Мненията за продажбата на активите на ЧЕЗ в България се менят по-бързо от времето през февруари. Тъкмо да напипаш логическа нишка в процеса, и някой отговорен фактор преобръща представите. Първоначално премиерът Бойко Борисов зае неутралната позиция, че държавата няма как да повлияе върху преговори, които се водят между две частни юридически лица. Малко по-късно обаче именно министър-председателят съзря заговор за сваляне на правителството в същата сделка.
Това отприщи както обществено напрежение, така и дъжд от предложения за държавна намеса. Те варираха от национализация до купуване на малък процент от кандидат-купувача „Инерком България“, за да може правителството да упражнява някакъв контрол. Както отбеляза лидерът на АБВ Константин Проданов, ситуацията заприлича на сцена от Женския пазар в София. Но мотивите му да достигне до това заключение също не блестяха с особена рационалност, защото притесненията, които го движеха, бяха, че „ами ако утре г-жа Върбакова (собственикът на „Инерком“ Гинка Върбакова, бел. ред.) я прихванат от „Ислямска държава“? Могат да ни обездвижат с едно дърпане на шалтера“. Прагматиците биха отговорили, че такъв застрашаващ националната сигурност сценарий трябва да се предотврати чрез съществуващите правомощия на службите, без значение дали става дума за г-жа Върбакова, или г-н Гюнтер например.
КЕВР ли да бъде кучето пазач
Но в притесненията на всички има логика. Някаква форма на предварителен контрол по отношение на продажба на стратегически дружества от страна на институциите е нужна, и това не е в разрез с принципите на пазарната икономика, е мнението на експертите, чиито мнения „Икономист“ събра. Всъщност такава предварителна проверка съществува в други чувствителни сектори и процедурите за осъществяването ѝ са детайлно разписани в съответните нормативни актове – Закона за кредитните институции, Кодекса за социално осигуряване и Кодекса за застраховането, където има изключително прецизна регламентация по отношение на това кой и как може да придобива дялове в банки, пенсионни и застрахователни дружества. Пределно ясни са и правомощията на БНБ и респективно Комисията за финансов надзор в тези случаи. Наскоро бившият председател на Сметната палата и настоящ член на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание проф. Валери Димитров заяви, че е шокиран, че в Закона за енергетиката не е предвиден някакъв вид разрешителен режим при сделки в енергетиката. В българското законодателство има около 40 закона, които предвиждат лицензионни режими за определени високорискови бизнеси, които са пряко свързани с обществения интерес, изброи той пред БНР.
По думите му енергетиката е сред този вид бизнеси, а заради липсата на разписан контрол в Закона за енергетиката той може „с пълно основание да спечели конкурс за най-глупав регулативен закон“. Проф. Димитров е категоричен, че в случая с енергетиката подобни правомощия трябва да получи Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Той даде пример с продажбата на дялово участие в банка, при което прехвърлянето на определени прагове на участие (10%, 20%, 33% и 50%) става след разрешение от БНБ, която проучва репутацията, финансовото състояние и свързаностите с офшорни фирми на потенциалния купувач и оценява риска от изпиране на пари. Такъв инструментариум, по думите на бившия шеф на Сметната палата, трябва да получи и КЕВР.
За ролята на ДАНС
Предварителният контрол от страна на държавата в сделки със стратегически активи в енергийния сектор е задължителен, смята и експертът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров, но той не е убеден, че трябва да бъде възложен на енергийния регулатор. „Това няма как да е в пълномощията на КЕВР, която по принцип упражнява последващ контрол и няма нито капацитет, нито такива функции“, посочи Владимиров. Според него в Стратегията за национална сигурност трябва да се запише, че Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) трябва да осъществява предварителен контрол върху сделки с активи, които могат да нарушат сигурността на енергийните доставки. „Такива могат да са освен електроразпределенията, мрежата на „Булгартрансгаз“ и АЕЦ „Козлодуй“. В момента ДАНС няма основания да проверява произхода на парите по дадена сделка, капацитета на дадено дружество купувач, нито да предприема действия по прекратяване на преговорите или да спира вече договорена сделка“, смята Владимиров.
Подобно е мнението и на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, който смята, че ако контролът при сделки за дружества, чиято дейност попада под пълна регулация, каквито са тези с ЕРП-та, отиде в КЕВР, това ще значи, че държавата няма доверие в регулатора си. „В този случай собствеността сама по себе си не застрашава дейността и сигурността на доставките, защото КЕВР регулира цените на доставките, приходите, разходите и инвестиционните програми на дружествата. При нужда тя има пълните правомощия да налага корекции – например намаляване на цените при неизпълнение на инвестиционните програми“, посочи още Стайков. Той смята, че при ясни и конкретни правила ДАНС и финансовото разузнаване могат да извършват предварителната проверка при продажба на подобни активи.
Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт не вижда пречка някои от механизмите за контрол, които са се прилагали при приватизацията, да бъдат пренесени в законодателството и да се отнасят до последваща продажба на дялове в електроразпределителните дружества. Като такъв пример тя даде клаузата в приватизационните договори, която изискваше съгласието на държавата при продажба на дялове. Диловска припомни, че тя бе приложена, когато Е.ОН продаде 16% от акциите на ЕРП в Североизточна България на Европейската банка за възстановяване и развитие. „В този случай мярката бе ограничена във времето (до 5 години от приватизацията), но предполагам, че няма пречка подобно задължение да се запише и по отношение на вторична продажба на по-късен етап“, каза още Диловска.
Единственият конкретен
текст е твърде неясен
В парламента, където всъщност е мястото за писане на подобни правила, също циркулират различни мнения. Но единственият конкретен текст, който е заведен в деловодството на Народното събрание, е от коалиционния партньор в управляващото мнозинство. Миналата седмица ПГ „Обединени патриоти“ внесе проект за изменение на закона, който предвижда КЕВР да издава разрешение за разпоредителни действия с над 20% от капитала на търговски дружества, които са лицензирани за пренос на електроенергия, топлинна енергия и газ. Записано е още, че регулаторът може да отнеме лиценза на продавач, който не се съобрази с разпоредбата. КЕВР ще бъде оторизиран, при необходимост, да получава информация от ДАНС и финансовото разузнаване и Комисията за защита на конкуренцията, обясни още един от вносителите – Искрен Веселинов. На всички стана ясно, че текстовете се прокарват в спешен порядък заради сделката с активите на ЧЕЗ, защото „Патриотите“ не го крият. Заети да изчисляват дните до евентуалното приемане на поправките в пленарна зала и дали това ще се случи до фактическото приключване на сделката, депутатите не виждат най-голямата слабост на предложението. То не е ясно и няма разписани конкретни критерии, които трябва да съблюдава КЕВР при вземане на решенията за разрешаване или не на дадена сделка. Вместо това повечето експерти се впуснаха в правен спор дали подписаният договор между ЧЕЗ и „Инерком“ има правно действие преди реалното влизане във владение на новия собственик, респективно дали новото законодателство е приложимо преди плащането на цената. Някои смятат, че това ще доведе до нов арбитраж срещу България, докато други настояват, че такова законодателство не би имало обратно действие, защото сделката не е фактически приключена.
„Не е ясно при какви критерии се одобрява или не се одобрява сделката, какъв трябва да е новият собственик и какви последствия се очакват. Това, на което сме свидетели, е чист кризисен PR, и то недобър“, посочи голямата слабост Иванка Диловска. Тя даде пример със съществуващ текст в енергийния закон, който на практика е неприложим – възможността КЕВР да назначава особен управител на ЕРП-тата при нередности в дейността им. „Виждам, че в момента се спекулира с тази възможност, но процедурата не е детайлно разписана и не случайно не е прилагана, въпреки заканите в миналото. Не е ясно кога се стига до назначаването му, какви са критериите, които лицензиантът трябва да наруши, за да се стигне дотам, по какъв начин ще представлява държавата този особен управител, какви ще са неговите взаимоотношения с фирмата – собственик на активите“, обясни Диловска.
Единствено детайлно разписани правила, чието въздействие е внимателно оценено, могат да въведат работещ контрол, който държавата трябва да упражнява в чувствителните за обществото сфери, без да засяга правото на собственост, гарантирано в конституцията. Това често е трудоемка и неблагодарна работа, но винаги е по-добро от всичко останало. И
Вацлав Пачеш:
Борисов не иска ЧЕЗ в България
Премиерът на България Бойко Борисов не иска ЧЕЗ да работи в страната. Това заяви в понеделник в интервю за БНР председателят на Надзорния съвет на ЧЕЗ Вацлав Пачеш, като подчерта, че това е личното му мнение. Той припомни, че преди няколко години първото правителство на ГЕРБ падна заради цената на тока, а „сега премиерът Борисов е отново на власт и вероятно присъствието на ЧЕЗ не му се нрави – на него и на неговите хора“. Пачеш изрази и опасение, че „Инерком“ няма да успее да плати сделката, особено след изтичането на документ, свързан с финансирането ѝ. Той разясни, че разговорите от миналата седмица в Прага с Гинка Върбакова по отношение на подготовката на документите за пред регулаторите вървели гладко, но не така стоял въпросът с държавното участие в нея. „Това е голям проблем заради арбитража с българската държава. Правните екипи започнаха работа и резултатът ще бъде ясен след седмица, две или може би повече“, каза шефът на Надзора на ЧЕЗ. Пачеш бе категоричен, че няма вариант компанията му да се откаже от арбитража в името на това да приключи сделката.
Самият Борисов посрещна одобрително думите на Пачеш, защото твърдението, че не харесва ЧЕЗ доказвало, че няма нищо общо със сделката. „Хубаво е, че и тази комисия я има, да се отработи, за да може тази манипулация на обществото най-после да се премахне“, каза премиерът в сряда, когато парламентът реши да създаде анкетна комисия, която да разследва обстоятелствата около продажбата. По предложение на Борисов комисията ще разшири обхвата на дейността си, за „да се извади всичко за ЧЕЗ през годините“.
Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 16 март, който може да купите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
