ПРОБЛЕМ: За китайците руското оборудване за "Белене" може и да не е изгодно, но техните реактори не са сертифицирани в ЕС
АЕЦ "Белене" отново стана обект на оживени дискусии, след като правителството обяви, че ще предложи на Народното събрание да прекрати мораториума върху изграждането на „втора ядрена“, който бе наложен през 2012 г. Тази стъпка ще позволи стартирането на процедура за избор на стратегически инвеститор за проекта, каквото е намерението на управляващите. Новата вълна на оптимизъм дойде, след като миналата седмица за пореден път представители на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) потвърдиха инвестиционния си интерес към проекта на среща с вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова. Но възможно ли е това и как?
Все още не е решено как правителството ще отвори новата процедура, но принципно това може да стане по два начина – да се предложат за продажба активите или да се обяви конкурс за изграждане на централа по съществуващия проект. Според председателя на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски CNNC може да изкупи оборудването и площадката от НЕК по пазарни цени, с което да се покрият разходите на държавата, направени досега, но да достави реактори собствено производство. Хиновски, който е разговарял с представители на китайската корпорация, смята, че желанието на CNNC е да изгради в България повече реактори (между 2 и 4) и да изнася енергията на регионалния и европейския пазар. „Това вероятно е най-печелившият вариант за CNNC, защото техните реактори са доста по-евтини от руските и съответно цената на тока ще е конкурентна”, обясни експертът.
Изгодна за всички?
Напълно възможно е централата да бъде построена изцяло без българско участие, ако продадем оборудването и площадката на китайската корпорация, каза пред „Икономист“ и енергийният експерт от Института за пазарна икономика Калоян Стайков. Това би било изгодно, ако CNNC се договори с големи потребители извън България, а защо не и да ги привлече като акционери. По думите на Стайков във Финландия има такава изцяло частна централа, в която съдружници са множество по-дребни компании, основно оператори на мрежи и други големи потребители на ток. Според Стайков обаче всичко това ще зависи от условията, които държавата ще постави, когато обяви конкурсна процедура. Съществен проблем пред този изгоден за китайците сценарий е фактът, че техните реактори не са сертифицирани за работа в ЕС. Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев сравни възможността за провал на подобно начинание с тази за „Южен поток“. "С идеята да съдействаме на CNNC да сертифицират свой реактор в ЕС в Белене ще стане същото като с Южния поток. Обещахме, взехме парите на руснаците и... нищо“, написа Василев в блога си. Той допълни, че процесът на сертификация изобщо не е автоматичен, а е въпрос на висша геополитика, върху която страната ни няма как да влияе.
Официалната държавна позиция
Целта ни е проектът да се осъществи на пазарен принцип, без предоставяне на държавни гаранции и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената енергия, обяви Петкова в Сочи, където през тази седмица се проведе международният форум „Атомекспо“. Енергийният министър обясни, че "Росатом" със сигурност ще участва като строител, защото проектът АЕЦ "Белене" е по нейна технология. Тя допълни, че единствената възможна роля на държавата в проекта е чрез апортна вноска на площадката, оборудването и лицензите. Това описание противоречи на най-изгодния за китайците сценарий, защото той предвижда те да инсталират свои реактори на площадката. А освен CNNC сериозен интерес към проекта не е проявяван от нито една друга компания. През годините отношението на политиците към „Белене“ е претърпявало много обрати, така че ще е добре да изчакаме официалното обявяване на процедурата, където ще има повече конкретика за посоката, в която ще поеме проектът. Както каза пред „Икономист“ експертът Васко Начев, единственото ясно към момента е желанието да се направи шести опит да се рестартира разходната му част.
Текстът е публикуван в брой 20/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
