Нормалната пазарна логика сочи, че не можеш да продаваш нещо, което би трябвало да си произвел, но по някаква причина не си успял. При това скъпо. Тъй като на българския електроенергиен пазар няма невъзможни неща, и това бе напът да се случи, след като три български електроцентрали, които практически не произвеждат ток или го правят в ограничени количества през зимата, поискаха да получат преференциални цени за електроенергията си, тъй като борсовите стойности не покриват разходите им за производство. На всичкото отгоре две от тях – ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица-3“, използват лигнитни въглища, което ги прави едни от големите замърсители на въздуха в районите, в които се намират. Това е и причината да са ограничени в мощността и времето, в което работят, което е отразено в комплексните им разрешителни. Третата – ТЕЦ „Варна“, отскоро с нов собственик, наскоро бе газифицирана, което намали замърсяването, но пък оскъпява тока от нея. Желанието на централите бе посрещнато с разбираемо обществено недоволство, защото тяхното предложение би оскъпило електроенергията.
Чии са ТЕЦ-овете
ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица-3“ Димитровград се свързват с бизнесмена Христо Ковачки, който експлоатира и повечето мини за добив на въглища у нас. Според евродирективите и двете мощности трябваше вече да бъдат затворени
ТЕЦ „Варна“ бе купена от чешката ЧЕЗ през 2006 г., но спряна на 1 януари 2015 г. заради това, че не съответства на екологичните норми. През януари т.г. тя бе закупена от фирма „Сигда“, собственост на дъщерята и сина на бившия транспортен министър в кабинета „Орешарски“ Данаил Папазов. Централата вече е газифицирана и първият блок може да заработи през юли.
На каква цена
ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица-3“ поискаха от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да одобри за тяхното производство цени съответно от 195,12 лв./МВтч, 120,98 лв./МВтч и 157,09 лв./ МВтч при цена в момента 77 лв./МВтч. Включването на трите ТЕЦ-а като доставчици за регулирания пазар би означавало електроенергията, произвеждана от тях, да бъде изкупувана от обществения доставчик НЕК, като разликата между цената, по която НЕК я купува и по която продава на крайните снабдители, се възстановява от фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Вноски във фонда правят всички производители, някои търговци и крайните потребители чрез такса „задължение за обществото“, която в момента е 37,5 лв./МВтч.
Веднага последваха експертни изчисления, че това ще оскъпи „регулирания“ ток най-малко с 16 на сто, а годишната сума, която те ще получат, се изчислява на между 250 и 330 млн. лева, в зависимост от времето, през което произвеждат. Заявлението на трите централи не можеше да дойде в по-неподходящ момент за тях, защото в това време шефът на КЕВР Иван Иванов уверяваше обществеността, че цената на тока за бита няма да се повишава рязко.
Мощностите, за които става дума, общо са 490 МВтч, разпределени така – ТЕЦ "Варна" един блок от 210 МВтч, ТЕЦ "Бобов дол" - 180 МВтч, и ТЕЦ „Марица-3“– 100 МВтч.
Спасението
Тъй като действащото законодателство и решение на Върховния административен съд по жалба на ТЕЦ „Бобов дол“ допускат такъв развой, управляващите спешно се заеха да поправят нормативната база и председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев предложи приемането на ключова поправка в Закона за енергетиката. Според нея КЕВР няма да включва в регулирания пазар производители на електрическа енергия, чиято цена надхвърля с над 10% прогнозната пазарна цена за регулаторния период. Текстът вече действа от 26 април, а очевидната му цел бе да се блокира възможността трите централи да се включат в енергийния микс при два и три пъти по-високи цени от пазарните. Поправката няма да засяга вече присъединените ВЕИ мощности и когенерациите, които имат сключени дългосрочни договори с обществения доставчик. Въпреки че нямаше явни противници на законовата промяна, по време на обсъждането ѝ Иван Иванов предупреди, че ако не бъде гласувана, регулаторът няма да има възможност да осъществява своята политика на балансирано решение за цената на електрическата енергия. По-конкретен и рязък в това отношение беше председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Според него, ако централите бъдат включени в регулирания пазар при техните условия, това ще представлява недопустима нова държавна помощ. „Нямаме дефицит, за да сме принудени да купуваме скъпа енергия и да вдигаме цената на тока“, обясни Велев.
Изключени, но не съвсем
Промененият закон изключва трите ТЕЦ-а да произвеждат ток за регулирания пазар, а на свободния тяхната електроенергия при обявените цени не би била конкурентоспособна. „На практика поправката означава, че трите централи реално не могат да присъстват на пазара", каза пред "Икономист" енергийният експерт и председател на Българския енергиен форум Иван Хиновски.
Единственият начин все пак да оцелеят, е да участват в „студения резерв“, търгове за който Електроенергийният системен оператор (ЕСО) обявява системно. „Бобов дол“ и „Марица-3“ и досега участват в резерва. Справка в сайта на ЕСО сочи, че ТЕЦ „Варна“ също е спечелила последния търг, проведен на 24 април, за осигуряване на резерв за периода 1 май – 31 юли 2018 г. Цената за разполагаемост е 7,65 лв./МВтч, за 366 528 МВтч. С други думи казано, ТЕЦ „Варна“ вече има осигурен приход от близо 3 млн. лева по тази линия. Приблизително в същия диапазон са и цените на ТЕЦ „Бобов дол“ и „Марица-3“, и на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“.
Според ЕСО последният търг е обявен, защото „Марица-изток 2“ е прекратила договора си поради невъзможност да го изпълнява, а ТЕЦ „Варна“ е била единственият участник в търга. Още през февруари работодателските организации алармираха, че се готви двойно увеличение на студения резерв от сегашните 500 МВтч. Въпреки че не го посочиха явно, те заподозряха, че допълнителните количества ще са за ТЕЦ „Варна“. След поредица от срещи с управляващите министърът на енергетиката Теменужка Петкова увери, че резервът ще се увеличи с до 150 МВтч, които обаче ще бъдат предоставени на заводски централи, чиито собственици членуват в работодателските организации.
Проверка на „Икономист“ в ЕСО показа, че до този момент няма увеличение на размера на студения резерв и той все още е 500 МВтч.
Имат ли място в енергийния баланс
Високата производствена цена изключва трите централи от свободния пазар, но имат ли те място в енергийния баланс на страната? Европейските регулации и рестрикциите за вредните емисии обричат въглищните„Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица-3“ и е въпрос на време те да спрат работа, дори и да инвестират в очистващи инсталации, което те не правят. Средното дневно потребление на електроенергия у нас в момента е 6600 МВтч, което означава, че мощностите на трите ТЕЦ-а не са от значение за осигуряване на потреблението. „Дали работят, или не, за енергийната система и баланса на страната, това няма никакво значение, защото има свръхпроизводство, което дори не може да бъде експортирано“, каза пред „Икономист“ енергийният експерт от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.
Хиновски, който е известен с пристрастията си към ТЕЦ „Варна“ обаче, смята, че е добре да имаме централата на разположение, но тя да работи като подвърхова – когато не достигат други мощности, или да допълва производството на ВЕИ централите, когато това е необходимо. „Въпреки че токът от нея ще е значително по-скъп заради горивната компонента природен газ, централата ще е маневрена и може да се пусне или спре в рамките на часове, каза той. На няколко пъти, като защитник на преобразуването на въглищни централи в такива, работещи на газ, се изказва през последната година и самият шеф на КЕВР Иван Иванов.
Текстът е публикуван в брой 18/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа в петък, 4 май. Вижте какво още можете да прочетете в броя.
