артисти не желаят да влизат в сдружения или, ако го правят, то винаги е според лични интереси.


Не е ли там слабото място на българския цирк?

Слабото място на цирка в България е липсата на достатъчно и адекватно образование – държавата не осигурява никакви възможности в тази посока. В Русия например има училища, включително висши, за производство на циркови кадри – режисьори, сценаристи, хореографи, артисти, мениджъри… А у нас – не. В НАТФИЗ липсва циркова дисциплина, въпреки че много пъти сме поставяли този въпрос. Да, доста хора се бият в гърдите с думите „аз имам циркова школа“, но колко и какви са школите – виждаме резултата на манежа.


В същото време чествате 125-ия рожден ден на българския цирк…

Да, и знаете ли – българският цирк е по-стар дори от московския. Но днес там, ако не се лъжа, има 34 стационарни цирка, отделно още много подвижни частни шапита, много детски школи… Да не говорим за Китай, където са изградени 100 селца с цирк, циркови училища и хотели за децата, които се учат там; имат над 200 огромни парка за забавления, включително с циркови атракциони, но най-вече – държавна политика, подчинена на мотото „културата е най-мощното оръжие, чрез което можем да направим инвазия в целия свят“. Всъщност навсякъде е така и това създава условия за печеливш бизнес и работни места за хиляди хора.


Споменахте Унгария, но в кои други европейски държави има добра политика в тази област?

Всички европейски държави създават добри условия за цирковото изкуство. Във Франция държавата поема под свое крило артистите извън активния сезон, при това с достойно заплащане. В Италия има облекчение при закупуване на цирково оборудване; в Германия за камионите и колите, с които се придвижват, трупите не плащат пътни такси, застраховките им са ниски, нямат данъци… По различен начин е решен проблемът, но навсякъде има някаква грижа. През зимата във Франция съм засичал пет цирка на едно място, където държавата поема разходите за ток, вода, наем за земята, на която са разположени съоръженията. Кога ще го видим това в България?! Наскоро говорих с г-н Балкански и той сподели, че в повечето градове тук срещат негативно отношение по време на турнета, а цените, предлагани от кметовете, са убийствени. А според европейските директиви във всеки голям областен град трябва да има площадка за цирк. Но хората с власт явно не ги знаят, защото не обичат да четат. Регламентирано е, няма нужда да си напрягат главите и да измислят – просто да вземат, да прочетат и да изпълнят европейските директиви, защото те са задължителни, а не пожелателни.


А проблеми със зелените движения имате ли?

От това се притеснявам най-много преди фестивала. Доста е трудно придвижването на животните – огромен проблем имаме с природозащитниците. За съжаление, голяма част от тях не са никакви защитници на животните, а паразитират около бизнеса, използвани са срещу неудобни фирми. Бих искал да цитирам Лолита Липинска, директорката на цирка в Рига, която даде най-логичното обяснение, когато го затвориха: „Тези организации са създадени да унищожат цирка, защото той е единственото изкуство, което защитава семейните ценности“. Не бях се замислял, но циркът е от малкото места, където се ходи семейно, и обикновено е първата среща на децата с изкуството. Т.нар. глобалисти искат да го обезличат, а той е нещо красиво и чисто, което показва на децата пътя. Нещо духовно е циркът, първото изкуство, с което те се срещат, и то оставя в тях трайни следи. Приказно като кукления театър, но не само – циркът е нещо величествено…


Вашата надежда каква е?

Надеждата е, че всички нормални, естествени неща ще се случат. Светът се отървава от глупостта и колкото и да е тъмно, в един момент след нощта идва утро. Това, което е добро, ще победи.


Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!