СТИЛ: Спирайки еднолично обществени поръчки, Борисов демонстрира личното си недоверие в институциите
Спорно е кое е по-абсурдно – дали призивът на премиера Бойко Борисов „да се намерят форми“ да се извади „Джи Пи Груп“ от проектите с европейско и държавно финансиране, или че фирмата го направи, оттегляйки се от договора за строителство на тунел „Железница“ (част от магистрала „Струма“), отказвайки се с лека ръка от работа за 185 млн. лв. Аргументите и на двете страни са нелепи.
Да започнем с министър-председателя, който открито обявява презумпцията за невиновност за досадна подробност, която по някакъв начин се отразява на чистото му име. Апелът на Борисов поставя под съмнение правовия ред, с което изпраща ясен сигнал към бизнеса, че нещата не се случват по общоприетите правила. Явява се доказателство, че институциите не работят и самият премиер не им вярва, след като поема на ръчно управление всеки казус, като не подбира средствата според закона. Аргументи за такова допускане можем да намерим и в статистиката за постоянния спад на преките инвестиции и перманентно напускащите страната чужди компании въпреки благоприятната световна икономическа конюнктура.
Мотивът на самата компания да послуша Борисов също не предлага много логика. „Джи Пи Груп“ разпространи обръщение, че го прави в „полза на обществения интерес от предотвратяване на огромните загуби на държавния бюджет и в подкрепа на пътната безопасност“. Само дето рискът е да се случи точно обратното. Магистрала „Струма“, която трябваше да е готова още в предишния програмен период, е постоянен източник на заплаха за санкции срещу България, а жертвите на пътнотранспортни произшествия са следствие на липсата на магистрала. Като се отказва от спечелената поръчка, компанията ще забави още довършването на отсечката. Изпълнителният ѝ директор Владимир Житенски заяви пред Нова тв, че компанията е сатанизирана, и обяви, че тя се оттегля и от друг обект – ремонта на трамвайното трасе на линия 5 по бул. „Цар Борис III“ в София, въпреки че бе класирана на първо място в процедурата с оферта от 46 млн. лв. Компанията има спечелени поръчки за близо 600 млн. лв. в настоящия програмен период и участва в две неприключили процедури за още толкова (търговете за жп линията Елин Пелин – Костенец и за изграждане на газовата връзка с Гърция).
Проблемите пред „Джи Пи Груп“ дойдоха след разследване на „Биволъ“, в което се твърди, че фирмата е част от организирана схема за източване на средства по европейски проекти. Прокуратурата започна разследване, а европейската служба за борба с измамите ОЛАФ също даде заявка да се заеме със случая. След като Северин Красимиров бе уличен като най-вероятния извършител на убийството на журналистката Виктория Маринова, Борисов победоносно премина в контраатака, назидавайки медиите и привиквайки посланици.
Инстинктът за политическо самосъхранение на Борисов е пословичен, но за да проработи и в този случай, е нужна някаква обществена амнезия, защото подобен филм гледахме преди повече от 2 години. Тогава премиерът разпореди спиране на обществени поръчки за стотици милиони, повечето с участието на „Водстрой 98“, свързвана от бившия собственик на КТБ Цветан Василев с депутата от ДПС Делян Пеевски. Към онзи момент компанията беше абсолютен лидер по усвояване на публични средства, като по различни оценки бе спечелила самостоятелно или в консорциуми договори за между 800 млн. и 1 млрд. лв. Това, което се случи след премиерското разпореждане, бе продажбата на компанията на смятаната за близка до ГЕРБ строителна компания „Хидрострой“, след което бизнесът продължи както обикновено. „Атакуват ме, че заради съмнения и слухове съм взел тези мерки – не трябва да ги има в обществото, ако искаме да бъдем сериозна държава“, обясни през 2016 г. премиерът.
Не, ако искаме да бъдем сериозна държава, трябва отношенията между политика и бизнес да са основани на процедури и правила, а не на зависимости и безпринципни договорки. Защото нека си кажем честно – ако някой може да спре спечелена по правилата поръчка (засега няма съмнения за обратното по отношение на тунела), това поражда обоснованото съмнение, че същият я е дал. Разликата с предишния път е, че тогава управляващите обясниха необичайния подход с предстоящи промени в Закона за обществените поръчки. Не че това промени ситуацията, но все пак бе опит за формална аргументация. Докато сега наблюдаваме директно разпореждане за изваждане на стопански субект от търговския живот, свързан с обществените поръчки.
Действията на Борисов могат да бъдат обяснени с желанието му да угажда на общественото мнение, но държанието на „Джи Пи Груп“ може да бъде тълкувано по два начина – или са гузни и се „снишават“, или са изрядни, както обясняват, но не желаят да се борят с държавната машина, защото ще ги смачка, дори и да са прави. Не съм сигурен кое от двете е по-неприемливо, ако приемем, че могат да се степенуват, но със сигурност са съвсем в духа на съвремието ни. Съвремие, в което бързо ще забравим какво се е случило, и един ден догодина ще осъмнем с нов фаворит за разпределението на средствата по обществените поръчки. Съвремие, в което се очаква обществото да има доверие в институциите, докато премиерът демонстрира обратното. Какво тук значи някаква си държавност.
Текстът е публикуван в брой 42/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
