Ситуация, в която са налице един доставчик и един търговец, е далеч от разбиранията за свободен пазар. Такава е картината в България по отношение на газа и това положение не е от вчера. Търговията на пазарен принцип (според търсенето и предлагането) има редица предимства, като например с 20 – 30% по-ниски цени, отколкото тези на "Газпром", които са свързани с котировките на петролните продукти. Но за да се постигне либерализация, трябват доста усилия по отношение на диверсификацията, участието на различни държави и желание това да се случи.
На хартия условията за свободна търговия са налице, тъй като съответните правила са приети както на ниво Брюксел, така и в националните нормативи. На практика обаче в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) има съвсем малко примери за доставки на газ, различен от руския. У нас има правила, по които търговците могат да доставят суровината, но няма нито конкуренция между тях, нито пазар, посочи по време на кръгла маса за либерализацията на газовия пазар, организирана от „Ютилитис“, Кирил Темелков, бивш изпълнителен директор на "Булгартрансгаз", сега председател на Българската газова асоциация. В региона няма нужното търсене и това затруднява свободната търговия, а ликвидността на съответните пазари е трудно предсказуема, допълни Стелиос Бикос от гръцкия газов оператор ДЕПА. Поотделно държавите не могат да решат проблема, затова трябва да си сътрудничат, за да успеят. Потреблението в ЦИЕ не е достатъчно, за да оправдае инвестициите в скъпа преносна инфраструктура, която да осигури нови газови потоци към страните с висока консумация на газ от „стара“ Европа, ако балканските страни не интегрират своите преносни системи.
Според Бикос, за да се насърчи търговията и да паднат транспортните разходи, е необходима интеграция на националните пазари в регионални, както и на газовите компании и операторите, при което таксите ще бъдат минимизирани. Например газът от бъдещата българо-гръцка газова връзка IGB (Комотини – Стара Загора), която е в процес на изпълнение, ще е с много по-висока цена от руския газ, който идва у нас по тръби от север, и това го прави неконкурентен, каза пред „Икономист“ енергийният анализатор от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров. Неведнъж се коментира въпросът за невъзможността да се ползва и връзката Кулата – Сидирокастро (трасето на транзитната тръба към Гърция, по което има изграден интерконектор) заради високите цени и разходи по доставката, каза Кирил Темелков. По думите му същото би се отнасяло и за новата българо-гръцка връзка. Енергийният експерт Васко Начев обаче смята, че горивото от IGB ще идва на приемливи цени, защото има обща договореност за преференциална транзитна такса за азерския газ, която ще е почти наполовина по-ниска от приетата сега. Освен това има договор с азербайджанската газова компания СОКАР, според която азерската компания ще заплаща по-голямата част от исканата транзитна такса.
Алтернатива ли е втечненият газ
Либерализираният пазар се затруднява допълнително и от по-високата цена и скъпите транспортни такси за доставка на газ от LNG терминали, посочи още Бикос, визирайки опита от съществуващия гръцки терминал за втечнен газ Ревитуса. Синьото гориво, доставяно от LNG терминали, е значително по-скъпо от т.нар. „тръбен“ газ особено ако той идва от север и затова няма как да играе роля в либерализацията и разнообразяването на доставките у нас, каза по време на дискусията председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Други са на мнение, че и в Латвия ситуацията е била такава, докато страната не построила свой LNG терминал, като резултат цената на доставяното по този начин гориво е паднала значително.
Досега България винаги е заявявала намерение да участва със свой дял в изграждането и експлоатацията на плаващия терминал за втечнен газ при Александруполис. Това би разнообразило доставките, а самият газ може да идва у нас по проектирания газопровод IGB, но повече от година Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е посочен за български представител в смесеното дружество, е на етап проучване на възможностите за включване. Според последната информация от холдинга преговорите трябва да приключат до края на тази година.
Според Темелков от терминал за втечнен газ в Александруполис има смисъл, когато има резки колебания в потреблението и недостиг. Накратко, ако терминалният газ не е основен за доставките, а се ползва в кризисни ситуации, сметките излизат. Такива ситуации у нас има по един-два месеца почти всяка зима. А и разходите по доставката ще паднат значително, ако страната ни е участник в терминала. Но ролята на застраховка срещу кризи играе и разширението на газохранилището в Чирен, което е сред приоритетите на „Булгатрансгаз“ в актуализирания вариант на 10-годишния план за развитие на родната газопреносна инфраструктура. Това в комбинация с бездействието по терминала в Александруполис сякаш предопределя възможностите за втечнения газ като алтернатива.
Безсмислени нови инвестиции в преноса на руски газ
В момента „Булгартрансгаз“ провежда пазарни тестове за доставка и търговия с газ по тръба, която трябва да свързва турската граница с компресорната станция в Провадия, откъдето той да се транзитира към сръбската граница. Очакваният капацитет на газопровода е 16 млрд. куб. м гориво, като 12 млрд. куб. м ще достигат Сърбия, а оттам ще отиват към централна Европа. Това са количества, които трябва да дойдат от евентуалната втора тръба на „Турски поток“, за която се предвижда да снабдява с руски газ европейските потребители, но засега няма яснота доколко руският концерн „Газпром“ е поел ангажимент за доставки по нея. Аргумент против това е изискването на ЕС до половината от капацитета на този газопровод да имат достъп трети страни – търговци от ЕС, които да пренасят закупени от тях количества срещу заплащане на транзитна такса.
ПОЛИТИКА: "Северен поток-2" е невъзможен без Украйна, каза след срещата си с украинският президент Петро Порошенко германският канцлер Ангела Меркел
От тази тръба обаче би имало смисъл, ако в действителност "Газпром" успее да заобиколи Украйна в транзита на руски газ към ЦИЕ. Събитията от последните десетина дни обаче показаха, че това по-скоро няма да се случи. На 11 април германският канцлер Ангела Меркел обяви, че Германия няма да одобри „Северен поток-2“ (който е много по-важен за „Газпром“ от всички други проекти в Европа), ако не се гарантира запазването на транзита през Украйна. Последва незабавна реакция от страна на руския газов монополист, който публикува съобщение, в което се казва, че "никога не сме смятали да прекъснем украинския транзит".
Запазването на Украйна като транзитна страна, дори и с намален капацитет, би направило излишна тръбата турска – сръбска граница, защото би дублирало доставките на „Газпром“, каза експертът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров. В действителност това би ни спестило и около 3 млрд. лева, колкото е прогнозната стойност на тръбата от Провадия до Сърбия, което ще е изцяло ново съоръжение, каза още той.
Но тъй като трасето от турската граница до Провадия съществува, изграждането на интерконекторна връзка с Турция е сравнително евтино и лесно за осъществяване. То е на етап прединвестиционно проучване, с прогнозна стойност от 150 млн. евро. „Подобна връзка ще даде достъп на България до газ от тръбопроводите ТАП (Трансадриатически газопровод) и до ТАНАП (Трансанадолски газопровод), откъдето също може да постъпва азерският газ“, посочи още Владимиров.
Пътищата на всички алтернативи на руския газ минават през повече от една държава. На междудържавни срещи щедро се декларира подкрепа за един или друг от проектите, които ще доведат до реална диверсификация на доставките, но реалните действия са доста скромни. Докато всяка страна от региона чертае собствени газови коридори, реалната либерализация няма как да се случи. Вярно е, че всеки преследва собствените си интереси, но ако не се гледа голямата картина, то държавите от региона рискуват да се озоват с купчина проекти, които ще си останат само на хартия. За България това е особено важно, защото настоящият договор за доставка с „Газпром“ изтича след 3,5 г. Ако междувременно нямаме действаща алтернатива, преговорната ни позиция ще е доста слаба. Както винаги досега.
Текстът е публикуван в брой 16/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа от 21 април (събота). Вижте какво още може да прочетете в броя.
